Решение № 13113 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2355/2018 г.

Решение № 13113 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2355/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Димитрова, чрез пълномощника й адв. В. Стефанов, против решение № 22 от 5.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2577/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив), с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 2567/24.08.2017 година на кмета на община Стамболийски, поискана със заявление с вх. № 3277/21.07.2017 година. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Стамболийски, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Вълканска, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните и извърши служебна проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Димитрова против отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № 2567/24.08.2017 г. на кмета на община Стамболийски, поискана със заявление с вх. № 3277/21.07.2017 година. АС-Пловдив е приел за установено, че исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона и въз основа на нея не би могло гражданите да си съставят свое собствено мнение относно работата на община Стамболийски. Така постановеното съдебно решение е правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АС-Пловдив правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по заявлението на А. Димитрова е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата с посоченото заявление информация не представлява обществена информация по своите характеристики. От представените данни по делото е видно, че исканата информация не е обществена и не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължения по закон субект. Обосновани са изводите на административния съд, че в случая исканата информация няма обществен характер, тъй като засяга предоставянето на документи - декларации от съсобственици/собственици, във връзка със спорове (настоящи и/или бъдещи) на Димитрова с трети лица за конкретен имот по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Ето защо исканите със заявлението документи не съдържат сведения, свързани с обществения живот в страна и не могат да дадат възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по закон субект. В случая исканата с посоченото заявление информация не представлява искане за представяне на обществена информация, по съображенията, изложени по-горе и редът на ЗДОИ е неприложим. Допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че в случая разпоредбите на ЗДОИ са неприложими, тъй като заявителят може да получи исканите данни по друг ред (арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). А. Димитрова, като съсобственик/съсед на имота, за който се отнасят поисканите от нея документи разполага с възможност да се снабди с тях като заинтересовано лице по смисъла на ЗУТ. Доводите в касационната жалба, че Димитрова не е давала съгласие за изменение на архитектурния проект/извършване на строителството на обекта, който същата счита, че е незаконен, както и че в разменената между нея и общината кореспонденция по отношение същия имот има противоречие относно статута му, също са неотносими към приложението на ЗДОИ и законосъобразността на оспореното съдебно решение. И от изложеното в касационната жалба става ясно, че документите се искат по повод спорове по отношение имота, разглеждани по исков ред - цитирано е гр. дело № 6282/2017 г. на Пловдивския районен съд, съответно за снабдяването със същите има друг ред, както и информацията в документите не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, съответно правилно съдът е приел, че този закон е неприложим. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение, приема, че решението на Административен съд – Пловдив е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона и доказателствата. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложими на основание чл. 144 от АПК, следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, като се осъди А. Димитрова да го заплати. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,