Решение № 2297 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подаденa от Българска народна банка против решение 613/25.01.2024 г., постановено по адм. дело 13373/2017 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът атакува решението в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил Българска народна банка да заплати на П. П. П. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624,38 лв., претърпени в периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., вследствие на извършено от БНБ противоправно бездействие , изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД, в императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, последвано от неизплащане на гарантирания размер на депозита в нормативноустановения срок от 20 работни дни, довело до забавено плащане върху сумата от 196 000,00 лева.

Искът за горницата над присъдения до предявения размер от 8627,97 лв. на обезщетението за имуществените вреди, представляващо лихва за забавено плащане върху сумата от 196 000 лв., както и искът за имуществени вреди, в размер на 2000,00 лева - част от сумата от 70,188,73 лева, представляващ разлика между размера на вложенията в КТБ АД на П. П. П. и изплатения й гарантиран депозит са били отсхвърлени от първоинстанциоония съд и решението в отхвърлителната му част е влязло в сила като неоспорено.

Касационният жалбоподател смята решението в осъдителната част за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът П. П. П., не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жаба на БНБ.

Настоящият съдебен състав намира жалбата са подадена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която същият е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1, респ. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд са били искове предявени срещу Българска народна банка за обезщетение в размер съответно на 8 627,96 лева и 2000,00 лева представляващи претърпени вреди както следва:

1. от забавеното плащане на сумата от 196 000,00 лева, съставляваща гаранмторан размер на вложенията й в КТБ АД и

1. част от сумата от 70 188,73 лева, представляваща разлика между размера на вложенията на ищеца в КТБ АД и изплатеният й гарантиран депозит.

С обжалваното решение съдът се е произнесъл по така предявените два иска, като след преценка на събраните по делото комплексни доказателства е приел, че отговорността на БНБ в случая е за бездействие, изразило се в забава за задействане на схемите за гарантиране на депозити, т.е. до неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.

С позоваване на практика на СЕС и европейски директиви съдът е приел, че искът в частта, с която се претендират лихви в размер на 8 627,96 лева за забавено заплащане на сумата от 196 000,00 лева, представляващи гарантиран размер на вложенията на ищеца в КТБ АД, следва да бъде уважен частично и е осъдил БНБ да заплати на П. обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5 624, 38 лв. за по-кратък от претендирания период, а именно от датата, на която най-късно е било дължимо действието по изплащане на гарантирания депозит - 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. - когато е преустановено бездействието.

По отношение на исковата претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 2000,00 лв. , представляваща част от сумата от 70,188,73 лева, които вреди са разлика между размера на вложенията в КТБ АД на П. П. П. и изплатения й гарантиран депозит, тя е била отхвърлена с мотив, че сочените като допуснати от страна на БНБ бездействия не са в неизпълнение на задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, както и заради липсата на доказана причинна връзка между сочените неизпълнения и поставянето на КТБ АД под особен надзор и отнемането на лиценза на банката. Жалба по тази част от съдебния спор не е постъпила.

Решението в валидно, допустимо и правилно в оспорената част.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и въз основа на това е приложил правилно материалния закон.

При установената по делото фактическа обстановка съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд за частична основателност на предявените от ищеца искове за обезщетение на претърпени имуществени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ.

Редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност може да се ангажира по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Според нормата, "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

За да се произнесе по основателността на претенциите АССГ изложил подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО е възложено на "съответния компетентен орган" на държавата членка, който е именно БНБ предвид функциите й по упражняване както на общ, така и особен надзор с оглед гарантиране финансовата стабилност на националната банкова система. Доколкото БНБ не е функционално свързана с нито една от трите власти и при липсата на уреден друг орган за изпълнение на задълженията произтичащи от прякото и непосредствено приложение на цитираната разпоредба, то безспорно следва това, че висшият орган за надзор и контрол е следвало да изпълни обсъдените правни действия. Съгласно чл.2, ал.6 от Закона за Българската Народна Банка, тя регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. В този смисъл правилно и обосновано е заключението на съда, че с оглед задължителната и директно приложима в случая разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i от Директива 94/19/ЕО, БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган, е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в посочената директива, за изплащането им в гарантираните от нея максимални размери.

Съдът е съобразил, че са налице всички кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата. Безспорно е, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнявала вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. При постановяване на Решение 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, обосноваващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Установено е с решението, че КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Независимо от това, обявяването неналичност на депозитите не е взето от надзорния орган в защита интересите на вложителите. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, след което е започнало изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.).

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че при условията на пълно и главно доказване действително се установяват част от претърпените имуществени вреди, причинени от установеното противоправно поведение от страна на БНБ, което се изразява в неизпълнение на норма с пряко действие, съдържаща се в европейски нормативен акт. Ищцата не излага обстоятелства за това, че нарушението е достатъчно съществено, което е задължителна допълнителна предпоставка , необходима за квалификацията на иска по чл.2в, поради което и правилно е извършена правната квалификация на спора по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Доказана по делото е пряката причнноследствена връзка между забавата на БНБ да се произнесе с акт за обявяване на неналичност на депозитите и настъпилите вреди, са правилни и обосновани. Ищцата е имала парично вземане, което е изплатено до гарантиран размер, но изискуемостта е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Със забавата да установи неналичността на депозитите в КТБ, БНБ е забавила възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез изплащане на законната лихва за срока на забавата.

За държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от норма с пряко действие в Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) и е изтекъл на 27.06.2014 г. Съдът правилно е съобразил това, че след този момент БНБ се е поставила в нарушение на посочената разпоредба, което последователно е довело до забава в настъпването и на последващите елементи на процедурата, т.е. забавило е стартирането на схемата за изплащане на гарантираните депозити. По съображения изхождащи от разпоредбата на чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), може да се заключи, както правилно е сторил това АССГ, че при вземане на дължимото се решение по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5 дневния срок т. е. най-късно на 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите е щял да изтече на 25.07.2014 г., като от следващия ден ищцата е започнала да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията й в банката.

Доколкото Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата, съдът правилно е заключил, че това е моментът, в който БНБ е преустановила противоправното си бездействие. Предвид изложеното АССГ правилно е определил, претенцията за основателна за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вкл.

Размерът на обезщетението, изчислен въз основа на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000, 00 за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. вкл., е надлежно определен от експерт, чието заключение не е било оспорено касателно определения размер за този период от 5 624, 38 лв. По тези съображения, решението в обжалваната му част се явява правилно и обосновано и следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат, а от страна на ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, Върховният административен съд, трето отделение