Решение № 16681 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2013 г.

Решение № 16681 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5393/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Стови Принт" АД, с. Труд, против решение № 415/19.02.2013 г. по адм. д. № 2341/2012 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 161106007/28.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 697/15.06.2012 г. на директора Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, за отказано право на данъчен кредит по една фактура с издател "Мимтрейд 2010" ЕООД и по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу същото съдебно решение в частта, с която е отменен РА за непризнат данъчен кредит в общ размер на 21 121,49 лв. за данъчни периоди от м. 09.2010 г. до м. 04.11 г. по фактури, издадени от "Лесичово" АД, ведно с прилежащите лихви за забава. И в двете касационни жалби са изложени доводи за незаконосъобразност на решението в съответната обжалвана част, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, в съответната обжалвана част и по касационната жалба на дружеството - постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА изцяло и да се присъдят разноски, а по касационната жалба на ДД"ОДОП" - да се отмени решението в частта, с която е отменен РА и се отхвърли жалбата срещу РА, изцяло, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, за което са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА за отказано право на данъчен кредит в размер на 24 361,09 лв. и начислени лихви в размер на 2 900,39 лв. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за данъчни периоди от м. 09.2010 г. до м. 04.11 г., по една фактура, издадена от "Мимтрейд 2010" ЕООД с предмет - 13 бр. "щанц форми" и по 9 бр. фактури, издадени от "Лесичово" АД, с предмет доставки на различни печатарски материали, поради оспорена с ревизията реалност на отразените във фактурите доставки. С обжалваното съдебно решение е отменен РА в частта му за непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от "Лесичово" АД, ведно с прилежащите лихви за забава. В останалата част, за отказания данъчен кредит по една фактура, издадена от "Мимтрейд 2010" ЕООД, жалбата е отхвърлена, като неоснователна. В хода на ревизията, във връзка с искане на ревизиращите органи, отправено до доставчика за представяне на документи, от името на доставчика са представени документи с опис: копия на фактури за извършените продажби, договор за наем на склад, справка за ДМА, приемо-предавателни протоколи, писмени обяснения. Ревизиращите са отбелязали, че по фактурите не е осъществено плащане. За стойността на част от тях е съставен протокол за прихващане на задължения между доставчика и получателя. Фактурите са включени в съответните дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС. През периода, в който са издавани фактурите доставчикът не е имал назначени по трудови договори лица. Материалите не са били превозвани, тъй като са съхранявани в склад в бивша база в с. Лесичово по силата на споразумение от 15.12.2009 г. между "Стови" ЕООД в качеството му на наемател на полиграфическия комплекс и "Лесичово" АД. Според писмените обяснения на управителя предаването им било оформено с приемо-предавателен протокол и е извършено от пълномощник на изпълнителния директор. Към писмените обяснения са приложени справки за натуралните наличности по сметки по конкретните материали към 1.01.2009 г. За част от материалите е посочено, че са с произход протокол от приватизационна сделка преди 1997 г., а друга част са закупени по фактури до 2005 г., които поради изтекъл петгодишен срок и извършена данъчна ревизия не се съхраняват. Представени са били и данни за предходните доставчици, но без самите фактури. Ревизиращият екип е установил, че всички предходни доставчици на материали са свързани лица по смисъла на ДОПК с ревизираното лице, тъй като собственик и управител на всеки от тях е управителят на "Стови принт" АД Иван Петков. На ревизиращите не са били представени счетоводни справки, от които да е видно заприхождаването на тези материалите в склад на доставчика и съответно изписването им. Не са представени доказателства, потвърждаващи твърденията, че стоките са предадени/приети от "Стови" ЕООД и са се намирали в склад в с. Лесичово, който не е собственост на доставчика. При проверка в информационната база данни на НАП ревизиращите установили, че доставчикът има задължения по ЗДДС в особено големи размери. Според органа по приходите събраните по време на ревизията документи и писмени обяснения не доказват, че към датата на издаване на съответните фактури доставчикът е разполагал с количествата материали, посочени в тях, чиято собственост да прехвърли на обжалващото дружество. Не е доказано и извършено плащане по фактурите. Предвид изложеното е прието, че данъкът по фактурите е начислен неоснователно и на ревизираното лице е отказано приспадането на данъчен кредит. Съдът е приел, че констатираното по делото редовно и навременно изпълнение на задълженията за отчитане на процесния данък добавена стойност от страна на жалбоподателя по фактурите на "Лесичово" АД, начисляването на размера на данъка като задължение към бюджета от страна на доставчика, невъзможността на жалбоподателя да осигури изпълнение на задълженията, възложени от ревизиращите органи на прекия му доставчик, а именно да представи исканите от него документи било по обективни, било пък по субективни причини, както и че в казуса не се констатират, каквито и да е данни за наличие на измама или нарушаване на реда за отразяване и разчитане на ДДС с бюджета, за която жалбоподателят да е знаел или да е имало начин да знае, налага да се приеме, че от жалбоподателя не може да се изисква да носи всички последствия от неизпълнението или ненавременното изпълнение на задълженията от доставчика, като бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и в резултат на това, бъде наложено да се заплати сумата за ДДС втори път заедно с лихва. Съдът е приел, че фактическият състав, от който жалбоподателят черпи за себе си спорното право на данъчен кредит по фактури № 81/29.09.2010 г., № 84/29.10.2010 г., № 83/30.11.2010 г., № 85/28.12.2010 г., № 91/28.01.2011 г., № 106/11.02.2011 г., № 93/25.02.2011 г., № 95/9.03.2011 г. и № 96/14.03.2011 г. с издател "Лесичово" АД е надлежно установен в процеса и не са налице несъмнени данни, които да основат извод за неговото незачитане. Изводите на съда в тази част от решението, са правилни. Предмет на доставка по фактурите са: печатарска хартия, печатарски материали и мастила /консумативи/, щанц форми /инструменти/, строителни материали и осветителни тела. Всички материали са приети с двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, в които са подробно описани по вид и количество. Масто на приемане на материалите в Полиграфически комбинат в с. Лисичево, което се потвърждава и с приетата по делото ССчЕ. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, като в допълнение следва да се съобрази, че видно от извършваните ревизии на "Лесичово" АД, първоначално издадения РА е бил отменен от решаващия административен орган и преписката е върната за извършване на нова ревизия. При новата ревизия е издаден РД от 26.06.2012 г. и РА от 3.07.2012 г. на същата ТД, която е извършила ревизия и на процесното дружество - ТД на НАП - Пловдив. Констатациите при новата ревизия не установяват данни за установени задължения по ДДС на дружеството-доставчик в "големи размери" за процесните периоди, нито корекция по отношение на данъчната основа на извършените доставки, въпреки че към този период е бил вече издаден РД и РА на "Стови Принт" АД и задължение на решаващия орган по приходите е било да постанови акта си при еднакво третиране на доставчика и на получателя, по отношение на спорните доставки. Установеното задължение на доставчика за периода е 3 966,34 лв., както се потвърждава и със ССчЕ, така че отразеното в процесния РА, че "Лесичово" АД има установени задължения към държавата в особено големи размери, е необосновано с надлежни за това доказателства, отделно - е неотносимо към конкретния спор. При новата ревизия е извършено посещение от ревизиращ орган по приходите на офиса на дружеството "Лесичово" АД и е извършена проверка на първични и вторични счетоводни документи. Всички тези констатации са преди издаване на решение № 697/15.06.2012 г., с което е потвърден процесният РА, издаден на "Стови Принт" АД и въпреки че съдържа различни констатации по отношение на доставчика "Лесичово" АД, не са съобразени от решаващия орган по приходите. Правилни в тази връзка са изводите на съда, че органът по приходите, при извършване на ревизията на дружеството "Стови Принт" АД основни принципи при провеждане на производството, визирани в ДОПК а именно: принципа на законност по чл. 2, принципа на обективност по чл. 3 и принципа на служебното начало по чл. 5. Като са прехвърлили своите задължения върху ревизирания субект, ревизиращите органи са издали незаконосъобразен РА в тази част и като е приел жалбата за основателна и е отменил обжалвания РА в констатациите по доставките от "Лесичово" АД, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта по отказания данъчен кредит по ф-ра № 2411/8.04.2011 г., издадена от "Мимтрейд 2010" ЕООД, с предмет 13 бр. "щанц форми". В случая се касае за претендиране на данъчен кредит по фактура, издадена от доставчик, за който е установено, че няма данни за счетоводна отчетност и за начисляване на ДДС, няма доказателства за реалност на декларираната доставка, не са представени доказателства за произхода на стоките, няма данни за техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставката, няма данни за извършено разплащане. Тези констатации на ревизията се потвърждават и от приетата ССчЕ вещото лице по която е дал заключение, че извън процесната фактура, отразяването й в ДП и СД за м. 04.11 г., няма данни за други съпътстващи доставката документи. За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68 ЗДДС, трябва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС. По делото не е спорно и това се установява от събраните доказателства при ревизията, че по доставката от "Мимтрейд - 2010" ЕООД е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на прекия доставчик, който е издал проблемната фактура и има данни за отразяването й в СД и ДП за съответния данъчен период. Не са налице каквито и да е други доказателства, изходящи от доставчика, обосноваващи извод, че същият е водил редовно счетоводство, че има документи за осъществен транспорт, за предаване на стоките, за осчетоводяване на приход и пр. От страна на жалбоподателя в хода на административното и съдебно оспорване на РА, не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, във връзка с които е упражнено правото на данъчен кредит, оспорено от ревизиращите органи. При оспорена реалност на доставки в тежест на ДЗЛ е да установи с безспорни за това доказателства положителният факт - реално осъществяване на доставките. Извън процесната фактура, липсват каквито и да е други доказателства за наличие на стоки от вида при доставчика и съответното разпореждане със същите в полза на получателя. Не е опровергана констатацията за този доставчик в РА, че същият не може да бъде открит на данъчния адрес. При тези данни, съдът правилно е приел, че отказът на данъчен кредит по ф-ра № 2411/8.04.2011 г., издадена от "Мимтрейд 2010" ЕООД, е законосъобразен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради това, че производството пред касационната инстанция е по две касационни жалби, разноски за Дирекция "ОДОП" за касационната инстанция не следва да се присъждат, тъй като юрисконсултско възнаграждение в размер на 122 лв. е присъдено от първоинстанционния съд и това е за цялото производство, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. На касационния жалбоподател "Стови Принт" АД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 270 лв. от общо платения 1500 лв., съобразно потвърдената част с уважен размер на жалбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,