Решение № 2584 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2008 г.

Решение № 2584 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13311/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. Касаторът Стойчо Сапунджиев от гр. Сандански е обжалвал решението от 2.07.2008 г. постановено по адм. д. № 1085/2007 г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-БД- 38/14.11.2007 г. на началника на РДСК гр. Благоевград като неоснователна. Наведени са касационни оплаквания по чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК. Ответниците не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел заповедта, предмет на обжалване за законосъобразна на посоченото за издаването й основание. С последната е наредено премахването на незаконен строеж констатиран с констативен акт и представляващ "Втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда", находящ се в УПИ Х, кв. 130а по плана на гр. Сандански, извършен от касаторът. Съответни на доказателствата по делото са съображенията относно обстоятелството, че издаденото разрешение за строеж от 6.09.1004 г. е изгубило правото си действие, тъй като строителството не е започнало в предвидения три годишен срок от неговото издаване или в петгодишния такъв не е извършен груб строеж и този срок е изтекъл през 1999 г. След като не извършено презаверяване на разрешението за строеж до 31.02.2002 г. то както и одобрения проект са загубили своето правно действие - чл. 153, ал. 2 и 3 от ЗУТ, както правилно е прието. Ето защо както административния орган, а така също и съда са преценили обосновано и законосъобразно, че процесния строеж е " незаконен " и подлежи на премахване. Наред с това е извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по смисъла на чл. 168 вр. с чл. 146 от АПК, поради което наведеното с касационната жалба оплакване е неоснователно. Страните са правилно конституирани в производството по делото съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 АПК. При така възприетата фактическа обстановка решението е постановено в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Съдът е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и го е постановил въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1 т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.