Решение № 10674 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7793/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сити Кеш" ООД, подадена чрез юрк. Бочева срещу решение 2196 от 30.05.2025 г. по адм. дело 149/2025 г. на Административен съд - Стара Загора (АС), с което е отменен като незаконосъобразен отказ на касатора, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави на К. П. въз основа на искане, подадено по електронен път на 06.01.2025 г., чрез пълномощника й адв. М. Мавров, всички носители на лични данни, въз основа на които "Сити Кеш" ООД обработва данните на К. П. (договори, стандартни европейски формуляри и др.) за периода от 01.12.2019 г. до 06.01.2025 г., а преписката е върната на дружеството за ново произнасяне по молбата за предоставяне на достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на съдебното решение при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски. Ответникът К. Г. П. оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и също претендира разноски - адвокатско възнаграждение от 900 лева за оказана безплатна помощ и съдействие в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение решението да се остави в сила. Според настоящата инстанция касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна в производството пред първата инстанция, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Обжалваният съдебен акт е правилен, по отношение на който не са налице релевираните касационни основания за отмяна по чл. 209, т. З, предл. 1-2 от АПК. Същите по т. З, предл. 2 са формулирани изрично, но на практика бланкетно, доколкото не се сочат конкретни пороци във връзка с тези оплаквания. Оплакванията са свързани най-вече с основанието нарушение на материалния закон. Същото се преценява от съда за неоснователно. Съдът е установил правнорелевантните факти, въз основа на относимите и допустими доказателства, а именно, че по искането на заявителя К. Г. П. за предоставяне на сключените между страните договори за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, е постановен незаконосъобразен отказ. Съдът правилно е приел, че нарушението е извършено от дружеството-касатор, въпреки вмененото му от нормативната уредба задължение за предоставяне на тази информация. Заявителят е отправил надлежно искане по чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) до "Сити Кеш ООД, в качеството му на администратор на лични данни. Искането е свързано с упражняване на права по чл. 15 от Регламент 2016/679 и по силата на чл.15, § 3 от този регламент администраторът е бил длъжен да предостави копие от обработваните от него лични данни на заявителя. Доводите на касатора, че правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 не включвало получаване на копия от документи, са несъстоятелни с оглед приложимото право. В решение от 04.05.2023 г. по дело С-487/2021 на СЕС се сочи, че чл. 15, § 3, изр. първо от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Непредоставянето на копие от договорите, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност. Доколкото заявителят е страна по договор за кредит, същата има легитимен интерес да провери обработването на своите лични данни. Отказът очевидно не е съответен на чл. 15, § 3 от Регламента и принципа на прозрачност, който стои в основата на правото на достъп. Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила, като настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на АС съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, без да е необходимо преповтарянето им. При този изход на делото основателно е искането на ответницата по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. В. Мавров в размер на 900 лева, съгласно минималния размер по приложимата в случая наредба. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,