Решение № 10573 от 2.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7177/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВПД директор на ОД МВР-Русе, чрез гл.юрк. Т.Йорданова срещу Решение 166/15.06.2023 г. постановено по адм.д. 138/2023 г. по описа на Административен съд - Русе. С обжалваното решение е отменена Заповед 336з-754/24.02.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Русе, с която М. Райков от гр.Русе, заемащ длъжност полицейски инспектор IV степен в група Отчет на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност на сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР-Русе е временно преназначен за срок до 1 година, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта, на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в ОДМВР-Русе към отдел Разследване при ОДМВР-Русе със специфично наименования на длъжността инспектор и следващото му се основно месечно възнаграждение. С решението ОДМВР-Русе е осъдено да заплати на Райков и разноските по делото. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т.2 и т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда да разгледа законосъобразността на оспорената заповед по същество, след като с издаване на Заповед 336з-1545 от 26.04.2023 г. на директора на ОДМВР-Русе и сдаването на длъжността, действието на процесната заповед е било прекратено и са били налице предпоставките на чл.159, т.3 и т.4 от АПК за прекратяване на производството. Оспорва и изводите на съда, че обжалваната заповед е израз на превратно упражняване на власт. Твърди че същата е издадена при наличие на служебна необходимост, мотивирана в предложение рег.336р-3375/27.01.2023 г. от началника на отдел Разследване, доклад за състоянието на разследването в ОДМВР-Русе за периода 01.01.2022 г.-31.12.2022 г. и в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.1-3 от ЗМВР и Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР. Иска да се обезсили оспореното решение и да се прекрати производството по делото или алтернативно да се отмени решението и се постанови ново, с което се потвърди Заповед 336з-754/24.02.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Русе. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касация М. Райков от гр.Русе, чрез адв.О.Басарболиев, с писмен отговор оспорва касационната жалба и излага подробни съображения за правилност на оспореното решение. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира направените разноски в касационната инстанция, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за обезсилване или отмяна на оспореното решение. Върховният административен съд - състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е установил, че на 27.01.2023 г. от началника на отдел Разследване при ОДМВР-Русе до директора на ОД на МВР - Русе е отправено предложение за промени в щата на ОДМВР-Русе, утвърден с МЗ рег. 8121К-546/24.02.2015г., като в щата на ОД на МВР-Русе се включи 1 щатна бройка за държавен служител с висше образование младши-старши разследващ полицай в отдел Разследване при същата дирекция за сметка на съкращаването на щатна бройка в някое от звената, които са със значително по-слаба служебна натовареност. С резолюция от 13.02.2023г. ВПД директор на ОДМВР-Русе разпоредил да се изготви заповед за временно преназначаване на длъжност на инспектор М.Райков по чл.14, ал.2 от Наредба 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи /Наредбата/ на длъжност ст.разследващ полицай в ОДМВР до завръщането на титуляра на длъжността М. Найденова, ползващ отпуск за временна нетрудоспособност. Последвало издаването на Заповед 336з-754/24.02.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Русе /предмет на оспорване в настоящото производство/, с която на основание чл.165, ал.1, ал.2, пр.2, ал.3 и ал.5 от ЗМВР и чл.12, ал.1, т.2 и чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата, инспектор М.Райков, заемащ към тази дата длъжност - полицейски инспектор IV степен в група Отчет на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност на сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР-Русе е временно преназначен за срок до 1 година, считано от деня следващ датата на запознаването му със заповедта /в случая 06.03.2023г/, на изпълнителска длъжност старши разследващ полицай в ОДМВР-Русе към отдел Разследване при ОДМВР-Русе със специфично наименование на длъжността инспектор и следващото му се основно месечно възнаграждение. На преназначената длъжност Райков встъпил на 06.03.2023 г. С МЗ 8121К-3922/25.04.2023 г. е изменена заповед рег .8121К-546/24.02.2015 г. за утвърждаване на щата на ОД на МВР-Русе и длъжността - Полицейски инспектор IV - VI степен в група Отчет на пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност на сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОД на МВР-Русе /заемана от М.Райков/ е съкратена. Със заповед 336з-1545/26.04.2023 г. на ВПД директора на ОДМВР-Русе е прекратено временното преназначаване на инспектор Райков, считано от акта за сдаване на длъжност - 26.04.2023 г. и с последваща заповед 336з-1552/26.04.2023 г. на ВПД директора на ОДМВР-Русе същия е преназначен на изпълнителска длъжност Полицейски инспектор V степен/ ПК/ в група Охранителна полиция към РУ-Бяла при ОДМВР-Русе със съответното за длъжността основно месечно възнаграждение, считано от датата на встъпване в длъжност - 26.04.2023 г. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.159, т.3 от АПК за прекратяване на производството, тъй като със заповед 336з-1545/26.04.2023г. на ВПД директора на ОДМВР-Русе е прекратено временното преназначаване на инспектор Райков, т.е прекратен е срока на действието на оспорената заповед, а не е била отменена оспорената заповед. Счел е, че с прекратяване действието на заповедта занапред, не е отпаднал и правния интерес на Райков за обжалване на оспорената заповед, поради което не са налице и предпоставките на чл.154, т.4 от АПК. По същество съдът е отменил оспорената заповед, като е счел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Обосновал е извода, че в заповедта не са изложени обстоятелства, обосноваващи наличието на основание за временно преназначаване на служителя по чл. 165, ал. 2 от ЗМВР и е издадена в нарушение на целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че прекратяването на временното преназначаване на инспектор Райков, считано от акта за сдаване на длъжност - 26.04.2023 г., не обосновава предпоставките по чл.159, т.3 и т.4 от АПК за прекратяване производството по делото и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. Заповед 336з-1545/26.04.2023 г. на ВПД директор на ОДМВР-Русе не отменя оспорената заповед, а прекратява действието й занапред, което сочи че не са заличени с обратна сила последиците й и не е отпаднал и правния интерес от оспорването й. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил вярно, и точно е установил фактите по делото. При правилно установени факти, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства решаващият съд е приел за установено, че оспорената заповед на ВПД директор на ОДМВР-Русе е действителен акт, издаден при упражняване на негови законови правомощия при условията на оперативна самостоятелност. Правилно е приел, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за мотивираност на акта. Изложените в касационната жалба съображения за обратното са неоснователни. Съдът е анализирал приложимата разпоредба на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР за временно преназначаване на служител, в хипотезата на мотивирана служебна необходимост по смисъла на легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗМВР и е приел за установено, че не е доказано наличието на подобни обстоятелства, а описаните в заповедта и предложение рег. 336р-3375/27.01.2023 г. от началника на отдел Разследване не могат да бъдат приети за такива. Правилен е изводът на АС-Русе, че към момента на издаване на оспорената пред него заповед, не са били налице предпоставките, обуславящи "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, както и че не са ангажирани доказателства да са налице някакви извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред на територията на ОДМВР - Русе, които да налагат временно преназначаване на служител. Описаните в заповедта и в предложение рег. 336р-3375/27.01.2023 г. фактически основания не отговарят на изискването на чл. 14, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 г. Служебната необходимост за преназначаването на жалбоподателя е обоснована от необходимостта от допълнителен служител към отдел Разследване поради временната нетрудоспособност на друг служител, който е отсъствал близо година преди издаване на Заповедта. Така изложените обстоятелства не обективират и конкретизират изискуемите от разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР предпоставки "извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни промени" и/или "промени във функционалните задължения на структурите". Изложените мотиви в акта и в предложението не се отнасят до обстоятелства от извънреден характер, в посочения от закона смисъл, и не обосновават служебна необходимост от временното преназначаване. Съображенията изложени от органа, с които е мотивирана служебната необходимост, са свързани с обичайното му задължение да обезпечи и следи за нормалното функциониране на структурите на МВР и не се отнасят до извънредни обстоятелства, които следва да са такива от извънреден характер, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, каквито в мотивите на акта не са изложени. В заключение следва да се посочи, че изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл.165, ал. 2 от ЗМВР за преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон и трайно установената съдебна практика по неговото приложение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 750 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Възражението за прекомерност от страна на касатора е неоснователно, тъй като този размер е минималният предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение