Решение № 14 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4023/2015 г.

Решение № 14 от 26.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4023/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. Х. срещу решение № . 714/14.04.2014 г. по г. д. № . 959/15 на Варненски Окръжен съд - в частта, с която решение № . 277/16.01.15 по г. д. № . 10353/14 по описа на Варненски районен съд, 11с., е обезсилено /в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ/, в частта, с която то е отменено /в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на М. Х. сумата над 300 лв. до 600 лв. разноски на основание чл. 78, ал. 5 ГПК/, в частта, с която М. Х. е осъдена да плати 175 лв. разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, и в частта, с която е прекратено производството по иска за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички други документи, издадени по повод прекратеното трудово правоотношение. Моли се за отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение. С определение № 983/29.10.2015 г. е допуснато касационно обжалване по жалбата на М. Х. поради служебно констатирана вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. С решението на окръжния съд е прието, че с исковата молба са предявени единствено искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ - които са и основателни, респективно че съдът не е бил надлежно сезиран с иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ - по какъвто също се е произнесъл. П. решение в частта, с която ответното дружество е задължено на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ да поправи основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, е намерено за недопустимо като постановено по непредявен иск и обезсилено. Изложени са мотиви, че подобно искане не е правено нито с исковата молба, нито на по-късен етап от производството - поради което и съдът не би могъл да се произнесе служебно. Посочено е, че искането да се допусне поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички издадени въз основа на нея документи по повод прекратеното трудово правоотношение - като вместо чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ се впише чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ - не представлява самостоятелен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Отпадането на посоченото в заповедта основание за уволнение представлява законна последица от уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, отменената заповед не може да породи целените правни последици и за страната липсва правен интерес от воденето на отделен иск за поправка на вписаното в нея основание. Поради това и решението на районния съд за уважаване на претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ е обезсилено, а производството в частта за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и във всички други документи, издадени по повод прекратеното трудово правоотношение, е прекратено като недопустимо, ведно със съответно произнасяне по разноските. Настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо. В случая не се касае за хипотеза на постановено решение по непредявен иск, а за такава на постановено решение по нередовна искова молба. В същата са изложени твърдения, че ищцата първа едностранно е прекратила трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ - поради което и последващото й дисциплинарно уволнение заради неявяване на работа /вече недължимо/ е незаконно. Посочено е и, че при тези обстоятелства чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ неправилно е вписан като основание за уволнение в заповедта за уволнение и останалите документи. Ищцата от самото начало е квалифицирала предявения от нея /наред с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-т. 3 КТ/ иск като такъв по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Изложила е и словесно твърдения, че желае поправяне на основанието за уволнение, вписано в заповедта за уволнение и всички останали документи по повод прекратеното трудово правоотношение /т. е. и в трудовата книжка - която съставлява официален трудов документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника - чл. 347 КТ/ - като вместо погрешно вписаното основание /чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ/ се отрази действителното /чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ/. Първоинстанционният съд е възприел и квалифицирал тази претенция като такава по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ /за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за уволнение/ именно като е изходил от фактическите твърдения в исковата молба, от действителния смисъл и цел на направеното искане за поправка на основанието за уволнение /във всички документи по повод прекратеното правоотношение/ - които биха могли да се извлекат въпреки непрецизната му формулировка, и с оглед предвидената в закона /чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ/ възможност за защита правата на работника при погрешно вписано основание за уволнение в трудовата му книжка. При тези обстоятелства и доколкото за коректност претенцията се е нуждаела от уточняване - след надлежни указания на съда, въззивната инстанция, като е констатирала, че е постановено решение без отстраняване на съществуваща нередовност, е следвало сама да предприеме действия в тази посока. В. съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор - и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Едва в случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати /ТР 1/13 от 9.12.13 г. на ОСГТК на ВКС, т. 5; ТР 1/2001 от 17.07.2001 по г. д. 1/2001 на ОСГК на ВКС/. Като е прекратил същото и обезсилил решението на районния съд - без предварително да е изпълнил задълженията си по предприемане на действия за отстраняване на нередовност на исковата молба, и направо е санкционирал страната - без да й даде възможност да уточни и прецизира искането си, въззивният съд е процедирал незаконосъобразно и сам е постановил недопустим акт. Предвид изложеното въззивно решение в обжалваната му част следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270 ГПК. Делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на производството по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 4 ГПК за отстраняване на нередовността на исковата молба и произнасяне по уточнената претенция. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,