Решение № 6045 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2905/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на кмета на община Червен бряг и на „ФТЕЦ –полигона“ ООД, гр. София, против решение № 3644/ 03.12.2025 г. по адм. дело № 112/2025 г. на Административен съд – Плевен. Жалбоподателят кмет на община Червен бряг, чрез адв. Тодорова, поддържа, че решението е недопустимо, тъй като не е налице подлежащ на оспорване административен акт и липсва правен интерес от оспорване. Излага съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано и моли да бъде отменено, а производството по делото да бъде прекратено поради липса на предмет или евентуално след отмяната жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и направените по делото разноски. Касаторът „ФТЕЦ- полигона“ ООД, чрез адв. Вангелова, поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че делото е образувано по жалба на лице без правен интерес оспорване, няма основания за прогласяване на нищожност, както и че съдът се е произнесъл извън предмета на оспорване. Моли решението да бъде отменено. Не претендира разноски (протокол от съдебно заседание, проведено на 12.05.2026г.), но прави евентуално възражения за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Л. С. Г., чрез адв. Николова, оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответниците: община Червен бряг, Общински съвет Червен бряг, И. П. Г., П. Н. И., Д. Н. И., В. Н. Ф. и М. Ю. М. не изразяват становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. С. Г., сега ответник, против графично изменение на регулационния план на гр. Червен бряг, одобрен със заповед № 767/ 1989г. на председателя на ИК на Общински народен съвет - Червен бряг, извършено без издаване на заповед, в частта засягащо улица - тупик от о.т. 644 до о.т.645, кв. 54а с доводи за нищожност и против заповед № 767/ 1989г. на председателя на ИК на Общински народен съвет- Червен бряг, с която е одобрен застроителен и общ регулационен план на гр. Червен бряг, без централната част, в частта засягаща улица- тупик от о.т. 644 до о.т.645, кв. 54а с доводи за незаконосъобразност (молба- уточнение от 21.02.2025г.; определение № 864 от 04.03.2025г. и протоколно определение от 17.04. 2025г.). Съдът приема, че жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес, против подлежащ на оспорване административен акт и в срок, тъй като доводите са за нищожност. Позовавайки се на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза и на останалите доказателства, съдът стига до извода, че след 1998г. в графичната част на заповед № 767/ 1989г. са нанесени поправки със син цвят, засягащи улицата – тупик и приема, че корекциите представляват извършено без заповед графично изменение на регулационния план на гр. Червен бряг относно уличната регулация пред УПИ IV -2507, кв. 54а, ПИ с идентификатор 80501.803.392, изразяващо се в изместване на о.т. 644. Излага съображения, че изменението на регулационния план може да стане само въз основа на заповед на кмета на общината и тъй като такава не е издадена, приема, че изменението е нищожно. Поради това с решението, предмет на оспорване, прогласява за нищожно изменението в одобрения със заповед № 767/ 25.09.1989г. на председателя на ИК на Общински народен съвет – Червен бряг застроителен и общ регулационен план на гр. Червен бряг, без централната част, съгласно графичната част на заповедта, относно уличната регулация в частта й пред УПИ IV-2507, кв. 54а по регулационния план на гр. Червен бряг, поземлен имот с идентификатор 80501.803.392, отразено в графичната част на плана с поставени знаци „х“ със син цвят по осовата линия, заличаване на първоначално поставената о.т. 644 и поставянето на ново място на същата точка. Със съдебния акт на жалбоподателя Г. са присъдени разноски, а искането му за спиране на административното производство по заповед № РД-11-1/ 13.01.2025г. е изпратено на кмета на община Червен бряг по компетентност. Решението на Административен съд- Плевен е недопустимо. Първоинстанционният съд неправилно приема, че е сезиран с жалба против подлежащ на оспорване административен акт. От обстоятелствата, изложени в жалбата и нейния петитум, се установява, че предмет на оспорване е графично изменение на регулационния план на гр. Червен бряг, одобрен със заповед № 767/ 1989г. на председателя на ИК на Общински народен съвет - Червен бряг, извършено без издаване на заповед, в частта засягащо улица - тупик от о.т. 644 до о.т.645, кв. 54а. В този смисъл е и предмета на оспорване, приет за разглеждане от съда с определение № 864 от 04.03.2025г. и протоколно определение от 17.04. 2025г. Обстоятелството, че заповед за изменение на плана за регулация не е издадена, факт който се твърди от жалбоподателя и се приема за установен от съда въз основа на заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза и останалите писмени доказателства, налага заключението, че липсва подлежащ на оспорване административен акт, тъй като одобряването и съответно изменението на плана за регулация се извършва с изрична заповед на компетентния орган (чл. 75 и чл. 93 ППЗТСУ (отм.), чл. 129 ЗУТ). Нанесените в графичната част на заповедта корекции не представляват индивидуален административен акт и не подлежат на съдебен контрол, а несъответствието им с текстовата част на заповедта би могло да формира порок, който не се обхваща от основанията за нищожност, изложени от жалбоподателя. След като административен акт, обективиращ волеизявление за изменение на плана за регулация, не е издаден, жалбата се явява без предмет и е недопустима. Поради това същата е следвало да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК и производството по делото да бъде прекратено. Това не е направено от състава на административния съд, който се произнася със съдебен акт по същество. По този начин съдът постановява недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено изцяло на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото – да бъде прекратено. Същевременно настоящата инстанция констатира, че съставът на административния съд не се произнася по целия предмет на оспорване. Както се установява от представената молба – уточнение от 21.02.2025г. жалбоподателят Г. оспорва и заповед № 767/ 1989г. на председателя на ИК на Общински народен съвет- Червен бряг, с която е одобрен застроителен и общ регулационен план на гр. Червен бряг, без централната част, в частта засягаща улица- тупик от о.т. 644 до о.т.645, кв. 54а с доводи за незаконосъобразност. В този смисъл са и определение № 864 от 04.03.2025г. и протоколно определение от 17.04. 2025г. Тази претенция не е разгледана от административния съд и по нея липсва произнасяне. Поради това делото следва да бъде върнато на административния съд за произнасяне по жалбата против заповед № 767/ 1989г. на председателя на ИК на Общински народен съвет- Червен бряг. При разглеждане на жалбата съдът следва да се прецени допустимостта на оспорването съобразно заявения в молбата – уточнение от 21.02.2025г. петитум. При този изход на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе и по претенциите за разноски съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,