Решение № 13808 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2012 г.

Решение № 13808 от 5.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9843/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илчо Асенов Купенов от с. Баните, обл. Смолян, против Решение № 9498/02.07.2012 г., постановено по адм. дело № 31/2012 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед рег. № К- 10223/17.10.2011 г., на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил жалбата на Илчо Асенов Купенов против Заповед рег. № К- 10223/17.10.2011 г., на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона форма и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е наложил предвиденото в императивната норма на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР наказание след като е установил предвидените в закона материалноправни предпоставки. Съдът е приел установените от административния орган фактически обстоятелства, които са наложили крайния извод, че с поведението си жалбоподателят е извършил други тежки дисциплинарни нарушения, посочени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят, като началник на участък "Полиция" - Баните, при РУ "Полиция" - Мадан, се е намесил в проверката на водач на МПС, извършвана от полицейски органи, служители на УП - Баните и негови подчинени, като въпреки данните за употреба на алкохол, е наредил на полицаите да не извършват проверка за алкохол и да не докладват за случая в ОДЧ - Мадан. Намесата на Купенов при извършваната проверка и влиянието му върху действията на полицейските служители, са демонстрирани пред водача на автомобила, както и пред останалите граждани, присъствали на мястото на проверката. Съдът е приел, че това поведение на Купенов закономерно е квалифицирано като несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Извършените от служителя действия са в противоречие с правилата на т. 7, т. 12, т. 13, т. 39 и т. 40 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Действията на жалбоподателя не са професионални и обективни, а изразяват явно пренебрежение към действията на подчинените му служители и същевременно пристрастие към проверявания водач на МПС. Това поведение е довело до уронване престижа на полицейската институция и е дало основание на административния орган да квалифицира действията на жалбоподателя като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Решението е неправилно. Дадена е превратна интерпретация на установените по делото фактически обстоятелства. Безспорно е, че полицейските служители Фиданов и Терзиев спират за проверка на 23.07.2011 г. около 01.40 часа в с. Баните, водач на лек автомобил. Двамата полицаи заемат длъжности от категория "Е" и нямат право да извършват проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол и упойващи вещества. При тези обстоятелства за случая е уведомен главен полицай Деянов, който е бил на повикване и се е намирал в дома си в с. Ряховец, на 3 км от с. Баните. Поради наличие на технически проблем с автомобила, последният не е дошъл в с. Баните за извършване на проверката към момента на идването на жалбоподателя Купенов. На двамата полицаи не е разпореждано да не извършват проверка с техническо средство, тъй като те нямат право да извършват такава. По време на извършваната проверка проверяваният водач и спътниците му са били на разстояние от двамата полицаи и жалбоподателя, а други лица не са присъствали. Действията на жалбоподателя при извършената проверка е следвало да се преценяват като свързани с изпълнение на служебните му задължения и субективна преценка с оглед установените проблеми за извършване на проверка за употреба на алкохол на водача на МПС. При тези обстоятелства не може да се приеме, че жалбоподателят е извършил "друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР", както е приел административнонаказващият орган, за което е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което оспорената заповед бъде отменена. При този краен извод в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 1227.00 лева. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, петчленен състав