Решение № 10642 от 21.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14542/2017 г.
ВАСV отделение21.08.2018 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5583 от 5.10.2017 г. по адм. дело № 2851/2016 г. на Административен съд - С.-град. ОСЪЖДА Регионална инспекция на околната среда и водите да заплати на С. С. П. сумата 960 лв., направени деловодни разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10642 от 21.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14542/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите - С., чрез процесуалния си представител, против решение № 5583 от 5.10.2017 г. по адм. дело № 2851/2016 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба - С. С. П., чрез пълномощника си изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано и счита, че следва да се остави в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:
С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил заповед № ЧР-43/22.02.2016 г. на директора на Регионалната инспекция по околна среда и водите - С., с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на С. С. П., за длъжността директор на дирекция "Контрол на околната среда", поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността.
Съдът е установил следните фактически обстоятелства по делото:
Жалбоподателят е назначен на длъжността директор на дирекция "Контрол на околната среда" със заповед № ЧР-11/8.01.2013 г. на директора на РИОСВ - С..
С формуляр за оценка на изпълнението на длъжността на С. С. П. е приет индивидуален работен план, за периода 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г., подписан от оценяващия ръководител директора на РИОСВ - С. и оценявания служител на 30.01.2015 г.
Във формуляра е отразена годишната оценка на изпълнение на длъжността от последното оценяване: изпълнението не отговаря на изискванията.
В индивидуалният работен план са определени следните цели:
- Организиране на работата на дирекция "Контрол на околната среда" по отношение дейността на двата отдела, свързана с изготвяне качествено и в срок отговори на сигнали, жалби и движението на текущите преписки.
- Участие в група за разработване на мерки за въвеждане на комплексно административно обслужване в РИОСВ - С..
- Организация на процеса по изготвяне и издаване на разрешения, регистрационни документи и удостоверения за извършване на дейности от компетенциите на дирекция "Контрол на околната среда".
- Организиране на дейностите по изготвяне на отчети, справки и информация към МОСВ в законоустановените срокове, както и в сроковете, поставени от МОСВ и директора на РИОСВ - С..
Към всяка от целите са посочени изисквания и критерии за изпълнението - организационни умения, административен опит, спазване на законоустановените срокове.
На 17.07.2015 г. е проведена междинна среща. Във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността, оценяващия ръководител е констатирал, че поставените в индивидуалния работен план цели не се изпълняват достатъчно отговорно и старателно, като е обсъдил изпълнението на цели 1, 3 и 4. Посочено е, че: оценяваният служител не полага достатъчно усилия и не осъществява качествен контрол по изготвяне на отговори на сигнали и жалби, поради което се пропускат срокове - по цел 1; наблюдава се слаба организация и занижен контрол при изготвянето и издаването на разрешения, регистрационни документи и удостоверения за извършване на дейности от компетентността на дирекцията - по цел 3; не организира в достатъчна степен и не оъществява контрол по дейностите, свързани с изготвянето на отчети, справки и подаване на исканата информация от МОСВ, в резултат на което не се спазват законовите срокове и поставените от горестоящите административни органи. Формулярът е подписан от оценявания служител без коментар.
Жалбоподателят е получил годишна оценка на изпълнението "неприемливо изпълнение". Във формуляра за оценка на изпълнението оценяващият ръководител е изложил мотиви относно нивото на изпълнение на функционалните задачи по всяка една цел.
По цел 1 е посочил, че в дирекция "Контрол на околната среда" е допуснато неспазване на срока за отговор за 44 броя сигнали и 10 броя жалби, което показва недобра организация и контрол. Коментирано е нивото на организациони и управленски умения на жалбоподателя като незадоволително.
По цел 2 е отразил, че във връзка с изпълнението й, служителят не е проявил никаква инициативност в работната група за разработване на мерки за въвеждане на комплексното административно обслужване в РИОСВ - С., показал е незаинтересованост и формално участие в обсъжданията.
По цел 3 е посочил, че се наблюдава слаба организация и занижен контрол по изготвянето и издаването на решения, разрешения и регистрационни документи и др. документи от компетентността на дирекцията. Съгласно изготвена справка за движението на преписките от деловодната система за 2015 г. е установено, че броят на просрочените преписки е 576, като някои са издадени с голямо закъснение.
По цел 4 - изготвяне на месечни отчети, справки и друга информация до МОСВ е приел, че често допуска неспазване на поставените срокове, не следи и не връща за корекции информации по отчетите, представени от експерти от дирекцията, въпреки забележки в тази насока.
Формулярът за оценка е подписан от оценяващия ръководител и оценявания служител на 29.01.2016 г.
Жалбоподателят е възразил на поставената оценка. Директорът на РИОСВ, в качеството му на контролиращ ръководител е обсъдил направеното възражение и е приел същото за неоснователно, по съображения, изложени във формуляра за оценка. Тъй като директорът на РИОСВ - С. е оценяващ и контролиращ ръководител, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), оценката му е окончателна.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността директор на дирекция "Контрол на околната среда", основна цел на длъжността е да организира, контролира и отговаря за изпълнението на цялата дейност на дирекцията. Задълженията, отговорностите и задачите на жалбоподателя включват преки задължения, свързани с организацията на дейността на дирекцията - съгласува и подписва изготвените експертни становища, преразпределя входящата поща относно дейността на дирекцията, организира и контролира експертите в дирекцията, съгласува месечни планове и предстоящи задачи на експертите и др. Той отговоря за дейността на началниците на отдели, за организацията и планирането на собствената си работа, като определя степента на важност на поставените задачи, съблюдава тяхното срочно изпълнение. Осъществява контрол по решения и становища на експертите в дирекцията и пр. Работата на жалбоподателя според длъжностната му характеристика, се възлага от директора на РИОСВ.
Във връзка с оценка на работата на жалбоподателя, съдът е приобщил представените с административната преписка мнения и доклади на колеги за изпълнението на задачите и отговорностите при осъществяване на служебните му правомощия, както и събрал гласни доказателства за същите обстоятелства.
Съдът е изслушал съдебно-техническа експертиза относно организацията на документооборота в РИОСВ - С., и конкретно в дирекция "Контрол на околната среда", начина на разпределение на работата в двата отдела в дирекцията, броят на постъпилите преписки, жалби и сигнали, съответно отговорите, решенията и сроковете за приключването им и др. задачи, свързани с работата на регионалната инспекция и в частност - на жалбоподателя.
Съдът е обсъдил административната преписка и събраните доказателства в хода на съдебното производство, доводите и възраженията на страните, в резултат на което е извел изводи за издаване на оспорената заповед при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и несъответствие с целта на закона, както следва:
- Съдът е приел, че оценяването не е проведено в съответствие с разпоредбите на НУРОИСДА поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът е счел, че оценяващия и контролиращия ръководител - директорът на РИОСВ, не е проконтролирал общата оценка за периода 1.01.2015 г. - 31.12.2015 г. съобразно общите постижения и поведението на оценявания служител.
На следващо място е приел, че съвместяването на качеството на оценяващ и контролиращ орган води до нарушаване принципът на обективност и безпристрастност, на последователност и предвидимост, прокламирани в чл. 10 и чл. 13 АПК и в този смисъл чл. 5 от Наредбата противоречи на нормативен акт с по-висок ранг.
Съдът е намерил, че в противоречие с нормата на чл. 9, ал. 3 НУРОИСДА в изготвения индивидуален работен план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика, а не са определени конкретни, измерими по обем и качество, постижими и ориентирани към резултатите цели, които служителят следва да реализира през периода. Поради това е приел, че още с формулиране на целите оценяващият ръководител е поставил процедурата на незаконосъобразна основа.
Съдът е достигнал до извод, че не са изпълнени всички етапи на процедурата, т. к. в края на периода не е проведена изискуемата заключителна среща между оценяващия ръководител и оценявания служител. Посочил е, че в случая не е удостоверено по надлежния ред, че е проведена заключителна среща.
Като е обсъдил гласните доказателства и експертното заключение, съдът е приел за установено, че в дирекция "Контрол на околната среда" има забавяния по жалби и преписки, но няма безспорни доказателства, че това забавяне е в резултат от неизпълнени задължения на жалбоподателя, вменени му с длъжностна характеристика. Отчел е, че съдържанието на оценката на атестирания служител за тези обстоятелства - забавяне на преписките и произнасянията по тях в дирекцията, не са предмет на съдебен контрол, но съдът разполага с възможността да прецени спазени ли са критериите при оценяването, посочени в наредбата. В случая, констатираното съществено нарушение на административнопроизводствените правила се отразява и върху дадената обща оценка, поради което е приел, че атестирането е проведено и в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата.
- При разглеждане на материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът е приел, че в индивидуалния работен план присъстват задължения, които не са в правомощията на дирекция "Контрол на околната среда", а именно организация на процеса по изготвяне и издаване на разрешения, регистрационни документи и удостоверения за извършване на дейности от компетенциите на дирекция "Контрол на околната среда". Директорът на дирекцията, съгласно длъжностната характеристика, може да организира и възлага конкретни задачи само и единствено на началник-отделите в дирекцията. Съдът е счел, че е налице липса на правилно определяне на цели и критерии, което е възпрепятствало по-нататъшното развитие на атестационната процедура. Поради това съдът е приел, че дори и да са били установени някакви несъответствия и грешки, не са представени доказателства, че това се дължи на обстоятелства, зависещи от жалбоподателя, нито са посочени конкретни преписки, по които е допуснато забавяне, което препятства възможността да извърши проверка и съпоставка, за да се установи законосъобразността на оценката.
На следващо място съдът е приел, че от обсъдените по делото доказателства не може да се установи кои от целите, описани в индивидуалния план не са постигнати, както и кои основни задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени.
По отношение на представените мнения и докладни на колеги на жалбоподателя относно изпълнението на функционалните му правомощия, съдът е приел, че в тях има само общи мнения, съдържат противоречия по изпълнението на цел 2 от работния план и не конкретизират през коя година служителят не е могъл да се справя с възложената длъжност, поради което е приел, че мненията им не отразяват действителното положение. Посочил е, че ответникът не е представил доказателства и относно сроковете, в които жалбоподателят е администрирал преписките в дирекцията.
При това положение съдът е извел извод, че не са спазени задължителните правила за оценяване, извършеното оценяване е осъществено без да са посочени конкретни фактически основания за резултата.
- Съдът е обсъдил процесната годишна оценка и получените такива за предходни години, при което е констатирал, че има противоречие между изцяло положителните годишни оценки за 2012 г. и 2013 г. и крайно негативната годишна оценка за 2014 г., както и за 2015 г. Констатирал е, че служителят е бил санкциониран дисциплинарно, като заповедта е отменена от съда и е повишаван в ранг. По отношение на представените справки за документооборота и сроковете за изпълнение на преписките и сигналите в дирекция "Контрол на околната среда", съдът е приел, че не носят дата и подпис на съставителя, поради което не ги е кредитирал. При констатираните съществени пропуски във фактическите установявания от ответника и процедурни нарушения, съдът е приел също, че не са спазени и изискванията по чл. 18, ал. 1 от Наредбата за излагане на мотиви, основани на обективно установими факти и обстоятелства, съобразно предписаните от закона критерии, липсват съображения защо органът е приел, че на служителя следва да се постави най-ниската оценка. С оглед тези съображения е приел, че оспореният акт не е мотивиран.
- Съдът е приел, че заповедта (неточно посочено в мотивите - дисциплинарното наказание) не е съобразена с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, а поставената най-ниска атестационна оценка на служителя е в противоречия с целите на атестирането.
