Решение № 12089 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2015 г.

Решение № 12089 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8951/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е във връзка с искане на Иван Тодоров Балканджиев от гр. Велико Търново, за отмяна на влязло в сила решение № 3753 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело 9551/2012 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 323 от 29.06.2012 г. постановено по адм. дело № 98/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С представените по делото, от процесуалния представител на молителя, писмени бележки изрично е посочено че искането се прави на основание нови обстоятелства, който имат спрямо спорното провоотношение значение на доказателствени факти, като се посочва че представеното Постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 13/2012 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Велико Търново представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - Директорът на дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на искането. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Производството по адм. дело № 9551/2012 г. по описа на ВАС, осмо отделение, е образувано във връзка с подадени касационни жалби на Директор дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП и Иван Тодоров Балканджиев, гр. Велико Търново против решение № 323 от 29.06.2012 г. постановено по адм. дело № 98/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отменен обжалвания РА в частта, с която на Иван Балканджиев за данъчен период 2006 г. е определено допълнително задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 348,87 лв. и е начислена лихва в размер на 189,36 лева и е отхвърлена жалбата на Балканджиев, в частта относно допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 641,64 лева и лихви в размер на 1 869,61 лева за финансовата 2007 г. С решение № 3753 от 19.03.2013 г., постановено по адм. дело 9551/2012 г. ВАС е оставил в сила решението на Административен съд Велико Търново. В конкретния случай молителят е приложил постановление от 20.04.2015 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Велико Търново, с което е на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателно производство, поради недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК, като твърди, че това е ново обстоятелство от съществено значение за правилното решаване на правния спор, позовавайки се на разпоредбите на чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК. За да се уважи молбата за отмяна, основана на чл. 239, т. 1 АПК, е необходимо обстоятелствата, които дават повод да се иска отмяна на влязлото в сила решение, да са новооткрити, т.е. страната да не е могла да знае за същите обстоятелства при решаване на делото и същите да имат съществено значение по делото. В случая представените с искането доказателства са новосъздадени и не са съществували към деня на приключване на устните състезания. По отношение на позоваването на молителя на разпоредбите на чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК следва да се отбележи, че съгласно чл. 300 ГПК вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административният съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите относно извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които молителят да е признат за невиновен и да е оправдаван. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове /присъди и решения/ на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство. И двете разпоредби на чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК са процесуални, поради което е недопустимо разширителното им тълкуване, а представеното постановление за прекратяване на наказателното производство не се ползва с обвързваща сила по въпроса дали Иван Балканджиев виновно е извършил противоправно деяние, наказуемо по НК, или не го е извършил. Поради тези съображения молбата за отмяна на изтъкнато от молителя основание на може да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,