Решение № 181 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 165/2010 г.

Решение № 181 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 165/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателя Стойчо Пейчев Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. А. Н., А. А. П. и Б. В. П., и тримата от гр. П., ул. "Павликени" № 6, за отмяна на влязлото в сила решение № 13 от 4.03.2008 г. по в. гр. дело № 814/2007 г. на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 217 от 07.05.2007 г. по гр. дело № 5801/2006 г. на П. районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от молителите иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу П. Й. Д., Й. Р. Д., П. Р. Д., К. К. С., М. К. Д., В. В. Р., И. Г. Н., И. М. С. и Б. В. Н. за признаване за установено, че към момента на внасянето в ТКЗС земеделски имот с площ 3.2 дка в местността "Заграня" и земеделски имот с площ 2.0 дка в местността "К", и двата, находящи се в землището на с. Р., общ. Перник са били собственост на наследодателите на молителите - братя В. Молителите поддържат, че представените от тях писма изх. N 758/10.05.2008 г. и изх. № 529/04.06.2009 г. на Общинската служба по земеделие П. са нови писмени доказателства, установяващи идентичността на процесните имоти с тези, по отношение на които е възстановено правото на собственост на наследниците на братята А. и В. П. . С молбата за отмяна представят и се позовават на препис от решение № 271 от 19.02.2004 г. по адм. дело № 732/2003 г. на П. окръжен съд; декларация по чл. 10, 11 и 12 ЗСПЗЗ, чл. 11, 13 и 13а ППЗСПЗЗ и чл. 39 и 43 ЗАП и скица на с. Р., изработена от Геопланпроект - 1964 г. Ответниците по молбата за отмяна И. М. С., В. В. Р., П. Й. Д., М. К. Д. и К. К. С. са на становище, че не са налице основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите ответници по молбата за отмяна С. Н. Г., П. И. В., Г. И. А., Й. Р. Д., П. Р. Д. и Б. В. Н. не са ангажирали становище. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че от ангажираните писмени и гласни доказателства не може категорично да се приеме, че наследодателите на ищците/молители/ В. П. С. и А. П. С. са били собственици на претендираните земеделски имоти към момента на образуване на ТКЗС. Посочено е, че не са представени нотариални актове, договори или протоколи за извършена съдебна делба, а и че ищците/сега молители/ не се позовали пред въззивната инстанция на изтекла в полза на наследодателите им придобивна давност, нито доказали откога последните започнали да владеят имотите, предмет на иска. Въззивният съд е обсъдил и представените отново пред него ксерокопия от решение № 409 от 27.02.2001 г. и от решение № 97 от 21.06.1999 г. на поземлената комисия-гр. Перник/първото от тях/ и с. М., като е приел, че с тях на ищците/сега молители/, като наследници на Б. А. и В. П. е било възстановено правото на собственост, но върху други земеделски имоти и в други местности, различни от претендираните, независимо че върху тях неофициално били добавени на ръка съответните местности "П" и "Заграня". Въпросът за идентичността на имотите, предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с възстановените в полза на ищците/сега молители/ с решенията на поземлените комисии имоти е бил повдигнат още в заседанието на първоинстанционния съд на 18.01.2007 г., когато не са били приети като доказателства решение № 97 от 21.07.1999 г. поради това, че независимо от заверката, съдържало поправка с червен химикал, както и решение № 409 от 27.02.2001 г., което въпреки заверката имало поправка на стр. 1 в т. 3. Възражението на пълномощника на ответниците И. М. С. и В. В. Р. в същото заседание е било, че решение № 409 се отнасяло за м. "Т", а "... след това на ръка с червен химикал е написано "Заграня", както и че решение № 97 било за м. "Г", а "... на ръка е написано "П". Представените с молбата за отмяна писма с изх. № 758/10.05.2008 г. и изх. № 529/04.06.2009 г. на ОСЗГ П., адресирани до ищцата/сега молител/ Н. А. Н., съгласно които е възстановена част от имот в м. "П" с площ 0.766 дка с наименование на м. "Г", а част от имот в м. "З"-1100 дка е възстановена с план за земеразделяне с название на местност "Т", нямат характер на нови писмени доказателства, които да удостоверяват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които при решаването на делото да не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание може да се допусне, когато се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Новооткрити обстоятелства са юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. В случая, няма данни да е съществувала пречка по време на висящността на процеса пред инстанциите по същество да се установи дали е налице идентичност между местностите "П" и "Г"-от една страна, както и между местностите "Т" и "Заграня". Отделно от това, приетата от въззивната инстанция липса на идентичност не е единственият и решаващ мотив за отхвърляне на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Както се посочи, окръжният съд е приел, че не са представени документи, удостоверяващи съответен способ за придобиване на собствеността от наследодателите на ищците/молители/, респ. няма позоваване на изтекла придобивна давност. Нямат характер на ново писмено доказателство и решение № 271 от 19.02.2004 г. по адм. дело № 732/2003 г. на П. окръжен съд /същото решение фигурира на л. 129 от гр. дело № 5801/2006 г. на РС- П. /, както и изходящата от ищцата/молител/ Н. А. Н. декларация по чл. 10, 11 и 12 ЗСПЗЗ, чл. 11, 13 и 13а ППЗСПЗЗ и чл. 39 и 43 ЗАП, нито изработената от ПО"Геопланпроект"Г. Г. К. през 1964 г. снимка, за разчитане на която би било необходимо изслушване на експертиза. В обобщение, липсва основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. Молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците В. В. Р., П. Й. Д., М. К. Д. и К. К. С. разноски за настоящото производство в размер на 700/седемстотин/лева, а на ответницата И. М. С. - сумата 900/деветстотин/лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.