Решение № 16470 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2012 г.

Решение № 16470 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8420/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Радкова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите чрез неговия пълномощник срещу решение № 6072/27.04.2012 г. по адм. д. № 10341/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Манхатън пропърти" ООД, гр. София, чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Манхатън пропърти" ООД, гр. София, против решение по оценка на въздействието върху околната среда № 11-7/2010 г. на министъра на околната среда и водите (министъра/ът), с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на голф-игрище с обществено-обслужващ комплекс в имоти № № 249004, 250003, м. "Бяло поле" и № 244003, м. "Куклите", землище на гр. Луковит, община Луковит, област Ловеч". Решението е издадено на основание чл. 99, ал. 2 ЗООС, чл. 19 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл. 31 и чл. 32 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 39 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове и програми и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредбата/. Отказът е мотивиран с това, че при реализирането на предложението се очаква да се предизвика значителна степен на увреждане и унищожаване на природно местообитание 6240 "Субпанонски степни тревни съобщества", както и на популациите и местообитанията на видовете европейски лалугер и пъстър пор и шипобедрена и шипоопашата костенурка, което противоречи на предмета и целите на опазване на защитената зона BG0001014 "Карлуково" за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Представената документация е била пълна и е следвало да бъде разгледана на заседанието на 28.01.2010 г., а не да се назначава комисия, която да извърши нови проверки за изясняване на случая. Никъде в решението не е посочена в коя хипотеза на чл. 19, ал. 2 (стар) от НУРИОВОС попада ИП на жалбоподателя, което да доведе до неодобряване осъществяването на ИП. На последно място, според съда, от отговорите на вещите лица е видно, че при спазване на указанията дадени в докладите за ОВОС и ОС и при строг контрол, може да бъде преодоляно негативното въздействие върху местообитанията. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно: В този смисъл изводът за липса на необходимост от извършване на нови проверки за изясняване на случая чрез отлагане на заседанието не е съществено процесуално нарушение. В случая постъпилата информация е различна от събраната по казуса, което обосновава нуждата от всестранното изясняване на всички, относими към крайния извод за съвместимостта на инвестиционното предложение и опазването на защитените зони факти и обстоятелства. Оспореният административен акт не страда от порока материална незаконосъобразност, както неправилно е приел първоинстанционният съд: В конкретния случай правното основание за постановяване на акта с оспореното съдържание е не само разпоредбата на чл. 19, а и чл. 99 ЗООС, чл. 31 и чл. 32 от ЗБР и чл. 39, ал. 12 от Наредбата за оценката на съвместимостта на инвестиционното предложение с целите на опазване на защитените зони. В случая извършването на оценка за въздействието на околната среда и на оценка на съвместимостта по Наредбата е в резултат на очакваното значително отрицателно въздействие върху флората и фауната в защитените зони "Карлуково" и "Карлуковски карст". Така съгласно чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие инвестиционни предложения, които могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, каквото е процесното, се подлагат задължително на оценка на съвместимостта им с целите на опазване на защитената зона. Това инвестиционно предложение попада в обхвата на Закона за опазване на околната среда /чл. 31, ал. 4 ЗБР, изм./ и поради това оценката за съвместимостта се извършва чрез процедура по екологична оценка. При това, изисквано от нормативните актове съвместяване на процедурата по ОВОС и ОС, инвестиционното предложение се одобрява само при липса на значително увреждане на предмета на опазване на защитената зона. Поради това неуточняването на конкретна хипотеза по чл. 19, ал. 2 от НУРИОВОС не сочи на материална незаконосъобразност на обжалвания отказ. Очакваното значително отрицателно въздействие и очакваната значителна степен на увреждане и унищожаване няма да бъде намалено от предложените в ДОС смекчаващи или намаляващи въздействието мерки, според обстоятелствената част на отказа. Тази формулировка попада под материалноправните условия на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 2 от НУРИОВОС, в редакцията му към момента на постановяване на обжалвания акт, поради което направеният в обратен смисъл извод на съда е неправилен. В контекста на изложеното следва да се подчертае, че съгласно чл. 39, ал. 12 от Наредбата за оценката на съвместимостта... /Наредбата/ инвестиционното предложение се одобрява само когато предметът на опазване в съответната защитена зона няма да бъде значително увреден, независимо от изискванията на чл. 19 от Наредбата по ОВОС. С оглед тази разпоредбата в актуалната й към постановяване на акта редакция следва, че при значително увреждане инвестиционното предложение не се одобрява. Такова очаквано увреждане е налице, което не може да бъде преодоляно чрез предложените мерки, според мотивите в обстоятелствената част на акта. Такова е и заключението на вещите лица Добрев и Димитров, според които терените на местообитание на сухоземната костенурка следва да бъдат изключени от обхвата на инвестиционното предложение, както и че терените представляват растителни съобщества, които ще бъдат влошени от евентуалното осъществяване на инвестиционното предложение. Само този факт е достатъчен за постановяване на административен акт със съдържание като оспорения - отказ. В настоящия казус настоящата инстанция намира, че оспореното от касатора пред първата инстанция заключение на вещото лице Герасимов се опровергава от заключението на вещото лице Димитров, който потвърждава констатациите на експертите в представеното становище на 25.06.2010 г. пред ВЕЕС. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалвания административен акт и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил противоречащо на закона решение. Същото следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата. Воден от горното, Върховният административен съд,