Решение № 13117 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2020 г.

Решение № 13117 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6323/2020 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. А. от [населено място] срещу Решение № 23/28.01.2020 г. постановено по адм. д. № 686/2019 г. по описа на Административен съд-С. З.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост -касационно основание по чл. 209, т. 3 пр. 1 и 3 АПК. Твърди се, че имота предмет на оспорената заповед не е индивидуализиран в достатъчна степен, че жалбоподателката не е адресат на заповедта, тъй като е само ползвател на сградата, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ЕКЗПЧОС/. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което заповедта на Кмета на [община] да бъде отменена. В с. з. касационната жалбоподателката не се явява и не се представлява. Ответната страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор, в който развива подробни съображения. Иска решението на Административен съд-С. З. да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, ал. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд С. З. е била Заповед № 10-00-1789/5.09.2019 г. издадена от кмета на [община], с която на осн. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж, пета категория, съставляващ "Триетажна масивна жилищна сграда № 51", по приложение № 1/комбинирана схема, с размери 8. 40 м/10. 51 м/4. 92 м. /2. 13 м. /3. 09 м. /1. 25 м. /1. 29 м. /080 м. /1. 44 м. /1. 46 м. /2. 30 м. /1. 59 м. / и височина 7. 50 м. изпълнена без строителни книжа и издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Адресат на заповедта е жалбоподателката М. И. А.. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта като е приел, че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според характеристиките си е от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗУТ-жилищна сграда ниско застрояване, изградена без строителни книжа-одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Обосновани са изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и поради отсъствие на предпоставките за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ и неприложимост на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЕКЗПЧОС. Приел е, че жалбоподателката е субект на задължението за премахване на строежа в качеството й на извършител. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правнорелевантните факти са установени правилно и противно на твърденията на касаторката, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страната, които са идентични с тези изложени в касационната жалба. Правните изводи относно законосъобразността на издадения административен акт са обосновани и съобразени с приложимите правни норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от настоящия състав. Правилни са правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото е безспорно установено, че процесната постройка е "строеж" пета категория. Съгласно чл. 148, ал. 1 и ал. 4 изр. първо ЗУТ строежите се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, след издаване на разрешение за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект. По делото не е спорно, че за извършения строеж няма издадени строителни книжа. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж. Законосъобразен е извода на съда, че пред вид годината на извършване на строежа същия не е търпим. Видно от възражението на жалбоподателката от 19.02.2015 г. срещу Констативен акт № 51/19.02.2015 г. същата е декларирала, че строежът е осъществен през 2003 г. При това положение не са налице предпоставките за търпимост по § 16 ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ., тъй като крайния срок предвиден в тях е 31.03.2001 г. Правилен е извода на административния съд, че жалбоподателката е адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресати на заповедта по чл. 225 ЗУТ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственика лица с ограничено вещно право на строеж или извършителя на незаконни строеж, като правото срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл. 225 ЗУТ принадлежи на компетентния административен орган. В случая жалбоподателката е едно от тези лица, в качеството му на извършител на строежа. В тази насока е изричното й изявлението във възражението от 19.02.2015 г. поради което като е образувал производство по чл. 225 ЗУТ срещу нея, органът е действал законосъобразно. Съдът преценява като неоснователно възражението на касационната жалбоподателка, че разпоредената за премахване постройка не е индивидуализирана в достатъчна степен което създава неяснота на оспорената заповед. Видно от последната, както и Констативен акт № 51/19.02.2015 г. точното местоположение на процесния строеж е установено в комбинираната схема – Приложение № 1, а самата сграда са посочени необходимите параметри. От приетата и неоспорена по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че описаната в заповедта сграда, по вид и местоположение съответства на реалното положение. Правилен е извода на съда, че разпореденото премахване на процесния обект не противоречи на чл. 8, ал. 1 от ЕКЗПЧОС. В конкретния казус по делото липсват убедителни доказателства процесната сграда да съставлява жилище за касаторката. За тази сграда не е регистриран административен адрес, поради което е невъзможно да се прецени дали съвпада с постоянния и настоящ адрес на жалбоподателката- [улица], посочен от нея. Освен това липсват каквито и да са факти установяващи обитаването на сградата през дълъг период от време. Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 170, ал. 3 АПК е указал доказателствената тежест на страните. От жалбоподателката не се представят доказателства за заплащане на консумирана вода, ел. енергия, данъци, такса смет на адреса на процесната сграда. Но даже и да се приеме, че процесната сграда съставлява дом за М. А. и заповедта за неговото премахване безспорно съставлява намеса в неприкосновеността на този дом, то следва да се установи тази намеса дали е законна и ако е дали е необходима за едно демократично общество. Безспорно намесата е законна. Заповедта за премахване съдържа правното основание на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и целта е от една страна да се защита живота и здравето на обитателите, пред вид посоченото и от съда, че правилата и разрешителния режим на строежите е създаден с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите, а от друга страна да се възстанови върховенството на закона, което в разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за "предотвратяване на безредици" и като насърчаване на "икономическото състояние на страната" /Решението на ЕСПЧ по делото "Иванова и Черкезов срещу България" /. От това следва, че процесната заповед има законна цел по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията и съществения въпрос в това производство е "необходимостта в едно демократично общество" и спазването на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Съгласно определението дадено в решението на ЕСПЧ по делото "Йорданова и други срещу България" намесата се счита за "необходима в едно демократично общество", ако отговаря на " належаща обществена нужда" и по-специално ако е пропорционална на преследваната законова цел. Първоинстанционният съд е изследвал всички фактори имащи отношение и е изложил адекватни мотиви във връзка с тях, а именно дали незаконното строителство е направено съзнателно, какво е естеството и степента на въпросната незаконност, какво е естеството на интереса който следва да бъде защитен чрез разрушаването и дали за лицата застрашени от разрушаването е било налице подходяща алтернатива. По делото не е установено, че в процесната сграда живеят лица от уязвими групи-деца, възрастни хора. Липсват данни да е подадено заявление за узаконяване на сградата. Нещо повече от доказателствата се установява че [община] е обявявала тръжни процедури за закупувани и/или учредяване право на строеж в общински имоти за периода 2015-2019 г., но жалбоподателката не е участвала в тях. От изложеното следва извод, че намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. Според практиката на ЕСПЧ вторият параграф на чл. 1 от Протокол № 1 трябва да се тълкува именно в светлината на посочения принцип в първото изречение на първия параграф. Т. е. една мярка следва да е подходяща за постигането на своята цел и да не е непропорционална на тази цел. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Нещо повече по делото е безспорно установено, че сградата е построена върху имот-общинска собственост, с предназначение за [улица] г. и за обществено обслужване по действащия ПУП. Заповедта за премахването на този незаконен строеж има за цел да върне нещата в положението, в което те биха били ако не бяха пренебрегнати изискванията на закона. Заповедта и нейното изпълнение ще действа възпиращо и на други потенциални нарушители на закона, което не следва да бъде пренебрегвано с оглед широките мащаби на незаконно строителство. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд С. З. следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение