Решение № 11089 от 5.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стойков строй 2009 ЕООД, с [ЕИК], действащо чрез управителя Ж. Стойков, чрез адв. А. Лещев, срещу Решение 2087 от 29.03.2022 г., постановено по адм. д. 2688 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2021 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт Р-22220619008448-091-001 от 07.05.2020 г., издаден от органи по приходите в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) София, в потвърдената му част с Решение 1661 от 02.11.2020 г., издадено от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП") София при Централното управление (ЦУ) на НАП, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) общо в размер на 106719,20 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 30515,40 лв.; доначислен е ДДС в размер на 1572,97 лв.; установени са задължения за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в размер на 53359,60 лв., както и са начислени лихви в общ размер на 11725,73 лв. върху установените задължения за корпоративен данък. Наред с това, Стойков Строй 2009 ЕООД е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4568,93 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че съдът не изпълнил процесуалните си задължения да разпредели доказателствената тежест между страните и не дал никакви указания на Стойков Строй 2009 ЕООД относно необходимостта от представяне на доказателства за установяване на релевантните за спора факти. Въпреки това приел за необорени констатациите, направени в ревизионния доклад (РД) и в РА. Съдът не извършил също така проверка досежно относими обстоятелства във връзка с преценка валидността на РА предвид съставянето му в електронна форма и необходимостта в тази връзка от подписването му с квалифицирани електронни подписи. Не обсъдил също така представените от настоящия касационен жалбоподател документи, приети като писмени доказателства по делото в съдебните заседания, проведени на 19.10.2021 г. и на 22.02.2022 г., а приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) само маркирал в решението. Въз основа на подробно изложеното в касационната жалба се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалба се поддържа чрез упълномощен адвокат. По същество се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на РА по съображенията, изложени в касационната жалба. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски за заплатената държавна такса. Ответникът директор на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не се явява, но се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба. Моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 12805,73 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е бил Ревизионен акт Р-22220619008448-091-001 от 07.05.2020 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, в потвърдената му част с Решение 1661 от 02.11.2020 г., издадено от лице, действащо за директора на Д ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС общо в размер на 106719,20 лв., ведно с начислените лихви в общ размер на 30515,40 лв. за данъчни периоди от м.01.2016 г. до м. 12.2016 г.; за м. 03, 05, 07, 08, 10 и 12.2017 г.; м. 01, 02, 08, 10, 11 и 12.2018 г.; доначислен е ДДС в размер на 1572,97 лв. за извършено вътреобщностно придобиване за данъчен период м. 02.2018 г.; установени са задължения за корпоративен данък за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. по ЗКПО в размер на 53359,60 лв. в резултат на непризнати за данъчни цели разходи по фактури, издадени от Велос трейдинг ЕООД, Депси 63 ЕООД и Френдс груп ЕООД, както и са начислени лихви в общ размер на 11725,73 лв. върху установените задължения за корпоративен данък. Въз основа на буквален препис на направените фактически установявания в решението на решаващия орган и на неговите правни изводи, първоинстанционният съд приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи по приходите, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдебното решение се различава от Решение 1661 от 02.11.2020 г., издадено от лице, действащо за директора на Д ОДОП" София при ЦУ на НАП само в своята уводна част и в частта отразяваща частично съдържанието на приетото по делото заключение на ССЕ. По тези съображения съдът отхвърлил оспорването. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати от съда при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Решението, предмет на касационен контрол, не съдържа преценка на доказателствата и собствени на съда констатации по фактите, както и собствени негови правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден и отговор на направените доводи в първоинстанционната жалба, по която е било образувано съдебното производство в АССГ. Както се посочи по - горе, констатира се, че първоинстанционният съд не е формирал собствени фактически изводи, а мотивите му в тази част представляват буквален препис на фактическата обстановка, възприета от ответника в потвърждаващото РА в оспорената му част решение. Съдът не е обсъдил самостоятелно доводите и възраженията на страните и приетите по делото доказателства - приложените в преписката и приетите в хода на съдебното производство. В мотивите на съдебния акт не се съдържа преценката на доказателствата и изложение на собствените на съда фактически констатации въз основа на тях (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК, във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК), респективно на фактите по делото, съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Наред с това и доколкото изложените в обжалваното съдебно решение правни изводи съставляват също точен препис на правните изводи на решаващия орган, то актът на съда не съответства на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в чл. 172а, ал. 2 in fine АПК и чл. 236, ал. 2 in fine ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение с оглед формирането на собствени на съда фактически и правни изводи (чл. 12 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК). Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, вкл. правните изводи на съда, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти, правните му изводи и посочване какво съдът постановява по съществото на спора. Обжалваното решение не съдържа собствените на съда констатации относно тези факти и собствените на съда правни изводи. Наред с това, основателни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение на процесуалното задължение по чл. 170, ал. 3 АПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК, а е бил длъжен да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест. Не е изпълнил и задълженията си по чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, които следват от принципа на служебното начало в процеса, както и това по чл. 163, ал. 3 АПК. Ето защо и при съобразяване на изложеното по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ при съобразяване на указанията, дадени в настоящото решение. Първоинстанционното производство следва да започне от стадия на съдебното дирене с оглед обезпечаване възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест, която следва да им бъде нарочно разяснена от съда при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и останалите задължения за съда, които следват от принципа на служебното начало. При постановяване на съдебното решение съдът следва да съобрази предявените от закона изисквания към съдържанието на акта съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. с § 2 ДР на ДОПК. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение