Решение № 7777 от 12.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Л. Богданова срещу решение 107 от 14.02.2022 г. по адм.дело 926/2021 г. на Административен съд-Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа се, че административният акт е мотивиран и въпреки наличието на трудово правоотношение е липсвало извършване на трудова дейност. По подробно изложените доводи в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу издадения индивидуален административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът З. Кръстева, чрез пълномощника адвокат И. Палев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.2 от АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд Пазарджик е отменил решение 1012-12-138 #1/14.07.2021 г. издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик с което е потвърдено разпореждане РВ-3-12-00923862/31.05.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено на З. Кръстева да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина за период от 27.09.2018 г. до 15.02.2019 г. в размер на 1529,91 лева от които 1214,50 главница и 315,41 лихва, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административния акт е незаконосъобразен, тъй като противоречи на материалния закон. Изводите на съда са, че лицето З. Кръстева е имала валидно сключен трудов договор и е престирала труд в спорния период. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че с разпореждане РВ-3-12-00923862/31.05.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Ямбол, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е наредено лицето З. Кръстева да възстанови недобросъвестно получените парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина за период от 27.09.2018 г. до 15.02.2019 г. Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Пазарджик е приел, че лицето не е осъществявала трудова дейност, която е основание за осигуряването й по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Била е извършена пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на работодателя и осигурител на Кръстева- Деза Лукс ЕООД със заповед ЗР-5-12-00567953/20.05.2019 г. на директора на ТП на НОИПазарджик. Заповедта е връчена на управителя на дружеството, който с декларация вх. 1043-12-384-48/19.09.2019г. e заявил, че няма да представи необходимите документи, поради кратките срокове. Съставен е Протокол 1043-12-384-49/20.09.2019г. на длъжностни лица, определени да извършат ревизията, където е посочено, че липсва съдействие от страна на управителя. Издадена е заповед СЗ-5-12-00679261/01.11.2019г., касаеща отново извършването на ревизия по разходите за ДОО на дружеството с нов срок, като е било поискано съдействие от различни институции във връзка с извършване на същата. С писмо с вх. 1029-12-1621-1/03.07.2019г., директорът на ОБДХ Пазарджик е посочил, че Деза ЛуксЕООД има регистриран обект Пункт за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове в [населено място], м. Капаница, община Пазарджик с удостоверение за вписване в списъка на обекти за изкупуване на диворастящи гъби и горски плодове 70/17.05.2018г. при извършена инспекция на 18.09.2018 г., като е било установено, че обектът не работи и помещенията са били заключени. Издаден е констативен протокол от същата дата. Било е подадено заявление от управителя на дружеството за заличаване на дейността на дружеството в обекта през 2019 г. През периода от 2005г. до 2018г. няма данни Деза ЛуксЕООД да е извършвала изкупуване и търговия с диворастящи гъби и плодове на територията на Община Пазарджик. С писмо с вх. 9101-12-177/02.07.2010г., директорът на РИОСВ Пазарджик уведомява ТП на НОИ Пазарджик, че в РИОСВ няма регистрирани билкозаготвителни пунктове или складове на Деза ЛуксЕООД съгласно ЗЛЗ, съответно няма документи, свързани с тази дейност. При извършена проверка от Инспекция по труда е било установено, че към 17.09.2019 г. в обекта на дружеството не се стопанисва от Деза Лукс ЕООД и всички работници са били с прекратени трудови договори без лице, ползващо болничен отпуск. Лицето Кръстева е дала обяснения, че е работила със сключен трудов договор, но не е представен такъв, липсва трудова книжка, документи удостоверяващи изплатено възнаграждение и точен адрес на който се полага дължимия труд. След множество извършени проверки и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и са влезли в сила задължителни предписания ЗД-1-12-00736655 от 17.03.2020г.- дружеството Деза Лукс ЕООД да подаде декларация образец 1 с код заличаване за лицата с код за вид осигурен 01. Въз основа на тези предписания подадените по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО данни за З. Кръстева са били заличени. За изясняване на спора от фактическа страна са били събрани гласни доказателства по искане на З. Кръстева, като е бил разпитан свидетел и е била извършена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е установило, че за 2018-2019 години дружеството Деза Лукс ЕООД е разполагало със собствени дълготрайни активи за извършване на търговска дейност. Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил неправилен извод относно законосъобразността на административния акт. В последния са изложени подробни мотиви за размерът и правното основание на претендираните за възстановяване суми. В тази връзка административният орган правилно е приел, че в случая за Кръстева не е възникнало осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. По делото не са събрани доказателства за съществуването на сключен трудов договор между Кръстева и Деза Лукс ЕООД. Твърденията на Кръстева, че е работила за дружеството не са подкрепени с трудов договор, трудова книжка или първични документи удостоверяващи изплатени възнаграждения. Не е конкретизиран от Кръстева или дружеството конкретен адрес на обекта, в който се твърди, че е полаган труда. Освен това всички подадени данни от дружеството за Кръстева са заличени. От доказателствата по делото се установява също, че дружеството Деза Лукс ЕООД няма подавани годишни данъчни декларации (ГДД) по реда на чл. 92 от ЗКПО за финансовите 2018 г. и 2019 г., няма обявени годишни финансови отчети (ГФО) в Търговския регистър (ТР). Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО е императивна. До 01.01.2018 г. в случай, че дружеството не е упражнявало дейност трябва да има подадена декларация в Национална агенция по приходите (НАП), в която да е декларирано, че не е извършвана дейност и няма отчетени приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство. Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведен в чл.10 от КСО. Съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1, и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието осигурено лице е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало такава не може да има качеството на осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. В случая се касае за недобросъвестност и получените суми подлежат на връщане. Съобразно регламентацията на чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. . В конкретния случай административният орган не е разполагал с оперативна самостоятелност и следователно е нямал право на преценка дали да издаде съответния акт или не, както и възможност за избор относно неговото съдържание. Произтичащите от този акт последици са предвидени и целени от законодателя с оглед на цитираните по-горе разпоредби, като не се установява действие или поведение на административния орган, което да е в противоречие с изискването да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Предвид изложеното, обжалваното решение на Административен съд-Пазарджик следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да отхвърли оспорването на З. Кръстева срещу решение 1012-12-138#1/14.07.2021 г. издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик с което е потвърдено разпореждане РВ-3-12-00923862/31.05.2021 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено на З. Кръстева да възстанови получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член на семейството и карантина за период от 27.09.2018 г. до 15.02.2019 г. в размер на 1529,91 лева от които 1214,50 главница и 315,41 лихва. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател-директора на ТП на НОИ-Пазарджик за заплащане на разноски за двете съдебни инстанции е основателно. Същите следва да бъдат определени в размер на 200,00/двеста/лева заплатена държавна такса за касационното обжалване и по 100,00/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Общият размер на дължимите разноски възлиза на 400,00/четиристотин/лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във връзка с чл.221,ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение