Решение № 3511 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2013 г.

Решение № 3511 от 12.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14165/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Поизводството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Албена Пиринова Ценкова-Георгиева от гр. София, представлявана от адв. Цонкова, против решение № 4783/12.07.13 г. по адм. д. № 4038/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Симеон Борисов Стоянов в писмен отговор излага доводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Ответниците Изпълнителен директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър- /АГКК/ София и Снежана Стоянова Стоянова не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховият административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователно оспорването на касатора Ценкова-Георгиева срещу Заповед № РД-18-3/11.01.11 г., с която на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ Изп. директор на АГКК-София е одобрил кадастрална карта и кадастрални регистри на част от район "Витоша", Столична община, включваща Драгалевци и Сиемеоново в частта относно имот с идентификатор 68134.1974.1134. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Въз основа на доказателствата по делото, вкл. неоспорените от страните писмени заключения на съдебнотехническа експертиза /основно и допълнително/, обосновано съдът е приел, че оспорената граница между процесния имот и имот с идентификатор 68134.1974.483, е определена в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/ в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция ДВ бр. 16/2006 г. при спазване приоритетността на източниците на данни за границите на имотите. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за постановяването му в нарушение на материалния закон е неоснователна. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците, визирани в т. 1- 5. Изискването за приоритетност на източниците на данни означава, че липсата на източник от по-горен по ред определя приложимостта на следващ такъв. Означаването на границите на поземлените имоти като източник от първи ред следва да бъде извършено по реда на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ в процедурата по изработване на кадастралната карта. Съгласно цитираната разпоредба собственикът следва да представи документа си за собственост, да означи на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота си, да пази знаците от унищожаване, да опазва поставените в имота геодезични знаци и при евентуалното им унищожаване да уведоми надлежната администрация /службата по геодезия картография и кадастър/. По делото липсват доказателства, че касационната жалбоподателка е означила имота си по реда на чл. 38 ЗКИР. Доколкото са били налице установявания за поставени колчета в имота, данните са че това е било около 2000 г., т. е. не по реда на чл. 38 ЗКИР и не по повод производството по издаване на обжалваната заповед. Ето защо, решаващият правен извод за законосъбразно определяне на спорната между двата имота граница съобразно източника по т. 2 на чл. 14, ал. 1 от Наредбата в приложимата й редакция - по съществуваща на място трайно материализирана с ограда граница - е правилен. Следва решението, постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, да бъде оставено в сила. При този резултат на ответника по касационната жалба Стоянов следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 300 лв адвокатско възнаграждение, своевременно заявени с представения по делото писмен отговор по касационната жалба и доказани с Договор за правна защита и съдействие от м. септември 2013 г ./л. 14/. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение