Решение № 9806 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2010 г.

Решение № 9806 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Младенка Герасимова Бранкова и Аврора Иванова Бранкова, и двете от гр. Видин и от Недялка Иванова Георгиева, от гр. София, против решение № 77/9.07.2010 г., постановено от Административен съд - Видин по адм. дело № 6/2010 г., което се счита неправилно, поради противоречия с материалния закон, необоснованост и нарушаване на съдопроизводствените правила, иска се отмяната му. В с. з. по делото се явява лично Недялка Иванова, поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Сочи, че с нотариален акт от № 184 от 1935 г., семейство Паникян са закупили 1050 кв. м и нито метър повече, които в последствие, при образуване на парцелите, са разделени на три части, следователно сем. Паникян притежават не повече от 350 кв. м, а като се извади и площта, заета от асфалтирана улицата, широка 12 м, ясно е колко им остава. Агенцията по кадастъра не взема становище по случая, никой не се явява по делата, не се представят доказателства. Правото на собственост на Паникян и Върбанов не е индивидуализирано, с оглед което се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу отказа на АГКК да нанесе имот № 23, за който е отреден парцел VI-23-347, в кв. 76 по плана на гр. Видин. Останалите касационни жалбоподатели не се явяват и представляват. Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - физически лица, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, като за Тереза Агоп Паникян и Стефчо Върбанов се явява адв. Станкулова, която оспорва жалбата с доводи, обосновани в приложения отговор по касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - кмет на община - Видин, не изпраща представител, не е възразил по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна. Процесният съдебен акт е постановен след решение на ВАС № 164/7.01.2010 г. по адм. дело № 8084/2009 г., с което, поради наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, е отменено решение № 45/17.04.2009 г. по адм. дело № 150/2008 г. на АС - Видин, като са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. С решението, предмет на касационната проверка, е отменена като незаконосъобразна, заповед № РД-18-5/28.01.2008 г. на ИД на АГКК - София, за одобряване на КК и КР за землището на гр. Видин, в частта й, касаеща границите, площта и собствениците на имот с идентификатор № 10971.506.769 и делото е върнато като преписка на административния орган, за проверка и изготвяне на КК съобразно действителните права на Тереза Паникян от гр. Видин и Стефчо Върбанов от с. Иново, обл. Видин. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд, в производство по чл. 49, ал. 2, вр. чл. 145 и сл. АПК, е обсъдил от фактическа страна, че и жалбоподателите (Паникян и Върбанов), и заинтересованите страни (Бранкови и Георгиева), се легитимират като реституирани собственици на различни недвижими имоти, за които притежават решения и нотариални актове, но в процесната КК за спорния имот, с идентификатор 10971.506.769, "едните са нанесени върху недвижимия имот на другите, а последните липсват" - т. е. при наличие на н. а. на жалбоподателите, с посочена площ от 567 кв. м, въпросният имот е нанесен с площ 448 кв. м и е записан на името на заинтересованите лица. Последните пък се легитимират като собственици на имот със стар № 540, с площ 403.52 кв. м, намирал се в западна посока от процесния имот. Проследявайки постановените през годините съдебни актове и последиците от тях, многобройните доказателства по делото, заключенията по изготвените и неоспорени експертизи, включително и след връщането на делото за ново разглеждане, с приложени цветни скици, обсъждайки възраженията на страните и изпълнявайки указанията на ВАС в отменителното решение, съдът е обосновал незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Изложените в него подробни мотиви, като съответстващи на доказателствата по делото и относимата за спора правна уредба, се споделят изцяло от настоящата инстанция. След установените по надлежен ред данни, за нанесен в РП и КП на гр. Видин от 1981 г. имот на ответниците, съгласно влязла в сила заповед № 196/1993 г., за изменението им, на кмета на община - Видин, решение за възстановяване на имот на ОС - Видин по гр. дело № 930/92 г. и издаден въз основа на него нотариален акт, с посочена квадратура от 576 кв. м, изяснено, с помощта на вещите лица местоположение на имота, предмет на КК, съвпадащо с възстановения и нанесен в РП УПИ VI-23-347, собственост на Паникян и Върбанов, съдът правилно е отменил заповедта в оспорената й част и е разпоредил нанасянето на имота съобразно действителните права на собствениците. В тази връзка неоснователни са твърденията в жалбата, че границите на имота на ответниците не били установени. С основание в мотивите е отбелязано, че не става ясно по какъв начин имотът на касаторите е нанесен в картата не на мястото, на което се легитимират като собственици (стар имот 21 - скица № 1 на в. л.), а на това, на което установяват собственост ответните страни (стар имот 23, част от целия имот на първоначалния собственик), отчетено е и несъответствието в идентификаторите, допуснато без посочени основателни причини за това и изяснено с писмо рег. № 10-472-05-10-389/25.02.2010 г. (л. 22 по делото) на СГКК-Видин - за идентичност на имот с идентификатор 10971.506.748 (по изложената за възражения КК) и този с идентификатор 10971.506.769 - по одобрените с процесната заповед КК и КР. В касационната жалба не се сочат конкретни касационни основания - общо се твърди нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че били налице известна необоснованост и неяснота на съдебния акт, каквито настоящата инстанция не намира. Липсата на конкретизирани касационни основания безспорно препятства съдебния контрол, но във всички случаи спорните въпроси не се свеждат до "проста аритметика"... Няма спор, че и жалбоподателите са собственици на възстановен имот, но ако има спор за материално право, то той не е с настоящите ответници по касацията, установили в административното производство и пред двата състава на АС-Видин правата си. Съдът е обсъдил приложимите разпоредби по ЗКИР и приоритетно въведените основания по чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г., като е отчел, по заключението на в. л., данните за материализираната източна граница на имота. С оглед казаното дотук и останалите възражения в касационната жалба са неоснователни - вярно е, че съдът е посочил, че и имотът на Бранкови е бил нанесен в стария кадастрален план, но е вярно и отбелязаното в мотивите, че заповедите за попълване на кадастъра - № 36/2000 г. и № 128/2005 г. са били отменени с решения на ВОС. С основание се възразява и за изложени в касационната жалба неверни твърдения - гр. дело № 581/1999 г. на ВОС, с което е отменен отказът на кмета и е възстановено на Ив. Бранков правото на собственост върху 500 кв. м от имот пл. № 21, е с участието на в. л. инж. Ст. Сираков, а не както се твърди и цитира предложението за частична квартална разработка на инж. Вилим Томов - вещо лице по адм. дело № 838/2000 г. на ВОС, с решението по което е отменена споменатата вече заповед № 36/24.04.2000 г на кмета на гр. Видин. Но дори и това вещо лице излага в заключението си, че имот пл. № 21 попада върху "двора на ПК "Приложно изкуство". Водим от така изложените съображения, решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като на ответниците в касацията се присъдят направените по делото разноски пред ВАС, доказани до размера от 300 лв., претендирани своевременно в с. з. от пълномощника, поради което и на основание чл. 21, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,