Решение № 2467 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2015 г.

Решение № 2467 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иван Йотов Георгиев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора- гр. Ловеч, чрез служебния му защитник адв. Б. Йотова, срещу Решение № 170 от 16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 492/2014 г. от Административен съд Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, евентуално - отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Допълнително са развити и доводи в депозираната писмена защита от адв. Йотова. Ответната страна - Министерство на здравеопазването, чрез пълномощника юрк. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че Иван Йотов Георгиев е лишен от свобода и изтърпява наказанието си, считано от 18.02.2004 г. в Затвора в гр. Ловеч; същият е освидетелстван с Решение на ТЕЛК с водеща диагноза "психични поведенчески разстройства", дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества, разстройство на личността и увреждане и дисфункция на главния мозък. Установил е още, че през процесния период 23.07. - 24.08.2013 г. същият е настанен за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода при Софийски Централен затвор- София, където е постъпил по повод болка в лявата колянна става след торзионна травма с давност от 15 години. В мотивите си съдът подробно е описал заключението на медицинските специалисти при приема му, както и направената диагноза. При съобразяване на правнозначимите факти, съдът е посочил още, че след приема е предприето физиолечение и медикаментозно лечение с противовъзпалителни препарати, а относно изследването чрез ядрено магнитен резонанс е преценено, че доколкото се касае за стара травма и състоянието не е животозастрашаващо, то не са били налице предпоставки за това изследване. наред с изложеното, съдът е приел още, че макар в последващ момент 25.09.13 г. ищецът да е заболял от диабет, липсват основания да се приеме, че е налице причинно следствена връзка между твърдяното неадекватно лечение по преме на престоя в СБАЛ и установеното заболяване. Липсва и противоправно поведение на служители на министерство на здравеопазването по време на престоя на Георгиев в Специализираната болница за лечение на лишените от свобода: видно от приложените епикризи и други медицински документи, а по време на престоя на лицето в болницата по отношение на него са предприети адекватни мерки за лечението му и е предписано съответно лечение. По- нататък в мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, че извършването на медицинска дейност по отношение на лишените от свобода не представлява типична административна дейност, която е една от предпоставките за ангажиране на отговорността на Държавата. Развити са подробни доводи от съда в защита на така поддържаната теза. Като финален аргумент административният съд е посочил, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, доколкото МЗ има право и задължение само за методически контрол върху лечебните заведения по чл. 129 и сл. от ЗИНЗС. По тези съображения е отхвърлена исковата молба на Иван Георгиев срещу Министерство на здравеопазването за обезщетяване на претърпените вреди в размер на 100 000 лв. в резултат на неправилно проведено лечение в Специализирана болница за лечение на лишени от свобода към ГД"ИН" в периода 23.07.13 г. - 24.08.13 г. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. За да се реализира отговорността на Държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от специалния закон - ЗОДОВ следва да са налице кумулативно изискуемите предпоставки, а именно: да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; актът, действието/бездействието да е по повод или при осъществяване на административна дейност; незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са отменени по съответния ред; да са настъпили вреди от такъв акт, действие или бездействие и да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и настъпилата вреда. Отсъствието дори на една само от посочените предпоставки води до неоснователност на иска и до неговото отхвърляне. В конкретния случай съдът правилно е приел, че не са налице изискуемите предпоставки, и по- конкретно и решаващо в разглеждания случай не е налице незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие на административен орган, извършено от длъжностни лица, при или по повод административна дейност. Действията на медицинските лица в Специализираната болница за лечение на лишени от свобода към ГД "ИН", извършени в качеството им на такива не съставлява административна дейност, респ. действията им не са нито административни актове, нито актове в изпълнение на административна дейност, както правилно и обосновано е приел решаващия съд. Ето защо дори само при липсата на така посочената измежду останалите изискуеми предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ не може да се реализира отговорността на Държавата по този ред. Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд, че е налице разлика между дължимата административна дейност по материално- битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяване с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава, която по съществото си е профилактична, диагностична, лечебна и т. н., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика, но няма характер на административна дейност. Ето защо и претенцията за претърпени вреди, произтичащи от твърдяно (прието от съда за неустановено въз основа на доказателствата по делото) неправилно лечение на определено заболяване, не обуславя ангажиране отговорността на ответника Министерство на здравеопазването по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност. МЗ няма законоустановени правомощия за намеса в процеса и продължителността на лечение, назначаването и извършването на определени изследвания, в това число и ЯМР, на даден пациент, тъй като това са все дейности от компетентността на медицинския екип. МЗ извършва административна дейност, която има различни проявни форми според тяхното предметно съдържание, като напр. нормотворческа, оперативно-разпоредителна по издаването на индивидуални административни актове, и др., но извън неговата компетентност и правомощия е определянето на вида и обема на медицинската помощ на пациентите, както и на нейния срок. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение