Решение № 8291 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2810/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 225 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Старт Спед ЕООД, с ЕИК 201525953, чрез упълномощения юрисконсулт С. Николицов, срещу Решение 27956 от 20.12.2024 г., постановено по адм. д. 2102 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22221421007290-091-001 от 12.07.2022 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение 1531 от 26.09.2022 г., издадено от лице, действало за директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София (Д «ОДОП») - София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 284784,58 лв. за данъчни периоди от м. 08.2021 до м. 11.2021 г., вкл., като е установен данък върху добавената стойност (ДДС) за внасяне в размер на 24699,76 лв., при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 260056,77 лв. и начислени лихви за забава в размер на 1846,33 лв. Наред с това, Старт Спед ЕООД е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на сумата от 5547,36 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че в мотивите си съдът преповторил изводите на приходната администрация, не бил безпристрастен, игнорирал представените доказателства, превратно тълкувал приетото заключение на комплексната счетоводна и авто-техническа експертиза, за която касационният жалбоподател твърди, че е в подкрепа на твърдяната реалност на доставките и последващото им влагане в основната дейност на Старт Спед ЕООД. Релевират се доводи, че съдът не съобразил представените още в хода на ревизионното производство от ревизираното лице, а и от неговия доставчик Леповица ЕООД, документи: договори за наем на моторни превозни средства и пътни превозни средства, за ползване на автобаза и такъв за абонаментно техническо обслужване; фактури за закупени авточасти, автоконсумативи и автогуми; заявки, адресирани до доставчика с информация относно превозното средство, което подлежи на ремонт и дата на извършването му; стокови разписки; подписани приемо-предавателни протоколи (ППП), с които се предават необходимите за ремонтите части; констативни протоколи и ремонтни карти с отразени данни за отремонтирано пътно превозно средство, вложени части и консумативи; търговски документи за изписването и предаването на стоките на получателя; фискални бонове за осъществените плащания от регистрирано фискално устройство; технически протоколи; документи за транспортиране на стоките; пътни листа; данни за подробни и коректни счетоводни записвания, както и отразяване на фактурите в дневника за продажби и справките декларации на «Леповица» ЕООД за съответните данъчни периоди и начисляване на ДДС като задължение към бюджета. Изброените, според касационния жалбоподател, изясняват и доказват предмета и механизма на доставките възлагане и приемане на изпълнението, транспорта на стоките и предаването на родовоопределените вещи, счетоводното им отразяване, начисляването на данъка от доставчика, ресурсната обезпеченост за осъществяване и превозване на доставките. Според касационния жалбоподател съдът не е съобразил обстоятелствата, при които се експлоатират превозните средства от ревизираното лице, интензитета и условията на експлоатация, както и изискванията, на които следва да отговарят по отношение на техническата им изправност при осъществяване на дейността му, свързана предимно с международен превоз на товари с дългогодишна история. Позовава се на изведената взаимовръзка на писмените доказателства в заключението на приетата съдебна експертиза. Пояснява, че сервизната карта и вътрешният ППП са документи, които описват две различни и самостоятелни дейности по обслужване на наетите превозни средства спрямо някои от тях в ревизираните периоди не е извършван ремонт, спрямо други не са влагани консумативи, а спрямо трети се е налагало влагане както на части при ремонт, така и на общи консумативи по ежедневното обслужване. Прави се позоваване на относима към казуса практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд. Въз основа на подробно изложените съображения в касационната жалба се моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА, както и присъждането на сторените разноски за всички съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационното оспорване, а по същество на спора моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорния РА. Претендира присъждането на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, за което представя и списък на разноските. Ответникът по касация - директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. К. Кирилов, оспорва касационната жалба в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество на оспорването моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящото касационно производство съгласно представен списък на разноските и прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Установява се, че с Решение 3894 от 13.06.2023 г., постановено по адм. д. 10335 по описа на АССГ за 2022 г. е била отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу РА Р-22221421007290-091-001 от 12.07.2022 г., издаден от Х. Б. М. орган, възложил ревизията и М. И. К. ръководител на ревизията, които са органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1531 от 26.09.2022 г., издадено от лице, действало за директора на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, с който Старт Спед ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 181 фактури, издадени от Леповица ЕООД общо в размер на 284784,58 лв. за данъчни периоди от м. 08.2021 до м. 11.2021 г., вкл., като е установен данък върху добавената стойност (ДДС) за внасяне в размер на 24699,76 лв., при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 260056,77 лв. и начислени лихви за забава в размер на 1846,33 лв. В производство по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Старт Спед ЕООД срещу посоченото съдебно решение, състав на Върховния административен съд го е отменил с Решение 2104 от 22.02.2024 г., постановено по адм. д. 7907 по описа на този съд за 2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С решението на касационната инстанция е прието, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила съдът не е изискал от ответника в първоинстанционното производство да представи документите, които «Старт Спед» ЕООД твърди, че са му предадени в хода на ревизията, но не се съдържат в преписката, нито е указал на дружеството по реда на чл. 171, ал. 5 АПК, че не представя доказателства за установяването на релевантни за спора факти, които твърди. Наред с това, според касационната инстанция, АССГ не е обсъдил нито едно от представените от «Старт Спед» ЕООД писмени доказателства (фактури, заявки, приемо-предавателни протоколи за предаване и приемане на стоките) и не е обосновал извод за това доказало ли е дружеството или не наличието на материалноправните предпоставки за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит във връзка с оспорените доставки на резервни части, консумативи и гуми от Леповица ЕООД по процесните 181 фактури. По тези и останалите изложени в решението съображения, част от които обаче, свързани с факти, които не са били спорни по време на ревизията, Върховният административен съд отменил обжалваното съдебно решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При това дал указания за изясняване на фактите освен чрез писмени доказателства и чрез доказателствени средства, а именно назначаване на съдебно счетоводна експертиза и съдебно техническа експертиза. Обжалваното сега Решение 27956 от 20.12.2024 г. по адм. д. 2102 по описа на АССГ за 2024 г. е постановено в производство по чл. 226 АПК. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна при съобразяване на доказателствената съвкупност писмени доказателства и заключението на приетата в изпълнение на указанията от отменителното решение на Върховния административен съд съдебна комплексна счетоводна и авто-техническа експертиза (СКСАТЕ), първоинстанционният съд е направил извод за неоснователност на предявената от Старт Спед ЕООД жалба срещу спорния РА. Приел, че той е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяната му. Съобразил, че всички ЗВР, ЗИЗВР, РА и РД са валидно подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Дефинирал като спорен въпроса относно реалността на сделките, по които е ползван данъчен кредит. Приел, че за установяването на тази реалност следвало да бъде доказано влагането на частите по спорните фактури в извършени ремонти на превозните средства, с които Старт Спед ЕООД осъществява дейността си, както и начинът на тяхната доставка. Като се позовал на приложимата правна регламентация по ЗДДС и на практиката на СЕС, взел становище също така, че ревизираният субект следвало да докаже, че реално е получил процесните доставки на стоки, както и че същите са доставени от доставчиците, които са издали фактурите, документиращи тези доставки. Посочил, че по делото са приобщени в девет папки приложения спорните 181 фактури, издадени от Леповица ЕООД заедно с придружаващите ги заявки, стокови разписки и приемо предавателни протоколи при липсата на спор, че страните по доставките са данъчнозадължени лица. За да направи установяванията си по въпроса дали закупените от Старт Спед ЕООД части по спорните фактури са използвани за твърдените ремонтни дейности на превозни средства, с които то осъществява дейността, съдът приел заключението на СКСАТЕ. Въз основа на констатациите и изводите на експертизата приел за установено, че поради закупуването, вътрешното движение и прилагането на части и консумативи в количества, надвишаващи необходимостта от тях, част от обема на процесните доставки не е вложен за нуждите на ревизираното лице. Предвид констатациите на вещите лица, съдът достигнал до извод, че материалноправните условия за възникване правото на приспадане на данъчен кредит не се установяват по несъмнен начин не се доказало, че консумативите, предмет на доставките по спорните фактури, са използвани от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки. По тези и останалите изтъкнати в решението съображения в тази връзка, съдът приел, че с РА законосъобразно, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. чл. 6 ЗДДС е отказано право на данъчен кредит на Старт Спед ЕООД за данъчни периоди от м. 08.2021 г. до м. 11.2021 г., вкл. в общ размер на 284784,58 лв., предвид което отхвърлил оспорването. Разпределил отговорността за разноските съобразно изхода на спора като ги възложил на настоящия касационен жалбоподател. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевираните касационни оплаквания. Предмет на обжалване пред административния съд е бил РА Р-22221421007290-091-001 от 12.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от лице, действало за директора на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП с Решение 1531 от 26.09.2022 г., с който са установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 24699,76 лв. и лихви за забава в размер на 1846,33 лв. за данъчните периоди от 01.08.2021 г. до 30.11.2021 г. при деклариран от Стар Спед ЕООД ДДС за възстановяване в размер на 260056,77 лв. Задълженията за ДДС са установени в резултат на непризнато право на данъчен кредит в общ размер 284784,58 лв. по 181 фактури, издадени от Леповица ЕООД, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС с мотиви за това, че са издадени при липсата на доставки на резервни части, консумативи и гуми. Прегледът на извършените от първоинстанционния съд процесуални действия в производството по чл. 226 АПК и съдържанието на постановения съдебен акт дават основание да се направи извод, че съдът само частично е изпълнил указанията, дадени от Върховния административен съд в отменителното решение, постановено по адм. д. 7907 по описа на този съд за 2023 г., доколкото не е обсъдил в съвкупност доказателствата и доказателствените средства, в резултат на което да формира самостоятелни мотиви по фактите, които приема за установени и правни изводи за спорния по делото въпрос относно реалността на доставките по процесните фактури. Непълното изпълнение на дадените в отменителното решение указания, по реда на чл. 224 АПК, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до погрешна преценка на фактите по спора и от там до неправилно приложение на материалния закон. Тъй като настоящият състав на Върховния административен съд е инстанция по същество по смисъла на чл. 227, ал. 1 АПК, той разполага с правомощието да приеме за установени факти по спора, които не са били обсъдени от първоинстанционния съд. Предметът на всички фактури, които обективират процесните доставки са части, гуми, аксесоари и консумативи за превозни средства. Предмет на доказване по спора е реалното извършване на доставките в контекста на възприетата от приходната администрация в РА абсолютна симулация, относима към всички спорни доставки. Установява се, че в хода на ревизионното производство, а и пред съда, са представени документи, които са относими към доказване на тяхната реалност, приети като доказателства по делото, които са били взети предвид и от вещите лица, изготвили експертните заключения при първото гледане на делото от първоинстанционния съд и в производството по чл. 226 АПК. Тези доказателства, в нарушение на съдопроизводствените правила, не са били подложени на самостоятелна преценка и оценка от първоинстанционния съд в това производство въпреки изрично дадените в тази насока указания в отменителното решение на Върховния административен съд. Впрочем, тези доказателства са останали встрани от обсъжданията и на приходните органи, издали спорния РА. Касае се за пълен отказ от познавателна дейност във връзка с представените ППП от страна на приходната администрация при липсата на нито един конкретен аргумент за отричане на фактите, за които са съставени тези документи, основан на техния преглед и преценка. Усилията на приходната администрация са били насочени към доказване неправомерното ползване на данъчен кредит от настоящия касационен жалбоподател през призмата на участие на неговите доставчици в две стокови вериги, на наличието на абсолютна симулация и за участие в данъчна измама. В контекста на изводите и заключенията на приходните органи, издали ревизионния доклад и РА, а и на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, първоинстанционният съд неправилно е приел, че предметът на доказване е концентриран върху въпроса за реалността на сделките за установяването на която следва да бъде доказано влагането на частите по спорните фактури в извършени ремонти на превозните средства, с които ревизираното лице осъществява дейността си (тоест, за последващата реализация), както и начинът на тяхната доставка. Въпросът относно влагането на частите не е бил засегнат по време на ревизията, ерго не е бил спорен. Съображенията на приходната администрация, изтъкнати в ревизионния доклад, РА и в посоченото решение на решаващия орган, касаят преимуществено липсата на доказателства за произход на стоките и са основани на твърдението за създаването на стокови вериги за формални доставки, които се фактурират с цел ползване на данъчно предимство. В ревизионния доклад е направена констатацията за включване на фактурите в дневника за продажби на Леповица ЕООД за съответния данъчен период, за негови големи данъчни задължения и издаден РА, както и за непредставянето на доказателства, които да докажат, че дружеството-пряк доставчик разполага с необходимата материална, кадрова, техническа и технологична обезпеченост за извършване на основната си дейност. В ревизионния доклад (стр. 50, 51/67) е прието, че нито Леповица ЕООД, нито предходните доставчици и техните предходни доставчици (всички лица с рисков профил за НАП) извършват реална стопанска дейност липсва материално-техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, нямат конкретни търговски и складови помещения, разплащат в брой, а последните по веригата не представили доказателства за произход на стоките. Направен е извод, че Леповица ЕООД не доказва реална доставка на фактурираните части, консумативи и гуми. Съобразени са обстоятелства свързани с липсата на представена търговска кореспонденция с доставчика, липсата на складове и търговски обекти. В заключение е прието, че се касае за абсолютна симулация и данъчна измама доставчиците съставяли фактури, от които получателят да черпи право на данъчен кредит и други данъчни предимства като разходи за дейността. Спорният отказ е основан на чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС. С РА тези констатации и съображения са възприети и на основание тях са направени установяванията за спорните задължения за ДДС и лихви. В решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП са съобразени направените от приходните органи, издали ревизионния доклад и РА, констатации. Наред с отразяването на спорните фактури в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди от доставчиците (пряк и предходни), е отчетено непредставянето от тяхна страна на доказателства за редица обстоятелства. Направен е извод, че в резултат на познавателната дейност на ревизиращите органи са очертани две стокови вериги и са възприети констатациите и изводите, че нито Леповица ЕООД, нито предходните доставчици и техните предходни, извършват реална стопанска дейност. За релевантно е прието изследването на реално съществуваща до ревизираното лице стокова верига, с установими участници и подлежаща на идентифициране стока, респективно изследването на това дали доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество като фактурираните и това, че това количество фактически е предадено на получателя. Произходът на стоката е разгледан като важна индиция за реалността при липсата на достатъчно други доказателства и за релевантен в хипотезата на наличие на данъчна измама. В тази връзка решаващият орган приел за съществено осчетоводяването на стоките в счетоводството на Леповица ЕООД, както и това какви доказателства е представил доставчикът. Според него липсата на аналитична отчетност на стоките по видове и количества при ревизираното лице, прекия и предходните доставчици не позволява установяването на идентичност между стоките по веригата от доставки; не могат да се проследят видовете и количества закупени и продадени стоки, както и това, че участниците в стоковите вериги са разполагали с процесните стоки, поради което не биха могли да се разпоредят с тях като собственици и те да преминат в патримониума на дружеството жалбоподател. Приемо предавателните документи били дисквалифицирани като доказателство за приемането/предаването на стоката поради липсата на конкретизация относно мястото, където се е случило това, извън общото посочване на гр. София, а и предвид липсата на индивидуализация на някои от резервните части. За релевантна от решаващия орган е възприета и необходимостта от закупуването на значителен обем авточасти и консумативи, както и влагането на всички фактурирани стоки в наетите превозни средства, с които ревизираното лице е разполагало към момента на доставките. Представените доказателства за разплащане по касов път на спорните доставки органът обсъдил през призмата на липса на доказателства ...за връзка на тези факти с изпълнението на процесните доставки. Приел, че по веригата от доставки няма реално движение на стоки, а само формално съставен документооборот с цел да се даде данъчно предимство на някой от участниците в стоковата верига. Посочил, че фактурата, която не документира реално осъществена доставка е с невярно съдържание, а използването от получателя на такъв документ за упражняване на право на данъчен кредит може да се счита за част от данъчна измама предполага се, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. В обобщение приел, че цялостната преценка на установените в хода на ревизията обстоятелства дават основание да се приеме, че е доказано наличието на сделки с цел данъчна измама. Видно от е изложеното на стр. 13/17, последен абзац от решението на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, че за съществено е прието, че в счетоводството на доставчика стоките не се водят аналитично по видове, поради което не било възможно да се установи към датите на издаване на спорните фактури с какви по вид и количество стоки е разполагало Леповица ЕООД и съответстват ли те на вписаните в протоколите стоки. Същите аргументи са отнесени и към предходните доставчици. Направен е извод, че липсата на аналитична отчетност въобще при ревизираното лице, при прекия и при предходния доставчик, не позволява да се установи идентичност между стоките по веригата от доставки; не могат да се проследят видовете и количества закупени и продадени стоки и не се доказва, че участниците в стоковите вериги са разполагали със стоките, предмет на спорните фактури, предвид което не могат да се разпоредят с тях като собственици, респективно да преминат в патримониума на Старт Спед ЕООД. При това е направено позоваване на непредставянето на доказателства за придобиване на стоките и деклариране на доставките от първите по веригите доставчици (стр. 14/17, първи абзац, пак там). Както се написа, в решението на решаващия орган по чл. 152 ДОПК въпросът относно необходимостта от придобиване на спорните стоки и тяхното влагане е бил спорадично засегнат. По този начин с решението е въведен нов спорен момент, касаещ влагането на стоките в дейността на дружеството жалбоподател, без до този момент да е било поискано от ревизираното дружество представянето на доказателства в тази насока. Отделно от това, релевираната от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП необходимост не е и не може да се разглежда като предпоставка за упражняване и признаване на претендираното право. Въпреки това и доколкото е приел за релевантен въпроса относно влагането на закупените от дружеството части по спорните фактури и извършени ремонти на превозни средства, при обсъждане заключението на приобщената съдебна експертиза, приета в производството по чл. 226 АПК, съдът е следвало да съобрази всички уточнения направени от дружеството жалбоподател относно механизма на работа поръчката на частите и консумативите, отразяването в сервизната карта на резултатите от огледа на механика, доставката им, последващото им влагане в превозните средства и приключването на сервизните карти в контекста на преценката относно обвързването на позициите по фактурите със заявките и протоколите, както и относно използването на частите и материалите. В тази връзка е следвало да коментира и отговора на вещото лице, изготвило автотехническата част на обсъжданата съдебна експертиза, който се отнася към закупуване, вътрешно движение, прилагане на части и консумативи, и тяхното влагане към определения момент, който не е дефиниран и не носи никаква яснота, която да се постави в основата на изводите относно установяване на обстоятелствата, за които е допусната експертизата в тази й част. Като не е взел предвид всичко това, съдът е направил необсновани изводи по този въпрос. Прегледът на документите, приобщени в приложенията към делото, налага констатацията, че към фактурите са приложени достатъчно доказателства за удостоверяване приемо-предаването на стоките по тях. Този преглед е достатъчен за извършване на проверка на дейността на администрацията при общото отричане на фактите, които се установяват въз основа на тези доказателства. Дължимо от съда в производството по чл. 226 АПК е било обсъждането на спорните фактури, ведно с приложените към тях доказателства, а не вместо това преразказването на части от заключението на съдебната експертиза, прието в това производство. Затова необоснован на доказателствената съвкупност е направеният от първоинстанционния съд извод, че относно спорните доставки настоящият касационен жалбоподател се позовава на фактурите, приемо предавателните протоколи и заявки, които се явяват недостатъчни да установят реалността на сделките. Предаването на стоката от доставчика на получателя е удостоверено и се установява въз основа на приобщените ППП, а въпросът относно транспортирането на стоките се изяснява от обясненията на ревизираното дружество и представените писмени доказателства, в това число договори. С оглед съображенията на приходната администрация, изтъкнати в ревизионния доклад и РА, да откаже ползването на претендираното от Старт Спед ЕООД данъчно предимство, следва да се акцентира на това, че въпросът относно произхода на стоките, предмет на спорните доставки, е дисквалифициран като относим към реалността им. Невъзможността да бъде установен произходът на стоката не обосновава извод, че тя не съществува и не може да бъде предмет на доставки. Установяването на такъв произход не е предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит, респективно не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит при наличието на достатъчно други доказателства за установяване на реалността на пряката доставка, като този въпрос подлежи на изследване в хипотезата на поддържана от приходните органи данъчна измама. Настоящият случай е такъв, но доказателства в нейна подкрепа на се представени. В този смисъл е и безпротиворечивата по въпроса национална съдебна практика и практиката на СЕС. Като неотносими към условията и предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит са определени и евентуалните проблеми с предходните доставчици на стоките. В спорния РА, изключително по съображения за неустановения произход на процесните стоки, се приема невъзможността да се изведе обоснован извод за реалността на спорните доставки. Касае се, според органите по приходите за случай на «абсолютна симулация», при която са съставяни неистински фактури. Твърди се издаване на документи с невярно съдържание с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит, при което ревизираното дружество няма как да не знае, че дружествата, сочени за негови доставчици, фактурират доставки, които целят симулиране на реална стопанска дейност, свързани са с отклонение от данъчно облагане и няма начин ревизираното лице да не знае, че участва в данъчна измама. От страна на приходната администрация, чиято е доказателствената тежест обаче, не е доказано наличието на измама, а приетото в обратния смисъл почива на предположения, които не са установени и доказани по пътя на главното и пълно доказване. Тъй като отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, данъчните органи трябва надлежно да установят обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е извършило измама или знаело, или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама. След това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни (в този смисъл Решения на СЕС по дело С-8/17 г., т. 39 и С-189/18 г., т. 36). Съществено в случая е, че от страна на приходната администрация не е установено извършването на данъчна измама, както и не е установено ревизираното лице да е участвало в данъчна измама или да е било част от такава, за която е знаело или не е могло да не знае. Неоказването на съдействие от страна на доставчика е ирелевантно за спора, тъй като ревизираното лице не може да бъде санкционирано с отказ на данъчен кредит заради поведението му вж. Решение по дело С-324/11 г. на СЕС. В този смисъл посоченото в РА, че е налице абсолютна симулация, тъй като доставките не са осъществени въобще, е несподелимо, тъй като е необосновано на доказателствената съвкупност. За да не бъде признато правото на приспадане следва въз основа на обективни данни да се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба. Предвид всичко изложено погоре, доказателствената съвкупност дава основание да се направи извод за реалност на спорните доставки, тъй като доказан се явява техният механизъм. Доказването е концентрирано до установяване на единствения релевантен спорен факт осъществяване на доставките по фактурите, за които е отказано претендираното от Старт Спед ЕООД данъчно право. Налице са преки доказателства, от които се установява придобиването от ревизираното лице на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките по спорните фактури (вж. чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 ЗДДС). Правото на приспадане не може да бъде изключено от неустановения произход на стоките, тъй като релевантна е само пряката доставка (арг. от т. 2 от диспозитиви на Решение на СЕС по съединени дело С-80/2011 г. и С 142/2011 г.). Освен фактурите, ППП и установените разплащания за доставките, информационна следа за получаването на стоки от вида на процесните се съдържа и в счетоводството на ревизираното лице. Според приетото без оспорване заключение на ССЕ при първото разглеждане на делото, счетоводството му е водено редовно и правилно. В този смисъл, на основание чл. 51 ДОПК, във връзка с чл. 182 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицата, които са ги водили. Така представените документи са частни свидетелстващи документи, не са оспорени за тяхната автентичност от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и пар. 2 от ДР на ДОПК. Тази доказателства не се ползват с материална доказателствена сила, но съвкупният им анализ обуславя извод за доказаност на фактическия състав на правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Тези документи, като писмени доказателствени средства, са информационен източник (вж. чл. 49 ДОПК) и установяват с убедителността на пълно доказване преките доставки. По делото са установени всички предпоставки за възникване и правомерно упражняване на правото на данъчен кредит по тях. Установено и доказано по делото е получаването на стоките, предмет на спорните фактури от ревизирания субект резервни части и автомобилни консумативи от Леповица ЕООД. По отношение на тези доставки са установени разплащанията, счетоводното отразяване при ревизирания субект и при доставчика, начисляването на ДДС и разчитането с бюджета, а във връзка с осъществяване на транспорта на стоките са представени пътни листа и договор. Ирелевантна за признаване на претендираното право на данъчен кредит е дадената от приходната администрация квалификация на доставчика Леповица ЕООД като рисков данъчен субект. Спорните фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит кореспондират на останалите представени още в хода на ревизията документи, които са съставени във връзка с осъществяване на спорните доставки. Тези изводи са съответни на приетото от СЕС в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Според т. 61 от посоченото решение, данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на директивата за ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица (т. 65). Според т. 49 от същото решение, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, което в казуса не е сторено, както вече се написа. Предвид изложеното по-горе, съвкупната преценка на доказателствата и доказателствените средства дава основание да се направи извод за незаконосъобразност на спорния РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на Старт Спед ЕООД за ревизираните периоди. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение при наличието на релевираните касационни пороци по чл. 209, т. 3 АПК, поради което то следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен спорният РА. Предвид пререшаване на спора по същество, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта на присъдените на НАП разноски. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в рамките на всички съдебни инстанции общо в размер на 71305,41 лв. съобразно представените доказателства за заплащане на държавни такси за съдебното производство пред АССГ 50,00 лв. и за предходното производство пред Върховния административен съд 1700,00 лв., възнаграждение на вещо лице 800,00 лв. за депозит за ССЕ и 2891,41 лв. за депозит за комплексната съдебна експертиза, юрисконсултски възнаграждения в размер на по 16041,38 лв. за всяка от съдебните инстанции (при уважено възражение за прекомерността на претендирания размер на юрисконсултското възнаграждение), както и държавната такса за настоящото касационно производство в размер на 1700,00 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1, във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК, във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение