Решение № 4277 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2020 г.

Решение № 4277 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. М. от гр. Пловдив, чрез адв. Т. срещу решение № 1514/12.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1764/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението и допуснати съществени процесуални нарушения се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на район "Северен" при Община Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящата касаторка на заповед № 20РД09-322/30.06.2020 г., издадена от кмета на район "Северен", Община Пловдив на основание чл. 223, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗУТ и заповед за делегация № 13ОА 561/5.03.2013 г. на кмета на Община Пловдив, с която е наредено спиране на всички СМР в имот с идентификатор 56784.506.641 по КККР на гр. Пловдив и е забранен достъпа до стоежа, съставляващ "изграждане на тухлени стени, положен куфраж за бетонови колони и пояс на масивна сграда с размери около 6, 00м/5. 00м, около 30 кв. на мястото на съществувала сграда, описана в констативния акт. Установено е, че за строежа не са издавани строителни книжа и в момента на проверката се извършват СМР. Решението е мотивирано с валидност на заповедта, като издадена от компетентния по смисъла на чл. 224а ЗУТ орган, за строеж без издадени строителни книжа, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и разписаните в ЗУТ процесуални правила /изготвен надлежно Констативен акт № 14/28.04.2020 г. /. Прието е от административният съд, че констатациите по приложените в административната преписка документи, ползващи се с доказателствена сила за съществуването и вида на строежа, не са оборени от оспорващата в съдебната фаза – не са представени изискуемите строителни книжа /инвест. проект и разрешение за строеж/. За безспорно е прието обстоятелството, че на процесният строеж се извършват СМР към момента на проверката, подробно описани в констативния акт, които попадат в кръга на визираните в § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за което са необходими строителни книжа. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. При безспорно установената по делото фактическа обстановка съдът правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Изяснената по безспорен начин по делото фактическа обстановка сочи на постановено спирането на всички видове СМР на строежа, поради изграждането му без надлежно заверен проект и издадено разрешение за строеж, т. е. налице е хипотезата на ал. 5, чл. 224а ЗУТ. Именно в тази насока е и неизчерпателно визираното в заповедта правно основание на чл. 223, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗУТ, което се обхваща от нормата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ – "кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ". Следователно, спирането на строежа с процесната заповед е поради липса на разрешение за строеж за изграждането му, в който смисъл са и фактическите констатации по констативния акт, което сочи на незаконен строеж и в който случай, с оглед ал. 5 на чл. 224а ЗУТ не се дават указания за отстраняване причините, довели до спиране на строежа по реда на ал. 3, чл. 224 ЗУТ. Неоснователно е възражението на касаторката, че извършваните СМР на съществуващата сграда на допълващо застрояване в имота, нейна собственост, съставлява ремонт и укрепване, за които не се изисква издаване на строителни книжа. Дори и да се приемат за установени тези твърдения, които са в противоречие с доказателствата по делото, то извършваните СМР попадат в приложното поле на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ - основен ремонт, който е строеж съгласно т. 38 на § 5 от ДР на ЗУТ и за него е изискуемо издаването на разрешение за строеж по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, каквото не се представя. В тази връзка са и описаните в жалбата на Н. М. строителни дейности – възстановени 4 бр. стоманобетонови колони и пояси за укрепване на зидарията, подмяна на компрометирани тухли, армировка, нова зидария и покрив. Тези твърдения в жалбата подкрепят констатациите, залегнали в Констативен акт № 14/28.04.2020 г. и пресъздадени изцяло в процесната заповед. С оглед на това се явява неоснователно твърдението по касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от административният съд, поради недопускане на поисканата съдебно-техническа експертиза. Освен това описаната в жалбата задача на експертизата също сочи на частично премахната стара зидария и изграждане на укрепващи пояси, т. е. не се оспорват този вид СМР. От друга страна нанасянето на преустройваната /изграждане на частично нова/ сграда на допълващо застрояване в имота в кадастъра е ирелевантно в настоящето производство, поради което обосновано е отказано допускане на експертиза и в тази част. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение