Решение № 2677 от 14.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Раданов срещу Решение 4922/18.07.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 6234/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Раданов срещу Заповед 645/01.06.2021 г. на директора на Агенция Митници (АМ) и Г. Раданов е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на съда, че при издаването на процесната заповед не са допуснати нарушения на процесуалните правила, доколкото в нея липсвали задължителни реквизити, посочени в чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - не е описано обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Твърди, че от свидетелските показания може да се направи категоричен извод, за датата на която Г. Раданов се е явил в администрацията и че това е станало в срок. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отмени оспорваната заповед на директора на АМ. Претендира разноски. Касационният жалбоподател с представлява от адв. Георгиев. Ответникът по касация Директорът на Агенция Митници оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Йорданова и юрк. Босилкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваната пред АССГ Заповед 645/01.06.2021 г. на директора на АМ на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДС, във връзка с влязло в сила Решение 7565/30.12.2020 г. по адм. дело 7986/2020 г. на АССГ, потвърдено с Решение 5299/26.04.2021 г. по адм. дело 3515/2021 г. на ВАС и подадено заявление от служител, рег. 32-149713/13.05.2021 г., считано от 11.05.2021 г. е прекратено служебното правоотношение с Г. Раданов. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено неявяване на служителя за заемане на предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. За да отхвърли жалбата на Г. Раданов решаващият съд е приел, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. При правилно установени факти решаващият съд правилно е приложил релевантните правни норми. Изводите му са логични, последователни и отразяват формирането на вътрешното му убеждение. Доводът за необоснованост на решението е неоснователен. Противно на изложеното в касационната жалба правилно решаващият съд е приел, че при издаването на процесната заповед не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Такива конкретни нарушения от касатора не се и сочат. Липсата на задължителен реквизит на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение (дължимо обезщетение, както счита касационния жалбоподател) би било порок във формата на акта, а не нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Процесната заповед отговаря на изискването на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Действително в същата не са посочени дължимите обезщетения, но предвид това, че служебното правоотношение се прекратява поради неявяването на възстановен служител да заеме предишната си длъжност, не са налице обезщетения, които следва да се изплатят на лицето. Непосочването в заповедта на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл не я прави незаконосъобразна, тъй като това обезщетение не се изплаща поради прекратяването на служебното правоотношение със съответната заповед. Изплащането на това обезщетение е последица от отмяната на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Няма пречка за изплащането му органът да издаде отделна заповед. Пред настоящата инстанция от ответника по касация са представени доказателства за издаването на заповед за изплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. на Г. Раданов Заповед 910/16.07.2021 г. на директора на АМ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е приел, че Заповед 645/01.06.2021 г. на директора на АМ е издадена при наличието на предпоставките на посоченото в нея правно основание чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изводите му се възприемат от настоящата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК съдът препраща към тях. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че в хода на производството, чрез дадените свидетелски показания, е установено, че Г. Раданов е посетил деловодството на отдел Човешки ресурси на АМ и пред служителите А. Шаламанова и Л. Соколова е заявил изричното си желание да бъде възстановен на работа, като това е станало в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. Съдът правилно е ценил събраните по делото гласни доказателства показанията на свидетелите В. Миладинов, Л. Соколова и А. Шаламанова и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Обсъдени са показанията и на тримата разпитани по делото свидетели. От същите не може категорично да се установи датата, вкл. че това е станало в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл, на която Г. Раданов се е явил за първи път в АМ и е заявил желанието си да бъде възстановен на работа. Както правилно е отбелязал и решаващият съд единствения достоверен източник на информация относно датата, на която жалбоподателят Раданов (сега касационен жалбоподател) се е явил, за да заеме предишната си длъжност е молбата с рег. 32-149713/13.05.2021 г. Към тази дата 13.05.2021 г. срокът по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. с оглед датата на влизане в сила на Решение 7565/30.12.2020 г. по адм. дело 7986/2020 г. на АССГ, е изтекъл. Като е отхвърлил жалбата на Г. Раданов срещу Заповед 645/01.06.2021 г. на директора на АМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да се уважи. Съдът определя същото в размер на 100 лева, в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение