Решение № 7207 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Й. Б. и Е. З. Б., подадена чрез адвокат Юруков, против решение 5132/28.07.2023 г. по адм. д. 3816/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът не е взел предвид, че задържането на ищците за срок от 72 часа е разпоредено именно въз основа на процесната справка на служител на ГД НП. Моли да бъде отменено решението на съда в тази част и претендира заплащане на разноски по делото. Ответникът - Главна дирекция Национална полиция, редовно призована, се представлява от Главен юрисконсулт Стоичкова. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила, като обосновано и съобразено с материалния закон. Поддържа представения отговор на касационната жалба. Твърди, че в случая не се установява причинно-следствена връзка между актове, действия или бездействия на държавен служител на ГД Национална полиция и твърдените претърпени неимуществени вреди от ищците. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството е образувано по предявени от Н. Й. Б. и Е. З. Б. искове срещу Главна дирекция Национална полиция МВР /ГДНП/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за всеки, причинени от справка рег. 328600-61803/22.10.2018 г. за извършени оперативно-издирвателни мероприятия по ДП 143/2018 г., изготвена от служител на ГД НП към МВР. Твърди се, че в справката са посочени подвеждащи данни, станали повод и основание спрямо ищците да бъдат издадени Европейски заповеди за арест, от което те претърпели неимуществени вреди под формата на стрес, притеснение, злепоставяне в обществото и др. Съдът е отхвърлил исковите претенции на Н. Й. Б. и Е. З. Б., предявени на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е осъдил ищците да заплатят направените по делото разноски. Изложил е мотиви, че издадените срещу ищците Европейски заповеди за арест не се основават на посочената в иска справка и в този смисъл не е налице предпоставката по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както се твърди в жалбата. Предпоставките за издаване на Европейска заповед за арест съгласно чл. 36 ЗЕЗА са няколко, като всички те са кумулативно зададени и липсата на която и да от тях би била пречка за издаването й. Видно от посочената разпоредба е необходимо да бъде преценено освен вида на престъплението и неговата наказуемост и дали е налице обвиняем по смисъла на чл. 219 НПК. В случая в Европейска заповед за арест за всеки от двамата ищци е посочено на първо място постановлението за привличането им в качеството на обвиняемо лице от 23.10.2018 г. Издаването на постановление по реда на чл. 219 НПК изисква достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и липса на основанията за прекратяване на наказателното производство. И за двамата ищци основанията за привличането им като обвиняеми нямат връзка със съдържанието на справката, в която са изнесени данни, че не са намерени на адреса, доколкото представката за привличането им като обвиняеми е достатъчно доказателства за престъпление. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че в хода на разследването по ДП 143/2018 г. по описа на СО-СП е издадено постановление на следовател в СО-СП на 01.10.2018 г., с което на основание чл. 218, ал. 2 НПК е възложено на служители на ГДНП отдел Икономическа полиция, определени от Директора, да извършат оперативно-издирвателни мероприятия и да изготвят справка относно следното: 1. Да бъде установена и предоставена информация относно притежаваните имоти от лицата, имащи отношение по настоящата преписка. 2. Да се установят и посочат дружествата, в които участват под различна форма /собственици, управители, членове на съвет на директори и др./ лицата, имащи отношение по преписката. На 22.10.2018 г. служител на ГД НП към МВР изготвя справка рег. 328600-61803/22.10.2018 г. за извършени оперативно-издирвателни мероприятия по ДП 143/2018 г. От проведените мероприятия по установяване на адреси, използвани от Н. Б. и Е. Б., е установено, че на единия адрес те не живеят отдавна, а на другия-не са виждани от около 20 дни. След направена справка за задгранични пътувания на двете лица се установява, че Н. Б. е напуснал страната на 15.09.2018 г. през ГКПП - Дуранкулаг посредством МПС, а Е. Б. е напуснала страната на 21.09.2018 г. през ГКПП-Аерогара София. В справката е посочено, че предвид изказаните намерения от страна на Е. Б. през месец август 2018 г. при посещението и в ГДНП, че възнамеряват да напуснат тайно страната, може да бъде направено обосновано предположение, че са изпълнили намеренията си. На 23.10.2018 г. са издадени Европейски заповеди за арест за двамата ищци, като във всяка от двете в графата акт за издаване на заповедта е посочено акт на задържане: постановление от 22.10.2018 г. на водещите разследването следователи при СО-СП по ДП 143/2018 г. по описа на СО-СП, пр. пр. 1503/2018 г. по описа на СП за повдигане на обвинение и постановление на прокурор от СП от 23.10.2018 г. по ДП 143/2018 г на СО-СП, пр. пр. 1503/2018 г. на СП за задържане на Н. Б. и Е. Б. за срок до 72 часа с правно основание чл. 64, ал.2 НПК. Установено е по делото, че въз основа на Европейски заповеди за арест двамата са били задържани, като впоследствие спрямо тях СНС на основание чл. 64 НПК е взел мярка за неотклонение задържане под стража с определение от 07.12.2018 г. Съгласно чл. 36 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, Европейска заповед за арест се издава за лица, извършили деяния, които се наказват съгласно правото на издаващата държава с лишаване от свобода или с мярка, изискваща задържане за максимален срок не по-малко от една година, или с друго по-тежко наказание, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца. В този смисъл са правилни изводите на административния съд, че за издаването на процесните заповеди по отношение на двамата ищци са от значението данните за извършени от тях наказуеми деяния, а не данните, отразени в справката за местонахождението им. Най-важният аргумент за неоснователност на претенциите е, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Нито изготвената справка, нито постановлението на прокурора или ЕЗА представляват индивидуални административни актове, които евентуално след отмяната им да са правно основание за възникване на посочената отговорност. А що се отнася до справката, тя представлява един междинен документ в процеса на изготвяне на ЕЗА, който нито самостоятелно подлежи на оспорване, нито има характеристиките на незаконосъобразно фактическо действие, от което да са произлезли вреди за ищците. С оглед на тези доводи, обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. На процесуалния представител на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,