Решение № 507 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2019 г.

Решение № 507 от 14.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Николов против решение № 174/19.4.2019 г. по адм. д. № 153/2019 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 369 з-63/11.1.2019 г. на директора на ОДМВР- Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Касаторът излага съображения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и иска отмяната му. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на ОДМВР-Враца изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 174/19.4.2019 г. по адм. д. № 153/2019 г. на Административен съд - Враца е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Николов против заповед № 369 з-63/11.1.2019 г., издадена от директора на ОДМВР- Враца за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, спазена е изискуемата писмена форма, като заповедта отговаря на изискванията за съдържание, предвидено в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ограничаване правото на защита на жалбоподателя. По отношение на материалната законосъобразност на оспорената заповед са развити съображения, че на база на събраните доказателства, описаните в справката и становището факти и обстоятелства, се установява посочените в оспорената заповед дисциплинарно нарушение, квалифицирано като злоупотреба с доверие по см. на чл. 203, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР, за което деяние чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР предвижда "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Деянието се изразява в това, че изготвяйки документ с посочени в него неверни данни служителят е въвел в заблуждение комисар А. Петков – началник отдел "Охранителна полиция" и старши инспектор Ц. Захариев – ВПД- началник група ООРТПКОС, че С. Петров е освободен съобразно правилата в 9, 05 ч. на 28.06.2018 г., с което умишлено е злоупотребил с гласуваното му доверие от страна на ръководството на ОДМВР - Враца. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Съдебният акт е постановен при спазване на материалния закон. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът приема, че при издаване на оспорената пред него заповед не са допуснати нарушения, тъй като спазена предвидената от закона форма и процедура, издателят е материално компетентен орган, спазена е целта на закона. От събраните доказателства (включително и изготвена експертна справка от вещо лице) по несъмнен начин е установено, че младши инспектор П. Николов е извършил тежко дисциплинарно нарушение, което е описано в заповедта и в обобщена справка рег. № 369 р-23929/20.12.2019 г. Като служител в МВР, притежаващ правомощията по задържане на лица по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на 28.06.2018 г., в отсъствието на лицето С. Петров и без съответните подписи да са положени от задържаното лице, е изготвил заповед за задържане на лицето С. Петров с рег. № 1795 зз-375/28.06.2018 г., протокол за обиск на същото и декларация за запознаване с права на задържано лице от същата дата, в нарушение на чл. 11, ал. 2 от Инструкция № 8121 з-78/24.01.2015 г., с което удостоверява неверни изявления и данни по повод освобождаването на лицето, с цел въвеждане в заблуждение ръководството на ОДМВР - Враца. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е преценил и отхвърлил доводите за пропускане на срока по чл. 195 от ЗМВР. Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая справка рег. № 369 р-15519/13.08.2018 г. /л. 137 е основанието за образуване на дисциплинарното производство, доколкото предоставя данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. Въз основа на справката е издадена заповед № 369 з-1490/17.8.2019 г. /л. 117 за образуване на дисциплинарно производство и е назначен дисциплинарно разследващ орган (комисия), който да проведе дисциплинарното производство, с което е спазена разпоредбата на чл. 207 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е приключило с изготвените от дисциплинарно разследващия орган обобщена справка рег. № 369 р-23929/20.12.2018 г. /л. 42/, с която П. Николов се е запознал на 20.12.2018 г., и становище рег. № 369 р-24029/21.12.2018 г. /л. 19 до директора на ОДМВР – Враца, с което ДНО се е запознал на 7.01.2019 г. Считано от датата постъпване на материалите при ДНО - 21.12.2018 г., дисциплинарното нарушение се счита за открито от ДНО и от тази дата следва да се изчислява срокът по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Процесната заповед от 11.01.2019 г. е издадена преди изтичането му. В тази връзка е неоснователно възражението в касационната жалба, че преклузивният срок за издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл. Неоснователно е твърдението на касатора, че не е извършил дисциплинарно нарушение. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед конкретно е посочено правното основание за налагане на дисциплинарното наказание чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ от ЗМВР. По делото са установени обстоятелствата, които попадат в хипотезата на посочената разпоредба. В случая обективната предпоставка за възникване на дисциплинарната отговорност е налице, а дали описаното деяние представлява и престъпление е без значение, тъй като дисциплинарната и наказателната отговорност се реализират в различни производства. Без значение в случая е, че в заповедта не е обсъдено как задържаното лице е избягало, както и кое е длъжностното лице, което е отговаряло за охраната му, каквито твърдения се навеждат в касационната жалба. Младши инспектор П. Николов не е наказан, защото е отговорен за бягството на задържания, а защото изготвяйки документ с неверни данни е въвел в заблуждение ръководството на ОДМВР-Враца относно обстоятелството, че С. Петров е освободен съобразно правилата, с което умишлено е злоупотребил с гласуваното му доверие от страна на ръководството на ОДМВР-Враца. ДНО е спазил чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е оценил всички събрани доказателства за личността на жалбоподателя като служител в системата на МВР, последиците от деянието, определени са вида и тежестта на дисциплинарното наказание в съответствие с извършеното нарушение. Обсъдени са и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител. С оглед на тези обстоятелства е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд - Враца не е допуснал нарушение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, предвид изхода на спора. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение