Решение № 10559 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2018 г.

Решение № 10559 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13999/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на камарата на Независимите оценители в България (УС на КНОБ), представляван от председателя на Управителния съвет С. Д., чрез пълномощника й адв. Г. Х. срещу решение № 5429 от 19 септември 2018 г., постановено по адм. дело № 3361 от 2018 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отменено негово решение от 11 февруари 2018 г., обективирано в т. 2. 2. от протокол – протоколни решения № 24 от 11 февруари 2018 г., в частта, с която на М. П. е наложена глоба в размер на 1 700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева). Със същото решение е осъдена Камарата на Независимите оценители в България да заплати на М. П. от [населено място], сумата в размер на 850,00 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляващи разноски по делото. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се за отмяната му като вместо него съдът постанови друго, с което да отхвърли жалбата на М. П. Ответникът – М. П., чрез пълномощника му адв. Й. оспорва касационната жалба като в депозирания отговор, от 30 октомври 2018 г. до съда, е изложил подробни съображения относно неоснователността й. Претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е носнователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба от М. П. срещу протоколно решение № 24 от 11 февруари 2018 г. на УС на КНО, обективирано в т. 2. 2 от протокола – протоколни решения № 24 от 11 февруари 2018 г. на УС на КНО, в частта с което на осн. чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за независимите оценители (ЗНО) му е наложена глоба в размер на 1 700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева) за изготвените и подписаните от същия 3 броя оценки на недвижими имоти. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган – УС на КНОБ, в рамките на предоставените му правомощия с оглед нормата на чл. 29, т. 8 от ЗНО, чл. 40, ал. 4 от същия закон, в предписаната от закона форма и съдържание – чл. 59 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗНО, с посочване на съответните фактически и правни мотиви за налагане на дисциплинарните наказания. Посочил е, че от решение Комисията по професионална етика по т. 2. 2, от протокол № 3 от 05 януари 2018 г. на УС на КНОБ могат да бъдат изведени фактическите и правните основания за налагане на процесното наказание. При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, инстанцията по същество е установила, че административният орган при издаване на решението му досежно наложената глоба на Първанов, е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила по чл. 38, ал. 2 от ЗНО, изразяващо се в неучастие на жалбоподателя в дисциплинарното производство, което е опорочило процедурата за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. П. Също така е изтъкнал, че не е обосновано наказанието от страна на органа с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗНО, както и не е аргументирано относно наложения размер. Достигнал е до крайния извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на УС на КНО, в частта му му с която на М. П. е наложена глоба в размер на 1 700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева), поради което е постановил обжалвания съдебен акт. Решението е правилно. Производството по ангажиране на дисциплинарна отговорност на независимите оценители е регламентирано в глава пета от Закона за независимите оценители, като отговорността е предвидено да се носи за виновно неизпълнение от независимите оценители на задълженията по закона и по Кодекса за професионална етика на независимите оценители – по арг. на чл. 35 от ЗНО. С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗНО е прието, че дисциплинарното производство се образува по сигнал на всяко заинтересовано лице или по решение на Комисията по професионална етика. В разглеждания случай, правилно инстанцията по същество е установила, че Комисията по професионална етика е сезирина на осн. чл. 43, ал. 1 от ЗНО, във връзка с чл. 42, т. 1 от същия нормативен акт със сигнал от КФН за наличие на данни, пораждащи основателни съмнения за неспазване на стандартите за оценяване при изготвяне на три оценки за инвестиционни имоти, собственост на ППФ "ЦКБ – Сила", УПФ "ЦКБ – Сила" и "ДПФ "ЦКБ – Сила", находящи се респективно в гр. Русе и с. Владая, гр. Стара Загора, изготвени от "Брайт Консулт" ООД, а същото представлява оспорване по реда на чл. 42 от ЗНО. Следователно, правилен е изводът на първостепенният съд за нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на решението на УС на КНОБ, в частта му касаеща наложеното наказание на П. Административнонаказващият орган е следвало да проведе производство по оспорване на оценката, регламентирана в чл. 42 – чл. 44 от ЗНО, след което, ако се открият нарушения по чл. 35 от ЗНО, Комисията по професионална етика може да започне дисциплинарно производство, с оглед нормата на чл. 38 от ЗНО. Производството по оспорване на оценка, регламентирано в чл. 42- чл. 44 от ЗНО е различно от това по налагане на дисциплинарни наказания по чл. 36 от ЗНО. Законодателят е разграничил двете производства като по процедурата по дисциплинарната отговорност е регламентирана в глава пета от ЗНО, а в следващата – шеста глава е отделено място за оспорване на оценки, изготвени от независим оценител. Подаденият сигнал от КФН до УС на КНОБ представлява сезиране на последния по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗНО, респективно е следвало да се развие процедура по реда на глава шеста от ЗНО, регламентирана от чл. 42 до чл. 44 от същия закон, което е следвало да завърши с мотивирано решение на Контролния състав, който при съобразяване на чл. 43, ал. 2 от ЗНО се състои от 5 (петима) членове, 3 (трима) от които са независими оценители, определени по жребий, а останалите 2 (двама) са членове на Комисията по професионална етика, в двуседмичен срок от изтичане на срока по чл. 43, ал. 2 от ЗНО – по арг. на чл. 44 от ЗНО. Необосновано и неоснователно е изложеното в касационната жалба, че административният съд неправилно е приел, че Първанов не е бил поканен да даде обяснения по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗНО. Твърди се, че такива са били дадени и се намират в административната преписка. От приобщения доказателствен материал по делото, законосъобразно инстанцията по същество е приела, че М. Първанов не е уведомен за започналото дисциплинарно производство, в качеството му на оценител, изготвил трите оценки за инвестиционни имоти. Представено е писмо с изх. № 1417 от 27 ноември 2017 г. от Камарата на независимите оценители в България до "Брайт Консулт" ООД, адресирано на вниманието на В. П. – управител на дружеството, с което последният е уведомен за постъпилия сигнал от КФН и е поканен да даде в 7-дневен срок от получаването му, да даде писмени обяснения във връзка с оспорените оценки (л. 24 от първоинстанционното дело), както и последващо с изх. № 1508 от 13 декември 2017 г. от Камарата на независимите оценители в България до цитирания управител на търговското дружество, с което го канят на заседание на дисциплинарния състав, заедно с оценителя, изготвил конкретните оценки, за да присъства и да представи аргументи в подкрепа на дадените от него писмени обяснения (л. 20 от същото дело). С правилото на чл. 38, ал 2 от ЗНО е уредена процедурата по уведомяване на независимия оценител, който може да даде писмени обяснения, пред Комисията по професионална етика, в 7-дневен срок от уведомяването му. От приетите и неоспорени по делото писмени доказателства, включително и посочените по-горе два броя писма от КНОБ, безспорно се установява, че М. Първанов не е уведомен и не е бил поканен да даде обяснения по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗНО. Приложените писмени доказателства са адресирани до В. Първанов, в качеството му на управител на "Брайт Консулт" ООД. Ето защо, твърденията, изложени от касатора за спазване на процедурата по чл. 38, ал. 2 от ЗНО, са неоснователни. Правилно административният съд е установил нарушение на административнопроизводствените правила и при образуване на дисциплинарното производство спрямо независимия оценител М. Първанов е нарушена нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗНО. От изложеното следва, че релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни и недоказани, поради което оспореното решение на Административен съд София – град следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция на ответника по касация, за присъждане на сторените от него разноски за настоящата съдебна инстанция, е основателна и доказана. В представения договор за правна защита и съдействие № 54 от 02 април 2019 г., сключен между М. П. и пълномощника му адв. И. Й. (л. 18 от настоящото дело) е договорено и платено възнаграждение в размер на 800, 00 лв. (осемстотин лева). Посочената сума е действително е сторена от страна на ответника и представлява разноски за водене на настоящия спор, поради което същата следва да се възложи в тежест на Камарата на Независимите оценители в България. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение