Решение № 15802 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2012 г.

Решение № 15802 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3775/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП против решение № 91/20.01.2012 г. на Административен съд - Бургас, X състав, постановено по адм. д. № 2176 по описа за 2011 г. на този съд в частта, с която е:

1. Изменен РА № 02-001001782/17.01.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, частично потвърден с решение № РД-10-246/26.07.2011 г. на директора на Д "ОУИ" при НАП гр. Бургас, относно установените на "Ай Джи Еф Финанс" ООД, притежаващо ЕИК 128621964, с адрес за кореспонденция гр. Ямбол, ул. "Бели Дрин", № 8, задължения за ДДС за д. п. 01.02.2010 г. - 28.02.2010 г. в размер на 2 608,01 лв., като са определени задължения за ДДС в размер на главница 2134 лева.

1. Изменен РА № 02-001001782/17.01.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, частично потвърден с решение № РД-10-246/26.07.2011 г. на директора на Д "ОУИ" при НАП гр. Бургас, относно установените на "Ай Джи Еф Финанс" ООД, притежаващо ЕИК 128621964, с адрес за кореспонденция гр. Ямбол, ул. "Бели Дрин", № 8 задължения за ДДС за д. п. 01.03.2010 г. - 31.03.2010 г. в размер на 2 808,03 лв., като са определени задължения за ДДС в размер на главница 0 лева.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в следствие нарушение на материалния закон - чл. 86, чл. 89 ЗДДС, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост.

Касаторът твърди, че включването на фактурите в дневника за продажби за цитирания в жалбата период, не означава автоматично че данъкът е внесен ефективно. Според касатора данъкът по процесните фактури не е внесен в данъчен период м. 06.2010 г., през който дружеството е било с резултат ДДС за възстановяване. С касационната жалба е представено копие от протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС.

Касаторът моли за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Ай Джи Еф Финанс" ООД - гр. Ямбол я е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор на адв. Кр. Йорданова.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По време на ревизията, на основание чл. 86 ЗДДС допълнително са начислени данък в размер на 3282,04 лв. във връзка с извършени от "Ай Джи Еф Финанс" ООД - гр. Ямбол доставки на гориво на "Пътна компания" ЕАД и лихви за просрочие. Във връзка с доставките са издадени фактури № 2000000091/10.02.2010 г. и № 2000000093/05.03.2010 г. Констатациите на РА са, че в нарушение на чл. 124, ал. 2 ЗДДС фактурите не са отразени в дневника за продажби за данъчните периоди, за които са издадени, а са включени в документите за периода м. юни 2010 г.

При така установените факти административният съд е формулирал обоснования извод за внасяне на данъка, макар и не през данъчния период, в който това е следвало да стане. Съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДДС когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справката - декларация за този период. Установено е по безспорен начин, включително чрез протокола за приемане на декларации и дневници, че ДДС по двете процесни фактури е отчетен през данъчен период м. 06.2010 г.

Оплакването на касатора за липсата на ефективно внасяне на данъка е без значение за резултата по делото, тъй като "Ай Джи Еф Финанс" ООД - гр. Ямбол за разглеждания данъчен период е с резултат ДДС за възстановяване. В този смисъл е правилно възражението на ответника, че целта на ЗДДС е, когато в един данъчен период са направени продажби, формиращи ДДС за възстановяване лицето да намали размера на дължимия за внасяне данък със сумата, формирана от покупки, респективно с ДДС, подлежащ на възстановяване. В случаят резултата по ЗДДС на "Ай Джи Еф Финанс" ООД - гр. Ямбол за м. 06.2010 г. е формиран след съобразяване със всички фактури за покупки, между които са и процесните две фактури. Именно в този аспект е приетото от съда, че ако бъде определен отново данък за внасяне, това би съставлявало повторно облагане на ревизираното лице.

Касационната инстанция споделя първоинстанционните мотиви, че за несвоевременно внесения ДДС, върху главницата се дължи лихва, което обстоятелство се признава и от ответника по касация.

Не е налице основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната инстанция оставя в сила първоинстанционното решение в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно.

С оглед на резултата по делото в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение