Решение № 3498 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2010 г.

Решение № 3498 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13891/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Димитров Дойков от гр. Плевен срещу решение № 573 от 29.09.2010 г., постановено по административно дело № 402 по описа за 2010 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 18/01.04.2010 г. на Директора на РУСО - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 15/17.02.2010 г. за неприемане за трудова на злополуката, станала на 06.02.2010 г. Наведените доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението на Административен съд - Плевен и постановяване на решение по същество, с което подадената жалба бъде уважена като основателна. Ответникът Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Плевен, оспорва касационната жалба в писмено възражение и моли същата да бъде оставена без уважение поради неоснователност, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Плевен, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и е установил правилно фактите по делото. На 06.02.2010 г. на жалбоподателя, изпълняващ длъжност "разузнавач" в РУ на МВР - Никопол, е било възложено по утвърден от началника график рег. № 452/27.01.2010 г. да провежда инструктажите на нарядите от "Патрулно-постова дейност" и "Пътна полиция" и да осъществява денонощен контрол. След като сутринта в 8.00 ч. е провел инструктажа на нарядите и е попълнил необходимите документи, жалбоподателят е излязъл от сградата на управлението и е отишъл в централната градска част. Следобед си тръгнал с автобус от автогара Никопол за гр. Плевен, където живее, с намерение да се върне вечерта с личния си автомобил за провеждане на инструктажа в 20:00 ч. В 14:00 ч. слязъл в гр. Плевен на спирката до Окръжна болница, но след около 400 метра на ул. "Неофит Рилски" по пътя за дома се подхлъзнал на заснежен и хлъзгав участък и паднал, при което претърпял фрактура на десния глезен, наложила оперативно лечение и причинила временна нетрудоспособност. При тези обстоятелства Административен съд - Плевен законосъобразно е приел, че настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до временната неработоспособност на осигуреното лице по време на 24 часово дежурство в РУ на МВР - Никопол, не е във връзка или по повод на извършваната работа или при работа, извършена в интерес на предприятието. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 55, алинеи 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието. В настоящият случай не е налице второто условие: лицето да е пострадало по време на извършваната работа или във връзка с работата, поради което претърпяната злополука не може да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на закона. Законосъобразно е прието, че не е налице и хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, която приравнява на трудова злополуката, станала с осигуреното лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене. В тази връзка Административен съд - Плевен е изложил убедителни мотиви, основаващи се на извършената преценка на служебните задължения на разузнавача по време на 24-часовото дежурство с оглед Инструкция Рег. № Iз-2295/08.12.2006 г. за патрулно-постовата дейност на МВР. Възложената работа - провеждане на инструктажите на нарядите и осъществяване на денонощен контрол, предполага извършване на дейностите на територията на РПУ на МВР - Никопол. Не може да бъде споделена тезата, че мястото, където обикновено се храни служителят, провеждащ инструктажите на нарядите и осъществяващ денонощен контрол на територията на РПУ на МВР - Никопол, се намира на 54 км разстояние в гр. Плевен. Полученото от касатора Дойков травматично увреждане няма обективна функционална връзка с възложената и извършваната работа, поради което не съставлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. То не е настъпило по време на обичайния път при отиване до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или след приключване на смяната по време на обичайния път от работното място до основното място на живеене, поради което не съставлява трудова злополука и по смисъла на чл. 55, ал. 2, ал. 1 и 2 от КСО. Предвид горното настоящият тричленен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, което е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РУСО - Плевен се явява основателна и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,