Решение № 11844 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2017 г.

Решение № 11844 от 9.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д., от гр. П., област П., подадена чрез пълномощника адвокат Н. П. против решение № 6691 от 30.05.2017 г. по адм. дело № 7225/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № 8121К-1256/05.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и е прекратено служебното му правоотношение, и са присъдени разноски. В касационната жалба се навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски. Ответникът- министърът на вътрешните работи, чрез главен юрисконсулт М. С. оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на Р. Д. срещу заповед № 8121К-1256/05.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание-уволнение и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е приел, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби при образуването и воденето на дисциплинарното производство. Приел е също, че установените дисциплинарни нарушения са във връзка с чл. 6 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, подадени на 17.06.2015 г. и в периода 20.07.2015 г. - 31.07.2015 г., и същите са доказани. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Дисциплинарното производство срещу Р. Д.-старши инспектор, началник група "Криминална полиция" в Районно управление- гр. П. при ОДМВР- П., е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи № 8121К - 3080/18.09.2015 г., която е допълнена със заповед № 8121К- 3471/22.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи с нови данни за допуснати нарушения. В хода на производството е установено, че на 17.06.2015 г. старши инспектор Р. Д. не е регистрирал съобщение за извършено престъпление от общ характер, подадено от Д. Т., от гр. П., с което е нарушил чл. 6 от Вътрешните правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, с което е допуснал нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. Въпреки, че заявителския материал не е бил регистриран по него са започнали действия на полицейските органи, които документално не са били обезпечени. В докладна записка рег. № 325р-3528/23.06.2015 г. до началника на РПУ - гр. П. старши инспектор Д. е посочил, че няма данни за извършено престъпление от общ характер и е предложил преписката да бъде архивирана. Същата не е била изпратена на компетентната прокуратура, с което същият е нарушил чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организация на работа в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер- нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР. За периода 20.07.2015 г. - 31.07.2015 г. Д. е замествал ползващия отпуск началник на РПУ - гр. П. и не е упражнил контрол по отношение на свой подчинен за регистрацията на заявителски материал за извършена кражба на кобила и конче в с. К., въпреки че случаят му е бил докладван. С действията си той е нарушил служебните си задължения посочени в раздел III от типова длъжностна характеристика на длъжността началник група "Криминална полиция" към РУ"Полиция" при ОДМВР, рег. № У-50021/09.05.2013 г., утвърдена със заповед рег. № 3-3837/27.05.2013 г. по описа на ГДНП - МВР. Нарушението правилно е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР. Неупражненият контрол по регистриране на съобщението за престъпление от общ характер е създал условия за саморазправа между заявителя и трето лице, вследствие на която последното е починало от нанесения му побой. Посочените три нарушения на служебната дисциплина са извършени при условията на системност. Съгласно § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Наведените касационни оплакванията, че в случая се касае за две нарушения и не е налице системност, са неоснователни. Съобразно установените дисциплинарни нарушения със заповед рег. № 8121к-1256/05.04.2016 г. министърът на вътрешните работи е наложил на Р. Д. дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 6 и чл. 9, ал. 3 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР. Налице е хипотезата на чл. 203, т. 14 от ЗМВР, тъй като в срока за изтърпяване на наказание по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР-"забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" е установено, че преди налагане на наказанието Д. е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по-тежко дисциплинарно наказание. С министерска заповед рег. № 8121к-582/22.02.2016 г. на старши инспектор Р. Д. е било наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" - на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 ЗМВР. Заповедта не е била обжалвана и е породила правни последици. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че дисциплинарно наказващия орган е съобразил обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията, последиците от тяхното осъществяване, формата на вината и цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Спазени за сроковете по образуване и приключване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност. Жалбоподателят е бил запознат с всички документи, справки и становища от дисциплинарното производство, участвал е в самото производство. Не са налице нарушения на материалноправни разпоредби. Извършените дисциплинарни нарушения са точно установени и правно квалифицирани като за тях са наложени съответстващите по закон наказания, отчитайки наличието на квалифициращият признак системност при извършването им. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100,00/сто/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия