Решение № 14269 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2015 г.

Решение № 14269 от 28.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от И. Г. Д. от гр. К., област Б., чрез пълномощника адвокат Д. Х., против решение № 48/15.01.2015 г., постановено по адм. дело № 714/2014 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № 1302/18.11.2013 г. на кмета на община Благоевград. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 16, ал. 1 и 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, като е приел, че стипендията за стимулиране на деца с изявени дарби се изплаща само до навършване на 18-годишна възраст на правоимащото лице. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт в съответната част, а при условията на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - кметът на община Благоевград, чрез пълномощника юрисконсулт Валентина Спасова, оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че жалбоподателят е изпълнил всички условия за отпускане на стипендия преди навършване на пълнолетие, каквото е изискването по чл. 10 от приложимата наредба и същият е имал качеството ученик в ПМГ към периода, за който кандидатства за стипендия, поради което е следвало да му се отпусне стипендия в пълен размер, а не да се ограничи до периода на навършване на пълнолетие. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Благоевград е отхвърлена жалбата на И. Г. Д. против заповед № 1302/18.11.2013 г. на кмета на община Благоевград, в частта й, с която е разпоредено на И. Г. Д. да бъде изплатена стипендия в размер на 405 лв. за периода от 1.05.2013 г. до 31.07.2013 г. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. Д. против протокол от заседание на Експертно-консултативната комисия за предоставяне на закрила на деца с изявени дарби към община Благоевград, проведено на 14.06.2013 г., в частта, с която на Ивайло Димитров е признато правото на стипендия в размер на 405 лв. за периода от 1.05.2013 г. до 31.07.2013 г. и е прекратено производството по адм. дело № 714/2014 г. в тази част. Съдебното решение в тази част, представляващо по правното си естество съдебно определение, не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство. За да отхвърли жалбата на И. Д. против заповед № 1302/18.11.2013 г. на кмета на община Благоевград, съдът е приел, че стипендията правилно е отпусната за периода до навършване на пълнолетие на лицето, тъй като съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби правото на закрила по тази наредба е предвидено за деца, а според чл. 2 от Закона за закрила на детето, "дете" по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършване на 18 години. Въпреки че безспорно е установено, че И. Д. е отговарял на всички условия за отпускане на стипендията по чл. 16, ал. 1 от тази наредба към момента на подаване на заявлението за отпускането на стипендията, то същият има право да я получава само до навършване на пълнолетие, тъй като само до този момент отговаря на условието да е дете с изявени дарби. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. От фактическа страна по делото не съществува спор, като правнорелевантните факти са правилно установени от първоинстанционния съд и са отразени в мотивите на съдебното решение. Жалбоподателят в първоинстанционното производство и касатор в настоящето - И. Г. Д., е роден на 31.07.1995 г., поради което е навършил пълнолетие на 31.07.2013 г.; същият е класиран на трето място на националния кръг на Националната олимпиада по география и икономика, проведена на 27-28 април 2013 г. в гр. Русе, в група ХI-ХII клас; през учебната 2012/2013 г. е бил ученик в ХI-ти клас на Природо-математическа гимназия "Акад. С. П. Корольов" - гр. Благоевград; И. Д. е подал искане за предоставяне на специална закрила на дете с изявени дарби до кмета на община Благоевград с вх. № 94-00-1041/14.05.2013 г., чрез предоставяне на стипендия по чл. 10 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби. Не се спори също, че през учебната 2013/2014 г. И. Д. е бил ученик в ХII-ти клас на същото училище. От правна страна, условията и редът за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби са регламентирани в наредба със същото заглавие - Наредба за условията и реда за осъществяване на закрила на деца с изявени дарби, приета с ПМС № 298 от 17.12.2003 г., с последващи изменения и допълнения, издадена въз основа на законовата делегация от чл. 5а от Закона за закрила на детето /означавана по-долу само като "наредбата"/. В чл. 4 от тази наредба е посочено, че закрилата се предоставя с цел насърчаване на творческите заложби и потребности на децата /т. 1/; осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и в училища по изкуства /т. 2/; финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми /т. 3/. В чл. 10 от наредбата е регламентирано, че стипендии за стимулиране на деца с изявени дарби се отпускат на ученици от VII до ХII клас, класирани до навършване на 18-годишна възраст на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включени в програмата по чл. 11. Според чл. 16, ал. 1, стипендия за стимулиране на деца с изявени дарби се отпуска от министъра на културата, министъра на образованието и науката, министъра на земеделието и храните и министъра на младежта и спорта на ученик от държавно училище или от кмета на съответната община на ученик от общинско училище, който е класиран за съответната календарна година по мярка от съответния раздел на програмата по чл. 11, ал. 1, както в приложимата т. 1 е посочено класирането индивидуално на първо, второ или трето място на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание в областта на изкуствата и науката и отговаря на изискванията за съответна възраст и категория. Според ал. 3 на чл. 16 от наредбата, правото на стипендия за случаите по ал. 1, с изключение на учениците от държавните спортни училища, се придобива от началото на месеца, следващ месеца, през който се е състояло класирането или е спечелена награда; стипендията се отпуска от съответния министъра по ал. 1 или от кмета на общината и се изплаща от училището за 12 месеца в размер на 135 лева. В ал. 7 на чл. 16 от наредбата са регламентирани хипотезите, при които учениците губят правото си на стипендия и те са следните: когато преустановят обучението си /т. 1/; когато прекъснат или повторят учебната година с изключение на повтарящите поради болест /т. 2/; имат наложено наказание с решение на Педагогическия съвет - до заличаване на наказанието /т. 3/ и в случай на установяване на спрени състезателни права на спортиста /т. 4/. Предвид установените по делото фактически обстоятелства се налага извода, че И. Г. Д. е отговарял на всички изисквания за отпускане на стипендия за стимулиране на деца с изявени дарби, предвидени в чл. 10 от наредбата - бил е ученик в ХI-ти клас, който до навършване на 18-годишна възраст е класиран на трето място на национална олимпиада, която е включена в програмата по чл. 11, ал. 1, т. 1 от наредбата. Същият е упражнил правото си, като е подал искане по образец до кмета на община Благоевград като ученик в общинско училище и искането е подадено в едномесечен срок от възникване на основанието за предоставяне на стипендията, съгласно чл. 16а, ал. 1, т. 5 от наредбата; към искането са приложени относимите документи, съгласно чл. 16а, ал. 2 от същата. Към датата на подаване на искането - 14.05.2013 г. И. Д. е имал качеството ученик в посоченото общинско училище, като по делото няма данни, нито твърдения, че същият е преустановил обучението си през следващата учебна година, нито че е прекъснал или е повтарял учебната година, нито че му е наложено наказание с решение на Педагогическия съвет. При тези данни, И. Д. е имал право да получи пълния размер на стипендията по чл. 10, така както е регламентиран в чл. 16, ал. 3 от наредбата - за 12 месеца в размер на 135 лева. Материалноправните предпоставки за придобиване право на стипендия за стимулиране на деца с дарби, са регламентирани в чл. 10 и чл. 16, ал. 1 от наредбата, а процесуалният ред за упражняване на това право - в чл. 16а; правопогасяващите правото на стипендия обстоятелства са изчерпателно изброени в чл. 16, ал. 7. Предвиденото в чл. 10 от наредбата условие детето с изявени дарби да е ученик от VIII до ХII клас е повторено в чл. 16, ал. 1, а условието ученикът да е класиран на национален или международен конкурс, олимпиада или състезание, включено в програмата по чл. 11 е доразвито в чл. 16, ал. 1, т. 1-4 от наредбата. В условието за класирането на ученика в посочените дейности /конкурс, олимпиада, състезание/ е включено същественото изискване това класиране да е осъществено до навършване на 18-годишна възраст. С изпълнението на това изискване е обвързано придобиването на правото на стипендия, което според регламентацията на чл. 16, ал. 3 от наредбата настъпва от началото на месеца, следващ месеца, през който се е състояло класирането или е спечелена наградата. Наличието на основание за отпускане на стипендията, включващо изпълнението на кумулативно предвидените изисквания за възникване правото на стипендия и надлежното му упражняване, се преценява към датата, от която, съгласно чл. 16, ал. 3 от наредбата, се придобива правото на стипендия - началото на месеца, следващ месеца, през който се е състояло класирането или е спечелена наградата. Съгласно изречение второ на чл. 16, ал. 3 от наредбата, стипендията се отпуска от съответния министър по ал. 1 или от кмета на общината и се изплаща от училището за 12 месеца в размер на 135 лева. Следователно, компетентният орган да се произнесе по искането за отпускане на стипендия по чл. 10 има само две правомощия - да отпусне стипендията, ако прецени, че са изпълнени всички условия, предвидени в наредбата, или да откаже отпускането на стипендията, ако прецени, че някоя от кумулативно предвидените предпоставки не е изпълнена. В правомощията на компетентния орган не е включено такова да редуцира размера на стипендията, както чрез определяне на по-малък размер от този, предвиден в наредбата, така и чрез определяне на срок, през който стипендията да бъде изплащана, по-кратък от 12-месечния срок, предвиден в чл. 16, ал. 3 от наредбата. След като правото на стипендия по чл. 10 от наредбата е придобито и е надлежно упражнено, то би могло да се изгуби /по своето правно естество това означава "да се прекрати"/ само при възникването на някои от обстоятелствата, изброени в чл. 16, ал. 7 от наредбата, а както вече се посочи в конкретния случай не е налице нито едно от тези обстоятелства. С отпускането на стипендия само за периода до навършване на пълнолетие на правоимащото лице, тоест за период по-кратък от 12-месечния срок, предвиден в чл. 16, ал. 3 от наредбата, кметът на общината е ограничил правото на стипендия на несъществуващо в нормативния акт основание - навършване на пълнолетие преди изтичане на срока от 12 месеца от датата на възникване на правото на стипендия и е постановил незаконосъобразен административен акт. Не може да бъде споделено тълкуването на приложимите правни норми, така както е направено от административния орган и е възприето от съда, а именно, че правоимащото лице /дете с изявени дарби/ има право да получава стипендията по чл. 10 от наредбата само до навършване на пълнолетие. На първо място, такова ограничение не е изрично предвидено в нормативен акт. На следващо място, изискването лицето, което претендира отпускане на стипендия по чл. 10 от наредбата да е "дете" по смисъла на Закона за закрила на детето, е приложимо само към момента на възникване на правото, към който момент се преценява изпълнението на предвидените в наредбата предпоставки за възникване правото на стипендия. На трето място, не може да се приеме, че целта на закрилата на деца с изявени дарби и в частност на предоставянето на стипендията по чл. 10, като вид закрила по смисъла на чл. 4, т. 3 от наредбата, е била тя да се ползва само до навършване на пълнолетие на лицето, тъй като в различни разпоредби от същата наредба е предвидено изискването лицето да е ученик от VIII до ХII клас, а според действащата правна уредба в страната, според която училищното обучение започва при навършени 7 години в годината на започване на първи клас /чл. 7, ал. 1 от Закона за народната просвета/, то обучението в ХII-ти клас, в общия случай, ще приключи след като съответното лице е навършило 18 години. Както се посочи по-горе, единственото ограничение, свързано с навършване на 18-годишна възраст /наред с изискването лицето да е ученик от VIII до ХII клас/ е класирането /на международен или национален конкурс, олимпиада или състезание/ да е до навършване на 18-годишна възраст. Така например, лицето не би имало право на стипендия по чл. 10 от наредбата, ако е класирано, докато е ученик в ХII-ти клас, но преди това е било навършило 18-годишна възраст. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че неправилно е отпусната стипендия само за периода до навършване на пълнолетие на И. Д.. Същият има право на пълния размер на стипендията за период от 12 месеца по 135 лева, считано от началото на месеца, следващ месеца, през който се е състояло класирането, или от 1.05.2013 г. до 30.04.2014 г. Като е достигнал до различен извод по тълкуването и приложението на материалния закон първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна и не са налице основания за връщане на делото, следва на основание чл. 222, ал. 1 АПК, вместо отмененото решение да бъде постановено решение по същество, с което обжалваната пред съда заповед № 1302/18.11.2013 г. на кмета на община Благоевград бъде отменена в частта, с която на И. Д. е отпусната стипендия само за периода от 1.05.2013 г. до 31.07.2013 г., а преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в настоящото решение, като бъде наредено изплащането на пълния размер на стипендията. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно. Искания за присъждане на разноски са направени своевременно и пред двете съдебни инстанции, представени са съответни списъци на разноските. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски пред двете инстанции общо в размер на 565 лв., от които 15 лв. - държавни такси за двете инстанции и 550 лв. - изплатени в брой адвокатски възнаграждения за двете инстанции, от които 250 лв. по договор за правна защита и съдействие от 31.08.2014 г. /серия АВ, № 0000129337 на АК - гр. Благоевград/ - пред първата инстанция и 300 лв. - по договор за правна защита и съдействие от 10.11.2015 г. /серия АВ, № 0000141608 на АК - гр. Благоевград/ - пред касационната инстанция. Възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, което е направено пред настоящата инстанция от пълномощника на ответната страна, е неоснователно, тъй като изплатеното за тази инстанция възнаграждение в размер на 300 лв. е в минимален размер, определен по аналогия съгласно § 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от същата наредба. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено като прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, само до минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена именно по делегацията от тази законова норма. Поради това, касационният жалбоподател има право на възстановяване на пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. В тежест на ответната страна следва да бъдат възложени разноските за двете инстанции общо в размер на 565 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение