Решение № 15973 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7877/2011 г.

Решение № 15973 от 5.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7877/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи против решение № 5659 от 21.04.2011 г., постановено от Върховния административен съд, тричленен състав, по адм. дело № 8540/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяна на решението. Ответникът - Радослав Иванов Петров чрез процесуалния си представител адв. Хаджиева оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № К-4065 от 13.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година на инспектор Радослав Иванов Петров, младши разследващ полицай в "Полицейско разследване" - "Разследване на криминални престъпления" към Девето РУ на МВР при СДВР. За да отмени заповедта, тричленният състав на ВАС е приел, че е издадена от компетентен орган, но в нарушение на изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗВМР за форма на акта - не е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, както и нормите, които са нарушени. Изложени са мотиви за материална незаконосъобразност на заповедта, тъй като не е установено нарушение на служебните задължения на служителя, съответно липсва основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Прието е също, че при съществено нарушение на административнопроизводствените правила Петров не е уведомен за началото на дисциплинарното производство и дадените от него обяснения не са във връзка с него, което е ограничило правото му на защита и е възпрепятствало обективното установяване на фактическата обстановка. В заключение тричленният състав е приел, че са налице предпоставките по чл. 146, т. 2 - 4 от АПК и е отменил заповедта. Решението е правилно. Безспорно е по делото, че държавният служител от МВР Радослав Иванов Петров е наказан с дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" на осн. чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР. Видно от обстоятелствената част на заповедта Петров е наказан за това, че е извършил нарушение на служебната дисциплина, "изразяващо се в това, че в периода от 09.03.2010 г. до 12.03.2010 г. не е предприел мерки за транспортиране да районното управление на обявен от него да издирване лек автомобил, с което не е изпълнил служебните си задължения, регламентирани в МЗ рег. № Iз - 187/08.02.2007 г. за утвърждаване на типовата длъжностна характеристика за длъжността". Това обстоятелство обосновава отговорност по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения. Като правно основание, обаче, за налагане на конкретното дисциплинарно наказание административният орган е посочил разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 1 от ППЗВМР, сочеща, че дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до 3 години" се налага за извършване на дисциплинарно нарушение в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание. Изложената в обстоятелствената част на заповедта фактическа обстановка не кореспондира с посоченото в нея правно основание. Не е посочено кое конкретно служебно задължение, регламентирано в МЗ рег. № Iз - 187/08.02.2007 г. не е изпълнил служителят, не е идентифицирано мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Следователно не може да се направи извод за наличие на материално-правното основание за налагане на дисциплинарно наказание. Данни в тази посока липсват и в предложение рег. № Я6582/26.03.2010 по опис на СДВР, част от административната преписка. Нарушено е изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, който задължава дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по независещи от него причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В настоящия случай на лист 18 от делото има приложено "обяснение" от разследващ полицай Радослав Петров с дата13.03.2010 г, идентично с "докладна записка" (лист 13 от делото), но то не представлява "писмено обяснение" по смисъла на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като от съдържанието му става ясно, че е дадено по повод воденото от служителя досъдебно производство. Правилни и обосновани са изводите на тричленния състав за издаване на заповедта в нарушение императивното изискване на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР за форма на акта. По всички изложени съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира като е отменил оспорената заповед на осн. чл. 146, т. 2- т. 4 от АПК тричленният състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани от ответника по касация, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1- во от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,