При тези съображения съдът е постановил обжалвания резултат.
Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че съдът макар да е установил действителната фактическа обстановка по делото, не е приложил правилно относимите правни норми, което е довело до погрешни и необосновани правни изводи.
Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и събрания доказателствен материал, намира, че обжалваното решение е правилно по своя краен резултат, при следните допълващи и коригиращи мотиви:
Ответникът по касационната жалба е заемал ръководната длъжност - директор на дирекция "Контрол на околната среда" РИОСВ - С.. По определение от чл. 5 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, служителите на ръководна длъжност в администрацията:
- ръководят, включително планират, организират, контролират и координират, съответната администрация и/или структурно звено;
- носят отговорност за изпълнението на задачите на администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган;
- отчитат постигането на целите и дейността на администрацията и/или на структурното звено пред съответния държавен орган;
- ръководят работата на непосредствено подчинените им служители в съответната администрация и/или структурно звено.
Специфични задължения, изисквания и отговорности за всяка ръководна длъжност се регламентират в длъжностната характеристика. Чрез длъжностната характеристика се установяват конкретните задачи и отговорности, за които се създава длъжността и изпълват нейното съдържание като нормативно установена позиция. В този контекст, длъжностната характеристика очертава обема от системни, повторяеми функционални дейности, изпълнявани от държавния служител на заеманата държавна служба.
Условията и редът за оценяване на служителите в държавната администрация за изпълнението на заеманите от тях длъжности, както и за повишаване в държавна служба на държавните служители са регламентирани в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Основните цели на оценяването са дефинирани в чл. 1, ал. 2 от Наредбата. В чл. 2, т. 1 и 2 с. з. е посочено, че оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на:
- постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи;
- показаните компетентности.
Годишното оценяване преминава през три етапа, които за служителите на ръководна длъжност включват изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план, провеждане на междинна среща и провеждане на заключителна среща и определяне на годишна оценка на изпълнението. Въз основа степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и на показаните компетентности оценяващият ръководител определя годишната оценка на изпълнението на длъжността.
Съгласно константната практика на Върховния административен съд, стриктното съблюдаването на етапите за атестиране е условие за законосъобразност на процедурата по атестиране и съответно - на издаваните въз основа на нея административни актове, в обсъждания случай - на оспорената пред административния съд заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя, на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл.
- Изводите на съда за издаване на обжалваната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила не кореспондират с фактическите установявания по делото.
1.1. Неправилно съдът е приел, че подписаният от страните индивидуален работен план не съответства на изискванията по чл. 9, ал. 1 и 3 НУРОИСДА. Индивидуалният план е съобразен с основната цел на длъжността на служителя, преките му задължения като ръководител на структурното звено и управляваните ресурси. Целите са определени в съответствие с длъжностната характеристика на длъжността, заемана от оценявания. Неоснователно съдът е приел, че целите са общо формулирани и повтарят изискванията на длъжностната характеристика. При извеждането на този извод съдът не е отчел, че длъжността е ръководна и поставените в индивидуалния работен план цели следват функционалните дейности, очертани в длъжностната характеристика, свързани с организацията на работа в дирекцията и упражняването на контролни правомощия върху йерархично подчинените служители за качествено изпълнение на възложените им задачи, както и за спазване на сроковете за изпълнение, предвидени в нормативната уредба и/или поставени от горестоящите административни органи. В този смисъл, целите са конкретни, т. к. отчитат различните - в зависимост от спецификите на конкретните дейности на дирекцията, отговорности и изисквания на длъжността да организира и контролира ефективното и в срок изпълнение на поставените задачи, които трябва да бъдат постигнати в срока за оценяване. Видно от представения по делото индивидуален работен план е, че цели 1, 3 и 4 са дефинирани с оглед спецификите на дейностите в дирекцията, в съответствие с компетентностите на служителя, очертани в длъжностната характеристика, а цел 2 е насочена към успешното изпълнение на конкретна задача, възложена на служителя. Индивидуалният работен план е подписан от оценяващия ръководител и от оценявания служител, т. е. постигнато е съгласие по поставените в него цели. Ето защо, не се споделя изводът на решаващия съд, че процедурата по оценяване е опорочена поради недостатъци на индивидуалния работен план.
1.2. Проведена е междинна среща, на която оценяващият ръководител е изложил забележките си по изпълнение на индивидуалния работен план, по които оценяваният служител не е възразил.
1.3. От формуляра за годишна оценка е видно, че същият е представен с поставената оценка - неприемливо изпълнение, с изложени мотиви към нея, на служителя и е подписан от двете страни на 8.01.2016 г., като служителят е отбелязал, че не е съгласен и ще подаде възражение. Възражението не е приобщено по делото, въпреки изричните указания на съда в тази насока. Приложен е формуляр за корекция на контролиращия ръководител вх. № 93-00-605/21.01.2016 г., в който се съдържа становище по възражението по всяка една цел и заключение, че потвърждава оценката. Ето защо, изводите на съда за допуснато нарушение на изискването за провеждане на заключителна среща не кореспондират с данните по преписката. Не може да се сподели също изводът на съда за противоречие на правилото на чл. 5, ал. 3 НУРОИСДА с норми от по-висок ранг - прокламираните принципи в чл. 10 и 13 АПК. В случая правилото на чл. 5, ал. 1 АПК не намира приложение, т. к. не е налице противоречие на правна норма на нормативен административен акт на конкретно правило в нормативен акт от по-висока степен, релевантни към едно и също правно положение.
С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че процедурата по оценяване е спазена и не са допуснати такива нарушения на административнопроизводствените правила, които обуславят отмяна на обжалваната заповед по чл. 107, ал. 2 ЗДСл.
- Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед е материално незаконосъобразна, но по съображения, различни от изложените в обжалвания съдебен акт.
Заключението на съда за немотивираност на годишната оценката за изпълнение на длъжността относно поставените цели за изпълнение в индивидуалния работен план е неправилна. Във формуляра за годишна оценка на изпълнението и във формуляра за корекция на същата са изложени конкретни обстоятелства, свързани със срочността на изпълнение на всяка от поставените цели в индивидуалния работен план. Относно цел 1 са посочени конкретните просрочия за отговор на постъпили жалби и сигнали в РИОСВ - С., в компетентност на дирекция "Контрол на околната среда" по месеци, като в заключение е отразено, че от общо 115 сигнала 7 сигнала нямат отговор, а 37 сигнала са просрочени и е прието, че са налице системни нарушения, като е отчетена липсата на справки по инициатива на оценявания служител с предложения към тях. По цел 2 е констатирано, че при участието си в работната група със задача изготвяне на проект на вътрешни правила за организиране на административно обслужване в РИОСВ - С., служителят не е проявил инициативност и е участвал формално в изпълнението й, като констатацията е основана на доклади и мнения на служители, участвали в работната група. По цел 3 е отговорено на възраженията, че съгласно справка за неизготвени преписки през 2015 г. в дирекцията са постъпили 93 броя заявления за издаване на решения по чл. 67 от Закона за управление на отпадъците, от които са издадени 53 решения от тях 36 са просрочени, а други 40 бр. не са били разгледани в срок и въобще не са издадени необходимите документи, т. е. установени са системни закъснения. По цел 4 е отговорено на възражението, че забавата по същество не се оспорва, като са налице множество писма за системно забавяне на преписки и отговори. Констатациите във връзка с посочените просрочия по отделните цели са потвърдени от експертното заключение и противно на приетото от съда следва да се кредитират като достоверни и обективно установени. Действително, от експертното заключение по делото се установява, че няма регистър на документооборота в дирекцията, който да регистрира администрирането и движението на преписките, сигналите и останалите административни документи, издавани в кръга на компетентност на дирекцията. В случая обаче, с оглед ръководния характер на длъжността и присъщите й функционални задължения и отговорности, правилно е оценено, че не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си да организира и контролира дейността на дирекцията. Поради това не следва да се сподели изводът на съда, че изложените мотиви от оценявания ръководител по отделните цели от индивидуалния работен план - за съгласуване на некачествено изготвени отговори по преписки и документи и упражняване на слаб контрол, за просрочия при издаване на решения, регистрационни документи, отчети, справки и др. документи от компетентността на дирекцията, са лишени от конкретика.
При решаване на въпроса за материалната законосъобразност на акта по чл. 107, ал. 2 ЗДСл, който се предпоставя от законосъобразното оценяване на служителя, следва да се отчете законовото изискване за формиране на годишната оценка едновременно по два показателя, посочени по-горе - постигане на предварително определените цели и показаните компетентности - арг. чл. 76, ал. 5 ЗДСл.
Във формуляра за годишна оценка не се съдържа оценка на показаните компетентности, съгласно изискванията на чл. 16, т. 5, б. "а" и "б" от Наредбата. В разпоредбата изрично е предвидено, че оценка "неприемливо изпълнение" се поставя на служител, който едновременно не е изпълнил преобладаващата част от задълженията си на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и е показал за преобладаваща част от компетентностите знания, умения и поведение, които не отговарят на изискванията в приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата. В случая, в нарушение на чл. 15 от Наредбата показаните от служителя компетентности не са анализирани съобразно установените с текста и приложение № 1 показатели за служители, заемащи ръководни длъжности. В Приложение № 1 към чл. 15 от Наредбата за служителите на ръководна длъжност са формулирани 5 компетентности, за всяка от които оценяващият ръководител е длъжен да определи нивото знания, умения и поведения на оценявания служител. Във формуляра за годишна оценка на изпълнение на целите от работния план при обсъждане на целите се съдържа и коментар на част от компетентностите. Това оценяване не съответства на изискванията на чл. 16, т. 5, б. "б" от Наредбата, т. к. не съдържа самостоятелна оценка по всеки от показателите, посочени в приложение № 1 към чл. 15. По делото са представените мнения и доклади на колеги на служителя, които свидетелстват за показаната обща професионална компетентност на служителя, като са събрани и гласни доказателства в тази насока. Тук трябва да се посочи, че съдът неправилно е отказал да кредитира свидетелските показания, т. к. същите са обективни и очевидно относими към спорния предмет. Съображенията на съда, че не било ясно за коя година се отнасят не може да бъде споделено. Мненията на лицата, работещи с ответника по касация имат спомагателен характер - те подпомагат оценяващия ръководител при определяне нивото на компетентност на служителя. Оценяващият ръководител обаче е длъжен при определяне на годишната оценка на изпълнение на оценявания служител да определи показаните знания, умения и поведение по всяка от компетентностите, формулирани в приложение № 1 към чл. 15. Като не е изпълнил това законово изискване, оценяващият ръководител не е оформил надлежно формуляра за оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител. Липсата на конкретна аргументация за оценяването по показателите на т. 2 от Приложение № 1 към чл. 15 от наредбата обуславя извод за нарушение на задължението по 16, т. 5, б. а" и "б" да определи оценката "неприемливо изпълнение" при прилагането едновременно на двата компонента за получаването й - 1. неизпълнение на преобладаващата част от задълженията на нивото на изискванията и 2. несъответствие на изискванията по компетентностите, посочени в приложение № 1, относно знания, умения и поведение. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, оценката следва да е извършена безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). Посочените изисквания в случая не са спазени (в т. см. вж. решение № 14237 от 28.11.2014 г. по адм. д. № 3353/2014 г., на ВАС, V о.). Поради това, изведеният извод от административния съд за липса на материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 2 ЗДСл., което води до незаконосъобразност на оспорената пред него заповед, като краен резултат е правилен.
Предвид изложеното, не са налице сочени касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 960 лв., съгласно приложения списък на разноските.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 107, ал. 2