Решение № 3605 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9444/2020 г.

Решение № 3605 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9444/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Иванов срещу Решение № 685/12.06.2020 г., постановено по адм. дело № 3457/2019 г. на Административен съд- Варна (АС Варна), с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [населено място] (ОД на МВР- Варна) за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 360 лв (триста и шестдесет) лева. В касационната жалба са направени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда, че не са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, което да доведе до ангажиране на отговорността на държавата. Развивайки тези съображения смята, че отмяната на наказателното постановление (НП), поради изтекла погасителна давност означава, че той е бил незаконосъобразен, независимо от основанието, на което е отменен. Поискана е отмяна на обжалваното решение на адм. съд. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Касационният жалбоподател, в постъпила Молба от 04.03.2021 г., подадена от адв. Й. Алексиев от АК Варна, изразява становище по съществото на спора в подкрепа на исканията от касационната жалба. Претендира разноски съобразно представения списък. Ответникът Областна дирекция на МВР Варна, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: С обжалваното решение е бил ОТХВЪРЛЕН предявеният от Д. Иванов, чрез адв. Й. Алексиев от АК Варна, иск срещу Областна дирекция на МВР Варна за присъждане на обезщетение в размер на 360. 00 лева, представляващи понесени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за осъществена защита при съдебно оспорване по а. н. х. д. № 4337/2018 година на Варненския районен съд, 15 състав на Наказателно постановление № 101/04 от 27.01.2012 година, издадено от Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР– Варна, заедно със законната лихва от датата на влизане на решението на районния съд в сила – 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. АС Варна, за да достигне до този правен резултат, е установил, че от Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР– Варна е издадено Наказателно постановление № 101/27.01.2012 година, с което на ищеца са наложени наказания– глоба в размер на 50 лева по чл. 179, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата и глоба в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата. С Решение № 1725 от 25.10.2018 година а. н. х. д. № 4337/2018 година на Варненския районен съд е било отменено наказателното постановление. Наказателното постановление е било отменено, поради констатираната от въззивния съд изтекла абсолютна давност от 4 години и половина за административно- наказателно преследване по отношение на нарушението, извършено на 08.01.2012 година. По делото пред районния съд ищецът е защитаван от адв. Й. Алексиев от АК Варна, на който, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие, е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360. 00 лева. Адм. съд е преценил, че в конкретния случай отменителното решение на районния съд не съдържа констатация за незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, както с оглед на приложимите към него процесуални правила, така и материално- правни разпоредби. Наказателното постановление е било отменено поради наличието на релевантния за съда юридически факт- изтекла абсолютна давност за административно- наказателно преследване, т. е. основанието за отмяна на наказателното постановление не е неговата незаконосъобразност. Други твърдения и доказателства за незаконосъобразност на наказателното постановление, освен постановената отмяна от районния съд, по делото не са били заявени. Поради тези съображения адм. съд е приел за недоказано наличието на първата и основна предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен акт на Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР– Варна, което обуславяло неоснователност и на предявената претенция за обезщетение. По тези съображения предявеният иск срещу ОД на МВР Варна е бил приет за неоснователен и отхвърлен изцяло. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна и счита, че решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради противоречие с материалния закон. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая е безспорно установено, че е налице отменено с влязло в сила съдебно решение НП. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Основният въпрос по делото е дали отмененото, поради изтекла давност НП, коeто не е признато за незаконосъобразно, може да послужи за основание за исково производство. Процесуалният резултат от установяване на незаконосъобразност е отмяната на НП. В случая независимо, че не е установена незаконосъобразност, след осъществяване на правораздавателната власт на съда е налице отменен акт, т. е. заличено е изцяло предвиденото с НП наказание. Тези последици са в резултат на упражняване на правото на защита, което от своя страна е довело до разноски. Справедливостта, която е резултат от правораздавателната дейност изисква тяхното обезщетяване - чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. 1 и чл. 52 ЗЗД. Настоящият съдебен състав отговаря положително на въпроса дали е налице отменено НП, коeто е основание за исково производство. За изтеклата давност е релевирано възражение на заинтересованото лице - лист 4 от а. н. х. д. № 4337/2018 г. на Районен съд Варна. Това възражение е процесуално правно действие, съответно участието на процесуален представител, осъществяващ квалифицирана дейност е било необходимо. Предвид правните последици, при които се заличава наложената глоба, несъмнено е налице отмяна на НП. Тази отмяна представлява основание за исково производство - чл. 204, ал. 1 и ал. 3 АПК, чл. 4 ЗОДОВ. Основателно касационният жалбоподател счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства се установява, че същият е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка, когато са настъпили в хода на производството по тяхното обжалване. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в съдебното производство пред РС и адм. съд. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В случая това е удостоверено с ДПЗС обективиран в бланка на АК Варна, като лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Представеният Договор за правна защита и съдействие от 18.10.2018 г. е сключен за осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Варна и в него е посочено образуваното дело с предмет обжалваното НП на ОД МВР. Предвид времето на представяне на договора и обхвата на неговото съдържание се доказва извършен разход в производството по отмяна на НП. С това е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на адм. акт по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото НП. Следователно е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ОД - МВР– Варна да заплати на лицето обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, на касационния жалбоподател се следва присъждането на сторените в двете съдебни инстанции разноски, съобразно представените доказателства за извършването им, от които 15 лева заплатени държавни такси и 720 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение