Решение № 13084 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2014 г.

Решение № 13084 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Стела Йорданова Найденова от гр. Тетевен против Решение № 128 от 06.12.2013 г., постановено по адм. дело № 169/2013 г. от Административен съд Ловеч. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост, иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Кметът на община Тетевен, в писмено становище и във възражението си срещу касационната жалба излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. разгледана п същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед № 442 15.07.2013 г. на Кмета на Община Тетевен, с която поради това, че срокът на договора за наем, сключен между общината и жалбоподателката е изтекъл и поради това, че като едночленно семейство не отговаря на условията за настаняване в процесното жилище е прекратено наемното й правоотношение, на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОбС и чл. 16 от НУРУЖНУРЖОбС. Административният съд е преценил оспорваната заповед като законосъобразна, издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и на материалния закон. Приел е още, че в процеса на установяване на фактите по делото безспорно е доказано наличието на фактическите основания, посочени в нормата на чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗОбС и чл. 16 от Наредбата (НУРУЖНУРЖОбС), а именно че след влизане в сила на решението за развод жалбоподателката, като едночленно семейство, фактически заема жилищна площ много по-голяма от допустимата по чл. 16, ал. 1, т. 1 от НУРУЖНУРЖОбС. От една страна изтичането на срока на наемния договор (в случая 01.04.2013 г.) има прекратително действие по отношение на наемното правоотношение и това е достатъчно условие за издаване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС. От друга е налице и втори правопрекратителен факт, а именно факта, че Стела Найденова не отговаря на изискванията за настаняване в процесното жилище от 65 кв. м и при обсъждане на жилищните й нужди Комисията по чл. 8 от Наредбата е преценила, че като едночленно семейство със специфична нужда, предвид трайната инвалидност от 92%, следва да й бъде предоставено жилище съответно на нормите на чл. 16 от НУРУЖНУРЖОбС. Решението е правилно и законосъобразно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. В касационната си жалба Стела Найденова сочи, че при настаняването й в другото жилище общината не е съобразила обстоятелството, че за нуждите й е абсолютно необходим асансьор, поради факта, че заболяването й е свързано с трудна подвижност. Доводът е неотносим към преценката за законосъборазност на оспорвания административен акт, а по-скоро е относим към практическите възможности на общината да задоволи тази належаща потребност. Все пак е по-важно да бъде задоволена към момента жилищната нужда на г-жа Найденова, а при възможност в бъдеще - и потребността й от асансьор. Не отговаря на фактите и твърдението, че общината в своята Наредба не е предвидила норми за задоволяване на жилищните нужди на инвалидите. Изрично в нормата на чл. 16, ал. 3, т. 2 от НУРУЖНУРЖОбС е посочено, че за задоволяване на специфични нужди, когато чл. от семейството страда от заболяване, посочено в списък, утвърден от МЗ, установено със съответния документ, издаден от компетентния орган, това лице има право на допълнителна жилищна площ (стая) от 15 кв. м. След като безспорно е доказано, че срокът на наемния договор е изтекъл на 01.04.2013 г., изводите на административния орган и на решаващия съд, че са налице са основанията на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОбС за прекратяването му поради изтекъл срок на настаняването са правилни и законосъобразни. Правилна също така е и преценката, че са налице и основанията на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и чл. 16 от НУРУЖНУРЖОбС защото като едночленно семейство Стела Найденова не отговаря на изискванията за настаняване в общинско жилище от 65 кв. м, въпреки заболяването си и процента инвалидност. Решението на административния съд е обосновано, изводите на съда са формирани въз основа на възприетата фактическа обстановка по спора, която обективно е установена и от настоящата инстанция, поради което обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен ще следва да бъде оставен в сила. Водим от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение