Решение № 7684 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2013 г.

Решение № 7684 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция"Изпълнение на наказанията" гр. София, бул. "Н. Столетов" № 21, чрез процесуалния представител юрк. Светослава Славова и касационната жалба на Виктор Димов Николов чрез адвокат Димитър Димитров от ВАК против решение № 163 от 28.01.2013 г. постановено по адм. дело № 1087/2012 г. на Административен съд гр. Варна. В касационните жалби се развиват доводи по съществото на спора, като се мотивират касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната на оспореното решение, като първия касатор иска и отхвърлянето на иска, като се навежда и довода, че до 01.06.2009 г. ГД"Изпълнение на наказанията" не е била юридическо лице, като част от Министерство на правосъдието, а вторият уважаване на иска до пълния размер на сумата. Касационният жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се представлява от юрк. Василева, моли отмяната на решението при изложените съображения и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбодател Виктор Димов Николов, не се представлява и не излага становище. Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище, дава заключение, че касационната жалба на Виктор Димов Николов е процесуално недопустима поради просрочие, касационната жалба на ГД"Изпълнение на наказанията" е допустима, но неоснователна, а решението като валидно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и провери решението при условията на чл. 218 от АПК, прие за установено: Касационната жалба на Виктор Димов Николов е процесуално НЕДОПУСТИМА поради просрочие. Оспореното решение е съобщено по надлежния ред чрез администрацията на затвора гр. Варна на касатора на 01.02.2013 г., а касационната жалба е подадена чрез Административен съд гр. Варна на 19.02.2013 г., като 14 - дневният преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК е изтекъл на 15.02.2013 г. - петък, присъствен ден. Липсват доказателства за това, жалбата да е подадена по - рано, откъдето и извода, че същата е просрочена и като такава, на основание чл. 215, т. 3 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено. Касационната жалба на ГД"Изпълнение на наказанията", като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Виктор Николов с правно основание чл. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ, сумата от 3000 лв., ведно със законната лихва считано от 19.03.2012 г. до окончателното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от незаконни бездействия на административния орган, както и разноските по делото в размер на 1100 лв. Отхвърлил е иска до пълния размер на сумата от 25000 лв., като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът в производство по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приел за установено, че Виктор Николов е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 1987/2004 г. на Окръжен съд гр. Варна на доживотен затвор. Като такъв е бил поставен на Специален режим на 20.03.2007 г. и настанен в трета група, зона с повишена сигурност, килия № 21. С искова молба, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е навел искане за присъждане на обезщетение в размер на 25000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора, които се изразяват нечовешки условия на живот по време на престоя му там. През зимата килиите били студени и влажни, а през летните месеци жегата била непоносима. Килиите били непроветриви, поради допълнителни решетки на прозорците, които затрудняват както притока на свеж въздух, така и на естествена светлина. Била наложена забрана за притежаване на повече от една пластмасова бутилка вода с вместимост от 1, 5 л., която се ползвала както за пиене, така и за лична хигиена. Твърди се, че при наличието на функционираща столова, бил принуждаван да се храни в килията, където физиологичните нужди се задоволяват в пластмасова кофа. От писмените доказателства по делото, разпитаните свидетели и извършения оглед от състава на съда на килия № 21 в затвора гр. Варна, решаващия съд е приел, че на Николов е причинено неудобство свързано с липса на постоянен достъп до тоалетна, както и липса на чешма в килията с постоянно течаща вода, облекчаване на физиологични нужди в пластмасова кофа и лошо качество и количество на храната. Приел, че тези условия са довели до подронване на достойнството му и са му причинили тревога и страдание, по - големи от неизбежно свързаните с всяко наказание лишаване от свобода. Съдът е направил извода, че увреждането в степента и характера на преживените страдания от Николов е довело до унижаване на човешкото му достойнство и с това е нарушена нормата на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. При тази фактическа обстановка, административния съд е приел, че искът е частично основателен и го е уважил до размера на сумата от 3000 лв., като справедливо и адекватно обезщетение. В останалата част над тази сума е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административният съд не е допуснал и противоречие с материалния закон, като е ангажирал отговорността на затворническата администрация за поставяне на осъдения в унизителни условия на живот. Правилно е приел, че отговорността на държавата е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностните лица, пряк причинител на вредите. Касационната инстанция намира за основателно оплакването на касационния жалбоподател за допуснато от първоинстанционния съд неточно прилагане на материалния закон при осъждането на Главна Дирекция " Изпълнение на наказанията " за заплащане на обезщетение на Виктор Димов Николов на неимуществени вреди за периода 20.03.2007 г. - 1.06.2009 г. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Разпоредбата на чл. 205 АПК допълва, че исковете се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие, са последвали вреди. От това следва, че Главна Дирекция " Изпълнение на наказанията " не е пасивно легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ преди да бъде обособена като самостоятелно юридическо лице, считано от 1.06.2009 г., или с влизането в сила на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. За периода 20.03.2007 г. - 1.06.2009 г. Главна Дирекция " Изпълнение на наказанията " е била административно звено в Министерството на правосъдието, поради което отговорността за вреди, причинени през този период следва да носи институцията, която е юридическо лице. Обстоятелството, че към момента на предявяване на иска за обезщетение за вреди, дирекцията вече е със статут на юридическо лице, не обуславя легитимацията й на ответник по делото при положение, че длъжностните лица, чиито бездействия са причинили вредите, са били в служебно правоотношение с друга, съществуваща и в момента институция, със статут на юридическо лице. Поради това решението, в частта, в която Главна Дирекция " Изпълнение на наказанията " е осъдена да заплати на Виктор Димов Николов обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода 20.03.2007 г. - 1.06.2009 г. в резултат на незаконни бездействия на администрацията на Затвора - Варна, за разликата над присъдения размер от 2000 лева ведно със законната лихва за същия период, следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за сумата 1000 лева обезщетение за вреди за периода 20.03.2007 г. - 1.06.2009 г. ведно със законната лихва за този период. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение