Решение № 12332 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2018 г.

Решение № 12332 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7606/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Л. Тевекелиева чрез особения представител С. Тевекелиев е подала касационна жалба срещу решение № 801 от 13.04.2018 г. по адм. дело № 881/2015 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Областната администрация - Пловдив искове: 1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 7 295 203, 240 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи; 2 иск за сумата 1 397 240, 10 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 21.05.2013 г. - 08.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Областната администрация - Пловдив е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното: " Производството пред Административния съд-Пловдив е образувано по подадената от Л. Тевекелиева чрез особения й представител С. Тевекелиев искова молба срещу Областната администрация-Пловдив, с която са предявени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както следва: 1. иск за заплащане на обезщетение в размер на 7 295 203, 240 лева за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, причинени от нищожната заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, както и от негови незаконосъобразни действия и бездействия - писмен отказ, обективиран в писмо с изх. № АСД-03-48/2012 г. от 18.04.2013 г. на областния управител на област Пловдив по подадената от Б. Тевекелиев молба за споразумение по адм. дело № 217/2013 г. по описа на Административния съд-Пловдив, както и последващи мълчаливи и изрични откази за сключване на споразумение по делото; писмен отказ на областния управител на област Пловдив, обективиран в писмо с изх. № АСД-03-48/10.01.2013 г. във връзка с молба вх. № АСД-03-48/30.08.2012 г.; неиздаване на компенсаторни записи в 14- дневен срок, считано от датата на решение № 6811 от 21.05.2014 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението по адм. дело № 217 от 2013 г. на Административния съд- Пловдив в частта, в която е прогласена нищожността на заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив, а именно до 05.06.2014 г.; 2. иск за сумата 1 397 240. 10 лева, представляваща изтеклата върху главницата законна лихва за периода 21.05.2013 г. - 08.04.2015 г. Поискано е и присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. Административният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. С обявената за нищожна заповед № 2406/05.10.1999 г. на областния управител на област Пловдив ищцата и останалите заявители получили като обезщетение за одържавеното им имущество компенсаторни записи в по-малък размер от полагащия им се. Това обаче се случило заради заявителите, които представили вместо отрасловия баланс на АД "С. Тевекелиев и сие" този на СД "С. Тевекелиев и сие". Допуснатата грешка била последващо отстранена със заповед №РД-2--116/1.10.2014 г. на областния управител. Липсвала пряка причинна връзка между твърдените вреди и обявената за нищожна заповед. Не било доказано и настъпването на вреди под формата на пропуснати ползи, които ищцата да е понесла. Съдът отхвърлил и твърденията на ищцата, че отказът на областния управител по писмо с изх. № АСД-03-48/10.01.2013 г. противоречи на закона, както и че е налице незаконосъобразно бездействие на органа да издаде в срок заповедта за определяне на дължимото обезщетение, считано от датата на решение № 6811/21.05.2014 г. на Върховния административен съд. С оглед отсъствието на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че постановеното решение е недопустимо. Исковата молба, по която е образувано производството по адм. дело № 881/2015 г. по описа на Административния съд-Пловдив, е подадена от името на Л. Тевекелиева чрез С. Тевекелиев, вписан в молбата като неин особен представител. В уверение, че е особен представител на ищцата, подписалият исковата молба С. Тевекелиев е представил определение № 153/07.12.2012 г. по частно гр. дело № 22735/2012 г. по описа на Софийски районен съд. С определението от 07.12.2012 г., на основание чл. 8 от Закона за лицата и семейството, С. Тевекелиев е бил назначен за особен представител на Л. Тевекелиева вместо Б. Тевекелиев, който до този момент бил неин особен представител. В мотивите на определението е записано, че Л. Тевекелиева е напуснала България през 1962 година и до момента не се е завръщала в страната. Имало информация, че живее в Съединените американски щати, но не бил известен неин постоянен или настоящ адрес. Б. Тевекелиев, който бил заместен от С. Тевекелиев, бил назначен за особен представител на Л. Тевекелиева, тъй като двамата имали съсобствени имоти и компенсаторни записи и " се налагали действия за обособяване на имотите и последващи мероприятия". Касационната инстанция намира, че от съдържанието на приложеното определение № 153 от 07.12.2012 г. по частно гр. дело № 22735/2012 г. по описа на Софийски районен съд не следва, че С. Тевекелиев разполага с представителна власт да подава от името на Л. Тевекелиева искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Постановяването на определението е обосновано с нуждата от извършване на управителни действия по отношение на имоти, които Л. Тевекелиева притежавала в съсобственост с други лица. Назначението обаче не дава право на така наречения особен представител да извършва от името на Л. Тевекелиева всякакви правни действия за неограничен период от време. Прави впечатление, че определението е постановено на основание чл. 8 от Закона за лицата и семейството, който се прилага при обстоятелства, различни от описаните. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за лицата от семейството, когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. В противоречие с посоченото правно основание, от мотивите на определението се установява, че Л. Тевекелиева не се счита за изчезнала. Обстоятелството, че на съсобствениците не е известен нейния адрес, не обуславя назначаването на неин особен представител. Няма необходимост друго лице да предприема управителни действия спрямо нейното имущество, след като липсва обективна причина тя сама може да стори това. Съдът назначава особен представител на лице, чиито адрес е неизвестен, но само в случаите, когото това лице е ответник по висящ правен спор, тоест, при условия, различни от установените по това дело. Едновременно с това не може да се приеме, че предявяването на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от така наречения особен представител от името на Л. Тевекелиева представлява действие на обикновено управление. Осъдителните искове, чрез които се цели увеличаване на имуществото на дадено лице, могат да се предяват единствено по негова преценка, обусловена от нуждата за защита на определен имуществен интерес. Правото на иск принадлежи на правоспособни лица, носители на правомощието да повдигнат пред съда правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Когато искът е подаден чрез представител, който е такъв по закон или по пълномощие, трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи представителната му власт. Ако представителят не е надлежно упълномощен или не отговаря на условията да осъществява процесуално представителство, производството не може да се развие. Съдът е длъжен служебно да следи за наличието на представителна власт, тъй като освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява пред съд чужди права (чл. 26, ал. 2 ГПК). Съгласно чл. 29, ал. 1 ГПК безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители. След като Л. Тевекелиева не е безвестно изчезнало лице, особен представител не може да извършва процесуални действия от нейно име. В разглеждания случай административният съд е допуснал развитието на исковото производство без да извърши преценка за наличието на представителна власт на подписалото исковата молба лице. В първото по делото заседание процесуалният представител на ответника е възразил относно допустимостта на производството по съображения, че исковете са предявени без представителна власт. Съдът не е отговорил на това възражение и в нарушение на съдопроизводствените правила е допуснал последващите процесуални действия. С оглед отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка, каквато е представителната власт на лицето, предявило чужди права пред съд, решението на административния съд следва да се обезсили, като се постанови прекратяване на недопустимото съдебно производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд