Решение № 2533 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2020 г.

Решение № 2533 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на "Унипос" ООД, подадена чрез адвокат М. Кънова, против Решение № 476/23.07.2020 г., постановено по административно дело № 1303/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Отказ на Главния архитект на Община Плевен за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение, обективиран в писмо изх. № ТСУ-26-1489-3/30.10.2019 г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като по същество се оспорват възприетите от съда правни изводи, обуславящи законосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяната на решението, ведно с последиците от това. От ответника – Главният архитект на Община Плевен, чрез юрисконсулт Д. Стойчев е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината в размер на 300 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред първостепенния съд е отказ на главния архитект да уважи подадено от дружеството – жалбоподател заявление по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, с което е поискало да му бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект – павилион за охрана, разположен в имот с идентификатор 56722.666.1011, кв. 424 по плана на гр. Плевен. Съдът е отхвърлил подадената срещу този отказ жалба, развивайки мотиви за това, че същият е постановен от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изводите му в тази насока се споделят от настоящия състав, тъй като са обосновани посредством събраните по делото доказателства и са съответни на приложимите за случая разпоредби. Основният спор е свързан със статута и предназначението на поземления имот, върху който следва да се ситуира преместваемия обект, което е в пряка връзка с приложението на съответните разпоредби от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен. Правилно е установено от фактическа страна, че поземлен имот с идентификатор 56722.666.1011, кв. 424 по плана на гр. Плевен, е собственост на "Унипос" ООД, който имот съгласно предвижданията на действащия подробен устройствен план представлява "улица – тупик", с предназначение и начин на трайно ползване – за второстепенна улица. Обстоятелството, че този имот е частна собственост и не е проведена процедура по отчуждаването му, с оглед на неговото отреждане и предназначение за улица, не могат да игнорират приложението на чл. 28, ал. 8 от посочената наредба, който текст е послужил като основно правно основание за постановяване на процесния отказ. Според предложения от дружеството проект, преместваемото съоръжение е ситуирано върху тротоара на улицата, като след поставянето му ще остане свободна тротоарна площ от 0, 57 м., както и на разстояние от 0, 45 м. от границата на съседен имот. Тези разстояния са установени посредством прието и неоспорено заключение на вещото лице и не са оборени от жалбоподателя. Въз основа на така установените факти, правилен е изводът на решаващия съд, за това, че поставянето на обекта по предложения начин, би довело до неспазване на изискванията, регламентирани в чл. 28, ал. 8 и чл. 28, ал. 14, т. 3 от Наредба № 15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на Община Плевен, в приложимата към момента на постановяване на оспорения акт редакция, съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. В първата посочена норма е регламентирано, че преместваемите обекти могат да се поставят върху части от тротоари при спазване на минимален сервитут за преминаване от 1, 50 м., а със втората е въведено изискване за разстояние между преместваемия обект и границата на съседен имот не по-малко от 3 м., което разстояние може да бъде преодоляно само с изрично писмено съгласие на собственика на съседния имот. Тези изисквания не са спазени в случая, поради което оспореният отказ за поставяне на преместваемия обект, се явява законосъобразен и правилно е потвърден от съда. С оглед изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Не се установиха и допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са уважени исканията на страните по събиране на доказателства, след което са установени всички относими за спора факти. Предвид горните мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Плевен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер от 300 лева, а в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,