Решение № 9361 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2009 г.

Решение № 9361 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Бойко Темелков като процесуален представител на "ЕМ ПИ ДИ" ООД гр. Несебър срещу Решение № 166 от 16.02.2009 г. по адм. дело № 800/2008 г. на Административен съд - Бургас, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с касационните оплаквания и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "ЕМ ПИ ДИ" ООД - гр. Несебър против Заповед № РД-14-249 от 09.04.2008 г. на зам.-началника на ДНСК София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Масивна сграда - ЗОХ", изпълнен на територията на морския плаж с. "Равда", община Несебър. Съдът след като е осъдил относимите за спора обстоятелства, както и неоспореното от страните и прието като компетентно заключение на вещото лице, правилно е приложил материалния закон. Установено е по безспорен начин от заключението на вещото лице, че се касае за изграден търговски обект, който е трайно свързан към земята с вкопан ограждащ бетонов бордюр с настилка тип "морени". Част от строежа е осъществен с изградена тухлена зидария, итонг и като цяло обектът е с характеристика на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съдът е обсъдил всички доводи изложени в жалбата, с която е сезиран и събраните по делото доказателства - издадено разрешение за поставяне № 9 от 19.03.2001 г. на главния архитект на община Несебър за демонтируем обект - морски бар и каравана за бързо хранене, както и виза на основание одобрена схема по реда на чл. 120а от ППЗТСУ, с посочване на мястото на поставяне без указана площ и граници, издадено разрешение за поставяне № 54 от 17.09.2002 г. на главния архитект на община Несебър за временен търговски обект на основание чл. 56 от ЗУТ , във основа на виза № 1373 от 17.09.2000 г., като ползването на този обект е било разрешено с Удостоверение № 19 от 17.06.2003 г. Вещото лице е констатирало в заключението, че обектът не е нанесен на приложената по делото скица на морския плаж "Равда - Централен", която е приложена по делото. От констатациите, съдържащи се в констативния протокол на основание на който е издадена оспорената заповед се установява, че в случая не се касае за преместваем обект, а за строеж, изграден без необходимите строителни книжа. При тези данни правилно съдът е приел, че е налице незаконен строеж, заповедта е издадена от компетентния орган и е законосъобразна. Съдът е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето на констативния акт, тъй като въпреки че актът е съставен в отсъствието на представител на "ЕМ ПИ ДИ" ООД гр., неговите права не са нарушени, предвид на това, че от страна на търговското дружество е упражнено субективното му правото да оспори пред съда заповедта. Съдът е приел представените писмени доказателства, приел е заключението на вещото лице и е допуснал до разпит един свидетел, но констатациите на административния орган за наличието на незаконен строеж не са опровергани. От събраните по делото доказателства се установява, че не се касае за изграждане на преместваем обект, а за строеж. Даже и да има издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, след като се установява по безспорен начин, че обектът няма такъв статут, а вместо това е изграден строеж без необходимите строителни книжа и е незаконен, то премахването му по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ с оспорената заповед е законосъобразно. Съдът правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По изложените съображения и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение