Решение № 8425 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2009 г.

Решение № 8425 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15469/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на СО - Район "Люлин", чрез процесуалния представител - юрк. Иванова, против решението от 15.07.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, трети "в" състав, по адм. д. № 1133/2007 г. в частта му, с която е отменена оспорената заповед на кмета, предмет на жалбата. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, СГС е отменил по жалбата на Лиляна Христова Дамянова, Даниела Русева Иванова, Мариета Русева Лозанова, Лилия Кръстанова Лозева, Христо Манасиев Димитров, Ирена Стефанова Тодорова и Валерия Христова Александрова, всички от гр. София, Заповед № РД-09-296/22.04.2005 г. на Кмета на СО, район "Люлин", с която се одобрява Решение № 38 по протокол № 9/30.09.2004 г., с което се определя за изцяло застроен имот пл. № 662,к. л. 152,попадащ в регулацията на м. СПЗ"Модерно предградие - Обеля", с площ по графични данни 4443 кв. м., В ЧАСТТА, с която е определена като застроена частта по букви абвгсежа с площ от около 2740 кв. м., по букви АЖЗА с площ от около 33 кв. м. и по букви ДМПУД с площ от около 500 кв. м. по скицата на вещото лице инж. Недева, неразделна част от решението и вместо нея е определил като незастроена частта от бивш имот пл. № 662,к. л. 152,сега попадащ в план за регулация на м. СПЗ"Модерно предградие-Обеля", в посочените по-горе части и е отхвърлил жалбата в останалата и част. За да постанови решението си в частта му, с която е уважена жалбата, съдът е приел следното: Процесната заповед е издадена от компетентен орган, но противоречи на установената фактическа обстановка и на материалния закон . От приетата СТЕ е установено, че частите от имота по букви АБВГДЕЖА, по букви АЖЗА и по букви ММПУД, са свободни от застрояване-Този извод се налага с оглед на обстоятелството, че върху тези части от процесния имот няма реализирано на място мероприятие по отреждането, както и извършено фактическо строителство, нито изграждане на съоръжения от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Само по себе си обстоятелството, че има бетонова настилка върху първата част, а останалите две части от имота са асфалтирани, не е основание да се приеме, че се касае до застроени площи по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Не се установи от данните по делото тези части от имота да са функционално свързани с отреждането на имота, както и да представляват част от инфраструктурата - обслужваща извършеното строителство в имота. Тези части са извън прилежащата площ, необходима за осъществяване на достъп до реализирани на място мероприятия и не ги обслужва. С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 4, вр. ал. 3 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, тези площи от имота следва да се определят като свободни от застрояване, тъй като не са засегнати от извършено строителство или реализирано по плана мероприятие от изброените в § 1в от ППЗСПЗЗ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: За гореописаните части от процесния имот, които съдът определя като незастроени, са съставени АЧОС, както следва: АОС № 5482/2000 г., АОС № 5483/2000 г. и АОС № 5470/2000 г. Видно от т. 11 от тези АОС, имотът е включен в капитала на "Метрострой" ЕАД на основание решение на СОС. В издадените АОС имотите са описани като "открит паркинг" и "Компресорна станция". В производството по делото не е конституирана и призована като заинтересована страна "Метрострой" ЕАД, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неконституирането на дружеството е отнело и ограничило правото му да изложи доводите си по приложението на материалния закон-Освен това е лишило дружеството от правото да оспори техническата експертиза в частта, в която е посочено, че върху частите от имота няма изградени трайни постройки. Счита, че постановеното решение няма мотиви, тъй като изводите на съда са изградени изцяло върху заключението на вещото лице и са в нарушение на правилата на логическото мислене. Към касационната жалба са приложени цитираните АОС. Ответната страна Лиляна Христова Дамянова в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни доводи излага в писмено възражение. Останалите страни, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Жалбата е допустима и неоснователна. Не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, посочени в касационната жалба. Съдът в административно производство с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се произнася единствено по въпросите, свързани с наличието на застроена площ или свободна от застрояване, ако такава е налице. В процедурата по определяне на застроената площ участват само бившите собственици или техни наследници, от които е подадено заявлението и органът, който е сезиран. В случая административното правоотношение е възникнало и се е развило между касатора и наследниците на Димитър Спасов, които са обжалвали Заповед № РД-09-296/22.04.2005 г. на кмета на СО район Люлин. Трети лица, които не са участвали в административното производство, каквото в случая е "Метрострой" ЕАД, нямат право на жалба срещу атакувания административен акт и не са активно легитимирани да бъдат конституирани като страна в развилото се административно производство. Доколкото представените от касатора актове за общинска собственост създават вещноправни или права на собственост за носителите си, същите следва да бъдат решени по общия исков ред, тъй като в административно производство не могат да се разгледат спорове за материално право с вещно правни последици. Видно от протокола на съдебно заседание от 15.10.2008 г. и от 18.03.2009 г., когато е поискано назначаване на СТЕ с конкретни задачи и когато е изслушано и прието заключението на същата, жалбоподателят и в двете заседания не е изпратил свой представител, не е възразил срещу приетото заключение, не е изложил доводи и не е представил доказателства, които да оборват изводите в съдебното решение. Предвид това представените в настоящата касационна инстанция актове за общинска собственост № 5483, 5482 и 5470 не съставляват доказателства, които могат да променят фактическата обстановка и да водят до изводи за реализирано мероприятие по ограждането на имота или за извършено фактическо строителство, което да води до промяна в крайния извод в съдебното решение по отношение на застроената част и тази, която е свободна от застрояване, тъй като изводите са съобразени с разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и с наличните данни съответстващи на действителното фактическо положение към момента на преценка на обжалвания административен акт. С оглед на това решението на СГС следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, а спорът във връзка с новопредставените доказателства на третото лице "Метрострой" ЕАД, решен по общия исков ред. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил събраните и релевантни за правния спор доказателства и направените от него изводи съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Правилно съдът се е позовал на приетата и неоспорена от страните СТЕ. Върху трите части от имота, които съдът е приел за незастроени, няма данни за отредени и изпълнени мероприятия. Простото асфалтиране на земята не може да се приеме за извършено мероприятие, след като и по рег. планове няма предвидено такова. С касационната жалба не може да се оспорва заключението на вещото лице. Неоснователни са и доводите за допуснато процесуално нарушение от страна на съда с неконституирането като заинтересовано лица на "Метрострой" ЕАД. Производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е част от процедурата по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и в него участват само бившите собственици, заявили зем. земи за възстановяване и адм. орган. Трети заинтересовани лица не участват в това производство, тъй като споровете за материални права не могат да се разрешават в съдебно-административното производство, а по общия исков ред. Освен това касаторът не е компетентен да предявява чужди права пред съда и да се позовава на нарушени права на защита на трети лица. Правата на касатора като страна по делото не са нарушени. Съгласно чл. 220 от АПК, ВАС преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Представените в настоящата инстанция АОС не са относими към правния спор, предмет на който не е правото на собственост, а реализираното фактическо строителство върху имота и останалите незастроени части от него. Неоснователен е и доводът за липса на мотиви на оспореното съдебно решение. Решението е изписано на 8 страници, съдържа подробно изложение на фактическата обстановка, установена от доказателствата и правните изводи на съда не противоречат на материалния закон, а са в съответствие с него. Решението на съда в оспорената му част е правилно и законосъобразно, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и следва да се остави в сила. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,