Решение № 496 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2011 г.

Решение № 496 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 225/24.02.2011 г. по адм. д. 813/10 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е прогласен за нищожен ревизионен акт (РА) № 200900496/02.02.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, потвърден с решение № РД-10-97/30.03.2010 г. на ДД "ОУИ". Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Стемар" ЕООД, гр. Сливен оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е прогласен за нищожен РА № 200900496/02.02.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, потвърден с решение № РД-10-97/30.03.2010 г. на ДД "ОУИ". От констативната част на ревизионния доклад по делото, съдът е установил, че за обжалваните данъчни периоди - м. 08.2004 г. и м. 09.2004 г. задълженото лице е подало справки декларации за ДДС с резултат за периода ДДС за възстановяване, в който резултат участва и данъкът по процесните фактури, по които с РА е отказан данъчен кредит за процесните периоди. С ДАПВ № 251/20.09.2004 г. е възстановен ДДС, деклариран от лицето като резултат за периода м. 08.2004 г. данък за възстановяване по СД, а с ДАПВ № 495/19.10.2004 г. е възстановен ДДС, деклариран от лицето като резултат за периода м. 09.2004 г. данък за възстановяване по СД. Цитираните данъчни актове са приложени по делото и са влезли в сила, за което няма спор между страните. Съдът е изложил подробни съображения относно правното значение на издадените два ДАПВ по отношение възможностите за извършване на ревизия на данъчните периоди и задължения, които са обхванати от тези ДАПВ. АС - Бургас е приел, че при влязъл в сила ДАПВ същите данъчни периоди и задължения могат да бъдат обект на ревизия, която е възложена само по реда на чл. 133 от ДОПК и от органа по чл. 134 от ДОПК, поради което след като при издаване на РА не е спазена тази процедура, то същият е нищожен. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. В случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган да издаде ревизионния акт са издадени от зам. началник и началник отдел "Контрол" на ТД на НАП - гр. Сливен, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, а не от директора на ТД на НАП - гр. Сливен при условията на чл. 134 ДОПК. След като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган, то некомпетентни се явяват и лицата, определени да извършат ревизията, респективно издателят на ревизионния акт. Определянето на издателя на ревизионния акт от орган, който няма правомощието да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на ревизионния акт. Относно основното възраженията в касационната жалба, следва да се отбележи, че от правно значение за правните характеристики на АПВ, правните последици, които поражда АПВ и неговия стабилитет, са правните норми, действащи към датата на издаване на АПВ, а не на заповедта за възлагане на ревизия. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед правилата за определяне действието на правните норми във времето правните последици от издаването на АПВ следва да бъдат преценявани с оглед действащите към датата на издаването му правни норми, а не спрямо последващи изменения на закона, на които не е придадено изрично обратно действие. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в сила АПВ. Този анализ следва да се извършва при преценката по какъв ред и от кой орган следва да се възлага извършване на ревизия на данъчни периоди и задължения, за които има издадени АПВ, а не да се установява компетентния орган в зависимост от това преди или след 19.12.07 г. е издадена ЗВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и обосновано.. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 (осемстотин) лв., представляващи адвокатско възнаграждение, договорено за процесуално представителство по адм. дело 4849/2011 г на ВАС. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение