Решение № 17408 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2013 г.

Решение № 17408 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12410/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Търговище против решение № 39/4.07.2013 г. по адм. дело № 69/2013 г. на Административен съд - Търговище. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по касационната жалба страна - Богдана Младенова Николова, от гр. Търговище счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при фактически установеното първоинстанционният съд правилно е приел, че процесната заповед на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Търговище е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и след неточно прилагане на материалноправни разпоредби. Верни са изводите на съда, че административният орган не е изчерпал възможностите за реинтеграция на детето в биологичното му семейство, с което не е прекъсната връзката му и на един по-късен етап може успешно да бъде интегрирано. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № ЗД-РД01/0043 от 15.04.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Търговище, с която на основание чл. 84, ал. 2 СК е разпоредено вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване на детето Мелис Хюсеинова Мехмедова с родители Богдана Младенова Николова и Хюсеин Мехмедов Велиев. Административният орган е приел, че при майката е налице трайна невъзможност за полагане на грижи за детето поради липса на финансови средства, постоянно жилище, нисък социален статус и родителски капацитет, а бащата трайно се е дезинтересирал. С решение № 39/4.07.2013 г. по адм. дело № 69/2013 г. Административен съд - Търговище е отменил обжалваната заповед, приемайки че е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Посочил е, че органите по социално подпомагане не са изяснили обстоятелствата доколко в дома, в който се отглеждат две от децата на Николова не са налице условия за отглеждане и на най-малкото и дете, което е нарушение по чл. 35 АПК и постановеният акт е незаконосъобразен поради необсъждане на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Отбелязал е, че е налице емоционална връзка между родител и дете и не са изчерпани всички възможности за реинтеграция на детето в семейството му. Решението е правилно. Със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" № ЗД РД 01/0162/14.12.2012 г. детето Мелис е настанено по административен ред за упражняване на дългосрочна приемна грижа като мярката е потвърдена по съдебен ред, за период до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или прекратяване на предприетата по Закона за закрила на детето мярка. От приложените по делото социални доклади се установява, че детето не е отглеждано в семейна среда, тъй като при раждането му майката е изразила нежелание да се грижи за него, с оглед на влошеното й здравословно състояние, липсата на средства и подходящи хигиенно - битови условия в дома на семейството, липса на възможност за отглеждане от разширеното семейство. След оздравяването й Богдана Николова е подала заявление за реинтеграция на детето, заявявайки желание да го отглежда в семейна среда. Получила е подкрепа от своите родители, но в рамките на предоставената й нова социална услуга "Проучване на възможността за реинтеграция в биологичното семейство" е отказала съдействие на органите по социално подпомагане и услугата е била прекратена. Обосновани са изводите на съда, че по делото не е безспорно установена липсата на родителски капацитет у майката при условие, че тя с помощта на своите родители отглежда две от децата си. Отчетена е и възможността за други форми на сътрудничество между органите на социалното подпомагане и биологичните родители на детето. Важни са обстоятелствата, произтичащи от емоционалната връзка родител - дете и останалите неизползвани възможности за реинтеграция. Съгласно чл. 84, ал. 2 СК когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателна причина в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписване на детето в регистъра за осиновяване, ако интересите на детето налагат това. С разпоредбата на чл. 93, ал. 2 във вр. с ал. 3 СК е предвидено, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска когато последният в срок от 6 месеца от датата на настаняване на детето по административен ред съгласно ЗЗДет. без основателна причина не е поискал промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет. За да се постанови вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване съгласно чл. 84, ал. 2 СК следва да са изпълнени две предпоставки, които са предвидени в условия на кумулативност - на детето да е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и в 6-месечен срок, родителите без основателна причина да не са поискали промяна на мярката за закрила. В конкретния случай е изпълнена само първата предпоставка. При направено искане от родителя за прекратяване на мярката за закрила не е предвидена възможност за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване въз основа на преценка от страна на органите по социално подпомагане за това, че майката няма нужния родителски капацитет и че реинтеграцията на детето в семейна среда не е в негов интерес. Такава преценка се прави при прилагане на мерките по реда на Закона за закрила на детето, но не е при приложение на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 СК. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд счита, че Административен съд - Търговище е приложил точно материалния закон при вярна преценка на фактите, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение