Решение № 651 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2013 г.

Решение № 651 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13375/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив против решение № 1276/10.06.2013 г. по адм. дело № 854/2013 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 114, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Елена Иванова Райчева, от гр. Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема за правилни изводите на пъвоинстанционния съд, че допуснатото в хода на административното производство нарушение във връзка с неизясняване на обстоятелствата относно несеквестируемия минимум е съществено, тъй като създава пречки за формиране на законосъобразни изводи досежно наличието на материалноправните предпоставки на чл. 114, ал. 4 КСО. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1276/10.06.2013 г. по адм. дело № 854/2013 г. Административен съд - Пловдив е отменил решение № 69/26.02.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № К-2876/24.01.2013 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ. Изпратил е преписката на длъжностното лице по чл. 114, ал. 4 КСО при ТП на НОИ за ново произнасяне при съблюдаване на дадените със съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. По делото е установено, че с отменените актове органите на НОИ са предприели действия по прихващане на вземания на държавното обществено осигуряване, произтичащи от получени от Елена Иванова Райчева неправомерно суми под формата на обезщетение поради общо заболяване, установени с влязъл в сила индивидуален административен акт (разпореждане № К-70850/16.12.2011 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пловдив). Съгласно чл. 114, ал. 4 КСО дължимите суми по влезли в сила разпореждания, които не са погасени доброволно, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Предприетите действия по прихващане не са съобрази с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК, която сочи, че прихващане може да се извърши само върху вземане от пенсия над 250,00 лева размер. Правилно административният съд е приел, че органите на НОИ не са изяснили всички релевантни за спора обстоятелства относно размера на отпуснатата на Елена Иванова Райчева лична пенсия за инвалидност към датата на издаване на отменените актове. Допуснатите нарушения са съществени и обосновават отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Искането на ответника по касационната жалба за разноски е неоснователно, тъй като пред касационната инстанция не е реализирано претендираното процесуално представителство. Представеният по делото отговор на касационната жалба е изготвен от страната и е подписан от нея, а в съдебното заседание не се яви нито страната, нито упълномощения от нея повереник. По разноските пред първата инстанция Върховният административен съд не дължи произнасяне, тъй като не пререшава спора, а решението в частта му, с която е отказано присъждането на такива от Пловдивския административен съд не е оспорено по предвидения в закона ред. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение