Решение № 9253 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11666/2011 г.

Решение № 9253 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11666/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител ст. юрк. М. Роева, срещу решение № 1910 от 20.07.2011 г., постановено по адм. д. № 872/2011 г. на Административен съд - Варна, първо отделение, ХХVIII състав, с което е отменено Решение към ЕАД № 10BG002002Н0030111/21042010 с вх. № 9300-130/16.02.2011 г. на Началника на МП "Варна-Запад", в частта, с която е определена по - висока митническа стойност от посочената в митническата декларация, както и е определен за довнасяне ДДС в размер на 5 554,15 лв. по същия ЕАД. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на Административен съд-Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника по касационната жалба- "Девненски захарен завод" ЕАД гр. Девня, в писмен отговор, изготвен от адв. Миленов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Варна е отменил Решение с вх. № 9300-130/16.02.2011 г. към ЕАД № 10BG002002Н0030111/21042010, издадено от Началника на МП "Варна-Запад", с което на основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 и чл. 221 от МК /регламент № 2913/92, § 1, т. 13 от от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ на дружеството са определени като дължими за вземане под отчет, разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС в размер на 5554.15 лв., в резултат на определена нова митническа стойност, установена след извършен последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ. Съдът е описал много подробно цялата фактическа обстановка, свързана с издаването на обжалвания административен акт - извършеният внос на 4985.250 тона сурова нерафинирана тръстикова захар от страна на "Девненски захарен завод"-ЕАД по ЕАД № 10BG002002Н0030111/21042010, представените към ЕАД документи по вноса, определянето на задължения с решение на митническия орган, както и платежните нареждания, с които те са заплатени, извършения последващ контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78, т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/1992 г. с цел установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоките под митнически контрол, в това число съставения доклад № 9 от 3.01.2011 г. и възраженията на проверяваното лице, основанията на митническия орган за издаването на процесното решение към ЕАД № 10BG002002Н0030111/21042010 от 16.02.2011 г. и определяне на допълнително задължение за ДДС. Съдът е описал и събраните в хода на делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по законосъобразността на обжалвания акт. В тази насока са изложени мотиви, че същият е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, притежава съответните задължителни реквизити, и при спазване на процесуалните правила, като възраженията на жалбоподателя /сега ответник по касация/ за допуснати нарушения на последните се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд е очертал и предмета на спора, изразяващ се в това, дали в митническата облагаема стойност на стоките по ЕАД № 10BG002002Н0030111/21042010 следва да се включи и сумата по дебитно известие - фактура № 051-00046005/24.04.2010 г. към издадената фактура № 051-00045922/16.04.2010 г. по договор SUS 3801А, като е изложил накратко аргументите на страните в тази насока. Изложени са мотиви, че митническата стойност на стоките в решенията по процесното ЕАД е определена в нарушение на материалния закон. За да изгради този свой извод съдът е посочил, че особените правила за определяне на елементите на облагане по чл. 84и от ЗМ не изключват общите принципи за определяне на митническата стойност по чл. 35 и 36 от ЗМ, съгласно които митническата облагаема стойност на внасяни стоки е договорената стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38 от ЗМ, съответно чл. 32 и 33 от Регламент № 2913/92, ако са налице условията на т. 1 - 4 от същата разпоредба. Като продължение на принципа на определяне на митническата облагаема стойност е дадено тълкуване и на изключенията, посочени в чл. 39 от ЗМ, и по специално на т. 6 от нормата. С оглед изложеното е обоснован извода, че договорената и подлежаща на плащане цена за доставените с процесния ЕАД стоки под режим едновременно допускане за свободно обръщение за крайна употреба е в размер на декларираната от дружеството в ЕАД. Неправилно органът е приел, че сумата по дебитно известие - фактура № 051-00046005/24.04.2010 г. следва да се включи в митническата стойност на внесената с процесната ЕАД стока. Тази сума е лихва по финансово споразумение и същата не следва да бъде включвана в митническата стойност на внесената стока, поради което незаконосъобразно с обжалваното решение към ЕАД на Началника на МП Варна Запад са определени като дължими за вземане под отчет, разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС за довнасяне в размер на 5554.15 лв. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развити доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От изложеното в жалбата следва да се приеме, че основните оплаквания на касатора са допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод"-ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и банката /"ПИБ"-АД/, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката-издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод"-ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали заплатената сума по дебитно известие - фактура № 051-00046005/24.04.2010 г. следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно чл. 32 от МК, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е логически обоснован и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Начинът на плащане е уговорен в т. 12 от договор за доставка SUS 3801А от 15.10.2009 г., сключен между "Каргил Интернационал"-Женева - Швейцария от една страна като продавач и "Девненски захарен завод"-ЕАД-като купувач. Според нея клауза плащането по сделката се осъществява чрез неотменяем и неограничен документарен акредитив "на виждане" или с отсрочено плащане, като е договорено, че в случай на документален кредит за отложено плащане разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документалния кредит за плащане на виждане, са за сметка на купувача и не са включени в горепосочената /договорената/цена, като купувачът ще извърши плащането на тези разходи и разноски при получаване на фактурата от продавача въз основа на действително дисконтираната стойност от датата на товарителницата до пълния падеж. На база на това с дебитно известие - фактура № 051-00046005/24.04.2010 г. доставчикът "Каргил интернационал" СА е фактурирал на купувача определената му от обслужваща банка за акредитива, за което са съставени съответни счетоводни записвания при получателя, които обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена е осчетоводена като финансов разход. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил верен извод, че е налице хипотеза по чл. 39, т. 6 от ЗМ, поради което сумата по дебитно известие-фактура № 051-00046005/24.04.2010 г. неправилно е включена в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплатят на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33 от МК допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Ответното по касация дружество претендира заплащане на разноски, но не е представило доказателства за направени такива в настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,