Решение № 10060 от 9.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Томов, чрез адв. Кършев като процесуален представител, против решение 408 от 25.01.2022 г., постановено по адм. дело 12327/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Иванова, в писмен отговор изразява становище за неоснователонст на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. Томов против заповед РА-29-04/22.10.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която е забранено ползването и достъпа до строеж: "жилищна сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.1936.1303 по КККР, УПИ ХLI-680, кв. 183 по плана на гр. София, м. [местност], ползван не по предназначение, а като детски център, в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената форма, без допуснати съществени нарушения на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното ползване на обекта не по предназначение като жилище, е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на забраната по чл. 178, ал. 6 във вр. с чл. 223, ал. 1 т. 6 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът извършва цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл. 146 във вр. с чл. 168 АПК. Данните по делото сочат, че е спазена предвидената в чл. 178, ал. 5 ЗУТ процедура - заповедта е издадена след надлежно съставен констативен акт, с който е установено, че жилищната сграда се ползва не по предназначение. От собственика на строежа е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган. По строителна документация и акт за узаконяване от 24.02.2000 г. процесната двуетажна сграда е жилищна. Установено е, че същата се ползва не за живеене, а за други нужди - към момента на издаване на заповедта е детски център, а към момента на изготвяне на съдебно-техническата експертиза е училище за начално образование. Не се спори, че на 20.08.2020 г. е внесен проект за "преустройство и промяна на предназначението" на жилищната сграда в начално училище и впоследствие е издадена заповед от 11.03.2021 г. Правилно съдът приема, че към датата на постановяване на оспорената заповед липсва акт за това от компетентния орган, поради което предназначението на обекта е съгласно акта за узаконяване и проекта към него. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК. Законосъобразен и обоснован е изводът, че сградата не се ползва по предназначение съгласно определението за това по § 5, т. 41 ДР ЗУТ и приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Кодовете за "жилищна сграда", "сграда за детско заведение" и "сграда за образование" по силата на посочената наредба са различни. Същите са правилно определени от административния орган и от съда. Налице е хипотезата на чл.178, ал. 4 ЗУТ, поради което заповедта на главния архитект на Столична община е в съотвествие с материалния закон. Ирелевантно е обстоятелството дали извършените в сградата строително-монтажни работи представляват текущ ремонт или преустройство с натоварване на конструкцията й, съответно необходими ли са строителни книжа за тях, тъй като основанието в административния акт е по чл. 178, ал. 4 във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУТ, а не по чл. 224а ЗУТ. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради неконституиране по делото като заинтересовани страни на наемателите на обекта "Теленор България" АД и "Частно начално училище Канадско мече" ЕООД, е неоснователно. Оспореният административен акт е издаден поради нарушение на изискванията на чл. 178, ал. 4 ЗУТ за ползване на сградата по предназначение съобразно акта за узаконяване, които условия са по отношение на възложителя на строежа по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Такъв е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Заинтересовани страни в административното производство са лицата по чл. 177, ал. 1 ЗУТ, сред които не попадат наемателите и ползвателите на строежа. Те не са възложители съгласно чл. 161 ЗУТ и затова нямат гарантирано от закона право на участие в производството по издаване на заповед на основание чл. 178, ал. 6 ЗУТ, нито в съдебния процес по оспорването й. За тези субекти няма задължение за въвеждане на строежа в експлоатация и ползването му по предназначение, поради което не са в кръга на заинтересованите лица, засегнати неблагоприятно от въведената със заповедта забрана поради нарушение на тези задължения. Както правилно приема съдът, двете дружества като наематели не са легитимирани да участват в производството по чл. 178, ал. 6 ЗУТ , тъй като правоотношенията са облигационни по своя характер. Правата и законните им интереси не са засегнати от издадения административен акт, доколкото задължението е единствено по отношение на възложителя, в случая собственика на имота и строежа. Поради това "Частно начално училище Канадско мече" ЕООД, за което се твърди, че извършва строително-монтажните работи и ползва сградата за образователни нужди, не може да се счита за заинтересовано лице в административното производство по издаване на заповед по чл. 178, ал. 6 във вр. с ал. 4 ЗУТ. Отделно от това съдът с нарочно определение 215 от 11.01.2021 г. отхвърля искането на това дружество за присъединяване към производството и конституиране като оспорващ. Определението не е обжалвано въпреки изрично указаната възможност, поради което същото е влязло в сила. Недопустимо е жалбоподателят да предявява чужди права. Предвид изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,