Решение № 16455 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2013 г.

Решение № 16455 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3556/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Милков Колев от гр. София срещу решение № 6246 от 21.11.2012 г. по адм. дело № 642/2012 г. на Административен съд София - град. С това решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на ищеца Колев сумата 4464.20 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода на оставане без работа от 18.11.2009 г. - датата на уволнението до 14.04.2011 г., като искът е отхвърлен за горницата над тази сума до предявения размер от 6380 лева, поради уважени от съда искания на ответника за прихващане с изплатени суми на служителя: обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1277.20 лева и обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 638.60 лева. Оплакванията на жалбоподателя са по отношение отхвърлената част на исковата претенция в резултат на извършеното прихващане. Счита, че решението е неправилно в тази му част поради нарушение на материалния закон и претендира отмяната му. Ответникът Агенция "Митници" оспорва жалбата и чрез процесуалния си представител моли да се потвърди съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на оспорването. Счита, че неправилно е извършено прихващане с изплатеното на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 4 от АПК - поради недадено от органа по назначаването предизвестие за прекратяване на правоотношението. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. Законосъобразно съдебният състав е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде приспаднато изплатеното вече на служителя обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 1277.20 лева. Плащането и в двете хипотези се основава на един и същи юридически факт, а именно на прекратяване на служебното правоотношение и оставане на лицето без работа. Разликата е единствено относно законосъобразността на административния акт, с който това е направено. Когато същият е законосъобразен, дължимото ex lege обезщетение е в размер на две месечни заплати. Когато актът е незаконосъобразен и е отменен, дължимото поради незаконното уволнение обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. В този случай недопустимо е за един и същ период от време (2 месеца) служителят да получи двойно обезщетение, което би довело до неоснователното му обогатяване. Ето защо изплатеното от органа по назначаването обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл се явява платено на отпаднало основание, поради което подлежи на връщане от получилия го държавен служител. Решението на АССГ се явява правилно в тази му част и следва да се остави в сила. Цитираното от жалбоподателя съдебно решение в обратен смисъл не променя изводите на настоящия състав. Незаконосъобразно обаче съдът е извършил прихващане и със сумата, която служителят е получил за неспазения срок на предизвестието съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Тя има съвсем друго предназначение, а именно, да компенсира вредите на служителя от неизпълнението на задължението на органа да го предизвести, поради което с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение получената сума не подлежи на връщане като платена на отпаднало правно основание. Ако това задължение беше изпълнено, служителят би полагал труд още един месец и би получил съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението му го е лишило от това месечно възнаграждение, поради което той е получил обезщетението. Последното няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Затова решението следва да се отмени в тази му част, като сумата от 638.60 лева бъде допълнително присъдена на ищеца. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски (500 лева) е частично основателно. Същото се отнася и до претецията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция (150 лева). Според съда, Агенция "Митници" следва да се осъди да заплати на Христо Колев сумата 175 лева, изчислени по компенсация. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният аминистративен съд, пето отделение,