Решение № 7274 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13625/2020 г.

Решение № 7274 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13625/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. М., срещу Решение № 5663 от 20.10.2020 г. по адм. дело № 7416/2018 г. по описа на Административния съд – София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт /РА/ №Р-22221717004914-091-001/20.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 682 от 17.05.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че необосновано съдът е кредитирал ССчЕ с аргумент, че същата кореспондира с приложените доказателства. Приетите ССчЕ и СТЕ са неотносими за доказване възможността на доставчиците да изпълнят доставките по издадените от тях фактури. Не са представени доказателства, че доставчиците притежават кадрова и материална обезпеченост за извършване на процесните услуги или пък такива, че услугите са извършени от подизпълнител. Подробни съображения излага в жалбата. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Сипо-5" ЕООД, чрез адв. Еленски, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е частично основателна, поради следното: От фактическа страна АССГ е установил, че административният орган е приел, че не са осъществени реални доставки на стоки/услуги по смисъла на чл. 6/9 от ЗДДС по фактури, издадени от "Види М" ЕООД "Пен Сток" ЕООД, "Булберк Консулт" ЕООД, [фирма], "КЮ Комюникейшън" ЕООД, "АЙ ТРИ Билдинг" ЕООД, "Пен Трейд" ЕООД, "Делта 5" ЕООД, "Христиан Трейд" ЕООД, "Христов Трейд Консулт" ЕООД, във връзка с което е прието, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит на "Сипо-5" ЕООД в размер на 99 209, 29 лв. и лихви за забава в размер на 28 120, 05 лв. за данъчни периоди м. 03.2014 г., от м. 05.2014 г. до м. 12.2014 г., от м. 06.2015 г. до м. 08.2015 г., от м. 10.2015 г. до м. 01.2016 г., от м. 03.2016 г. до м. 04.2016 г., м. 06.2016 г., от м. 09.2016 г. до м. 12.2016 г. За да отмени РА в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но материалният закон е приложен неправилно. Не било спорно наличието на издадени редовни фактури от фирмите-доставчици за извършени доставки на стоки и СМР услуги през процесните периоди с получател ревизираното дружество; представянето на други писмени доказателства – приемо-предавателни протоколи, протоколи Обр. 19 и доказателства за заплащане на сумите по фактурите. Вещото лице по назначената ССчЕ е посочило, че счетоводната информация, съдържаща се както в процесните фактури, така и във всички други представени на експерта документи, при извършената от него проверка в счетоводството на РЛ е намерила вярно и точно счетоводно отражение, съответстващо на изискванията на нормативната уредба, действаща към периода 2013 – 2018 г. Вещото лице е посочило също така, че дължимият ДДС по процесните фактури е начислен от доставчиците на РЛ и е включен в СД по ЗДДС и отчетните им регистри по ДДС и са извършени последващи доставки с процесните материали. Експертът е посочил, че всички фактури за последващи доставки, които са издадени за изграждане на обекти, в които са включени материалите от вида на закупените материали от процесните доставчици, са намерили отражение в подадените Справки – декларации по ДДС и в дневниците за продажби на "Сипо 5" ЕООД. По отношение на доставките на СМР: Правилно е посочил съдът, че доказателства, конкретизиращи предмета на доставката /количествено измерение, калкулация или какъвто и да е документ, от който да се установи какво точно е извършено, в какъв обем, с какви единични цени и как е формирана крайната стойност на фактурата/ са от значение за нейната реалност, но липсата им не означава, че доставката не е извършена. Представени са двустранно подписани протоколи- включително и актове тип образец 19 –за извършени СМР. Посочените писмени документи носят подписите на страните, като приходната администрация не e оспорила формалната им доказателствена сила т. е автентичността им – че са издадени от посочените в документите лица. Неоснователно е главното касационно оплакване за неправилност на решението поради недоказан стоков, персонален и технически капацитет на доставчиците да извършат доставките на стоките и услугите. Първоинстанционният съд коректно е посочил и с основание се е позовал на съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуването на разпоредби на Директивата за ДДС, съгласно която обстоятелството, че доставената услуга не е била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимия персонал, материал, активи, разходи за услугата, липса на оправдание в счетоводната документация, само по себе си, не е достатъчно да се изключи правото на приспадане на данъчен кредит. Не следва да се възлага в тежест на жалбоподателя да доказва с какви ресурси доставчиците са извършили услугите или откъде и дали са разполагали със стоките, както и че непредставянето на доказателства в тази връзка от самите доставчици не следва да се тълкува във вреда на ревизираното лице като частен случай на принципа, че добросъвестният получател по облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на правото на приспадане на платения ДДС само поради действия на доставчиците му. По изложените съображения, първоинстанционното решение в частта, в която е отменен РА в частта на отказано право на данъчен кредит по фактурите, документиращи доставки на материали и СМР, е валидно, допустимо и правилно и следва да остане в сила. Касационната жалба срещу решението на АССГ е основателна в частта, в която е отменен РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], "КЮ Комюникейшън" ЕООД, "Види М" ЕООД, "Пен Сток" ЕООД, "Пен Трейд" ЕООД, "Булберк Консулт" ЕООД, документиращи доставка на консултантски услуги. При постановяване на решението в тази част съдът е допуснал съществено процесуално нарушение – липса на правни изводи върху възприетата фактическа обстановка относно доставките на консултантски услуги. Съдът не е извършил коментар на тези доставки, анализирайки всички представени доказателства към спорните фактури. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение и като формира собствени изводи за всяка доставка на консултантски услуги. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да обоснове приемането им за доказателствен материал, както и да отдели спорното от безспорното съобразно събраните доказателства и фактите по делото. Допуснатото от административния съд процесуално нарушение е съществено и препятства проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в тази му част. Липсата на мотиви относно доставките на консултантски услуги, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт относно отказаното право на данъчен кредит по процесните доставки на консултантски услуги, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Във връзка с горното решението следва да бъде отменено, в частта, в която е отменен процесния РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], "КЮ Комюникейшън" ЕООД, "Види М" ЕООД, "Пен Сток" ЕООД, "Пен Трейд" ЕООД, "Булберк Консулт" ЕООД, документиращи доставка на консултантски услуги и делото следва да бъде върнато в тази част на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение