Решение № 14112 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2016 г.

Решение № 14112 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2521/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалния й представител юрисконсулт Р. Н., срещу решение № 272/13.01.2016 г. по адм. дело № 5800/2015 г. на Административен съд С.-град, Т. отделение, 16-ти състав. С него е отменен мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по жалба вх. № Е-13-48-76/26.06.2014 г. на "М. И." АД - гр. С., и е върната преписката на административния орган за произнасяне по жалбата с изричен акт, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизането му в сила. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и допуснато противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в случая изобщо не е налице формиран мълчалив отказ на КЕВР. По изложените в жалбата съображения, процесуалният представител на КЕВР претендира отмяната на атакуваното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли оспорването, по което е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна по касация "М. И." АД, със седалище гр. С. - универсален правоприемник на "М. И." АД, чрез процесуалния си представител адвокат В. А. в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва касационната жалба. Прави искания за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба, по наведените в нея основания и онези, за които съдът следи служебно, се явява неоснователна. Административен съд С.-град е бил сезиран с жалба, подадена от "М. И." АД /понастоящем вляло се в "М. И." АД/, срещу мълчаливия отказ на КЕВР да се произнесе по негова жалба вх. № Е-13-48-76/26.06.2014 г., срещу "ЕВН Б. Е." АД. Съдът е отменил мълчаливия отказ на КЕВР и е върнал преписката за произнасяне с изричен акт по подадената жалба, съобразно дадените в мотивите на решението указания, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Във връзка с релевираните от касатора оплаквания, следва да се отбележи, че правилно съдът при наличието на годен за обжалване мълчалив отказ на КЕВР по горепосочената жалба е приел, че според чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, КЕВР е следвало да се произнесе по постъпилата жалба с изричен акт, както и че възможност да не се произнесе по нея не е предвидена. Тъй като в правомощията на КЕВР е да се произнесе с изричен акт по подадена до нея жалба, но тя не е направила това, формираният в случая мълчалив отказ е приет за незаконосъобразен само на това основание, както и по мотиви, че противно на приложимите в случая правила, не са събирани никакви относими към спора доказателства, не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и няма съставен доклад, в който да са отразени становищата на страните, събраните доказателства, и правните и фактически констатации по жалбата. Материята по подадената пред първоинстанционния съд жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75 - 81 ЗЕ, както и чл. 142 - 149 НЛДЕ. Безспорно, в правомощията на КЕВР е да разглежда подадени до нея жалби от лицензианти и срещу лицензианти - чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗЕ, включително да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии - чл. 75, ал. 2 ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията им - чл. 76 от с. з. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 НЛДЕ. Доколкото КЕВР следва да разреши възникналия спор и дължи произнасяне по него с изричен акт, а решенията й, респективно - мълчаливите й откази подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 ЗЕ, чл. 148, ал. 1 НЛДЕ, то непроизнасянето в срок е формирало в случая мълчалив отказ по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК, който влиза в противоречие с нормативноустановеното правило, изискващо произнасяне с изричен акт, до който правилен извод е достигнал и административния съд. По изложените съображения съдебното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода от спора, съдът приема искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноските по делото за неоснователно, предвид липсата на представени доказателства такива да са направени пред настоящата инстанция. Поради това съдът не присъжда разноски с решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение.