Решение № 13010 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2010 г.

Решение № 13010 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Димитър Георгиев Александров против решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга", участък от км 42+800 (пътен възел "Младост") до км 44+720 (край на участъка в строителство), в частта му относно определеното обезщетение за отчуждавания недвижим имот с планоснимачен номер 1357, с площ от 4 м2, находящ се в землището на гр. София, район "Витоша". Жалбоподателят счита, че определеното му обезщетение е крайно занижено и твърди, че същото не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Маринова, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират, но се поддържа прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата, алтернативно считат, че обезщетението следва да се определи съгласно допълнителната съдебна експертиза. Разноски не се претендират. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" не участва и не се представлява в хода на делото по същество. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 172 на МС от 26.03.2010 г. е отчужден поземлен имот с пл. № 1357, съгласно кадастралната карта на гр. София, район "Витоша", планоснимачен район в. з. "Симеоново - Драгалевци 1 част". Обезщетителната оценка на отчужденият имот е 594 лв. От приложената като доказателство към административната преписка оценка за отчуждаваните имоти, възложена на 20.10.2009 г. и изготвена по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС на 08.12.2009 г., равностойното парично обезщетение, възприето и от административния орган, е определено при оценка от 148 500 лв./дка, респ. 148,50 лв./м2. Така представената от ответника административна оценка е незаконосъобразно извършена. При изготвянето на оценката са използвани пазарни аналози, неотговарящи на изискванията и съставени извън срока по § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая 12-месечния период, броим от дата на възлагане на оценката, обхваща периода 20.10.2008 - 20.10.2009 г. От тук направеното в оценителския доклад позоваване на сделки извършени през 2007 г. и май 2008 г е недопустимо. Незаконосъобразно е и изготвянето на оценката за имотите въз основа на ценови предложения за продажба на имоти, поддържани от подавачи на пазара на недвижими имоти. Този подход е в пълен разрез с условието поставено в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, да е налице не предложение за сделка, а реално сключена такава и вписана в съответния срок в службата по вписванията. Нещо повече, оценителят - фирма "Еко строй 5" ООД, изрично посочва, че не гарантира обективността на оценката. За установяване законосъобразно дължимото обезщетение, по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза със задача към назначеното вещо лице - инж. Димитър Бошнаков, да даде заключение за "пазарната цена" на отчуждаваният имоти, която да съответства на правилата на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. В представеното на 14.06.2010 г. заключение на вещото лице, равностойното парично обезщетение е определено на стойност от 1291 лв. Заключението е изведено въз основа на една-единствена сделка, вписана в службата по вписвания - София, извършени в 12-месечния период по § 1а, 1, т. 2 от ДР на ЗДС (18.05.2009 г.), удостоверена в н. а. 116, том № I, нот. дело 112/18.05.2009 г. В съдебно заседание от 17.06.2010 г. е поставена допълнителна задача на вещото лице във връзка с представянето на оценка за отчуждавания имот, съгласно чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС. Съгласно представената на 04.10.2010 г. допълнителна съдебно - оценителна експертиза, направена при спазване правилата на правилника за прилагане на Закона за държавната собственост стойността на дължимото обезщетение за имота възлиза на 337 лв. Настоящият състав, след като обсъди приетите в хода на производството първоначална и допълнителна съдебно-оценителна експертизи, намира че следва да бъде кредитирана допълнителната такава. Съгласно чл. 32, ал. 2 във вр. § 1a от ДР на ЗДС, равностойното парично обезщетение се определя въз основа на осреднените цени от сделки т. е. необходими са най - малко две сделки, от които да се формира пазарната цена на имота. При първоначалната СОЕ, пазарната цена е изведена от една сделка, поради което не може да се говори за приложение на сравнителния метод, поради липсата на база за сравнение. Що се касае до представените по делото от страна на министър на регионалното развитие и благоустройството девет броя актове пазарни свидетелства, а именно - н. а. № 48, том. VI, рег. № 10127, дело № 363/2009 г.; н. а. № 174, том II, рег. № 7191, дело № 344/2009 г.; н. а. № 168, том I, рег. № 2461, дело № 148/2009 г.; н. а. № 111, том. VI, рег. № 10512, дело № 1021/2009 г.; н. а. № 107, том I, рег. № 5661, дело № 95/2009 г; н. а. № 71, том. VI, рег. № 10267, дело № 984/2009 г; н. а. № 70, том. VI, рег. № 10266, дело № 983/2009 г.; н. а. № 132, том. VI, рег. № 10692, дело № 1042/2009 г. и н. а. № 72, том. VI, рег. № 10279, дело № 985/2009 г., то същите, без изключение, удостоверяват сключени сделки в район "Лозенец" при Столична община, поради което и на основание § 1а, т. 4, б. "а" от ДР на ЗДС, те се явяват неотносими, тъй като не са в близост до отчуждавания имот, намиращ се в район "Витоша". При тези обстоятелства жалбата на Димитър Георгиев Александров срещу решението на МС на РБ в обжалваната му част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Жалбоподателят не се е справил с доказателствената тежест да установи благоприятния и твърдян от него факт, че определеното от административния орган обезщетение е занижено. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК и чл. 38, ал. 7 от ЗДС, Върховният административен съд - трето отделение,