Решение № 9873 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2013 г.

Решение № 9873 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13529/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация, гр. София, бул. "Г. М. Димитров" № 52а, срещу решение № 4890 от 16.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 10724/2012 г.

С обжалваното решение съдът обявил нищожността на отказ № 06-00-155 от 12.10.2012 г. на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация да допусне до разглеждане от Съвета по академично признаване документите на Христо Цеков Петров за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е компетентен да се произнесе по искането на Христо Петров, тъй като § 12 от Постановление № 150 на Министерския съвет от 26.07.2010 г. за изменение на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Постановление № 150) действително изисква произнасянето да е от министъра на образованието и науката или на упълномощено от него лице. В действащата редакция на Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (Наредбата) това упълномощаване е изрично формулирано в чл. 7, ал. 1.

Излага доводи по съществото на спора като счита за необосновани изводите на съда досежно приети за установени факти - съдът се позовал на липсващи по делото доказателства, неправилно приел, че населеното място, посочено в заявлението, е място, където са получавани учебни материали. Не отчел извършената от органа дейност по установяване на действителните факти, както и че в тежест на заявителя е да установи релевантните факти. Излага подробно фактите по регистрацията и дейността на Международния славянски институт и съответно на "Центъра за консултации - МСИ" ООД.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба - Христо Цеков Петров, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил, че единственият компетентен да се произнесе по академичното признаване на дипломата орган, към датата на издаване на оспорвания акт, е министърът на образованието и науката. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Веселин Петров, Адвокатска колегия, гр. Монтана.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Служебната проверка по чл. 168 във вр. с чл. 146, т. 1 - 5 АПК е констатирала липса на компетентност на изпълнителния директор да издаде оспорения акт. Заявлението за признаване на висшето образование е от 2010 г. и е върнато от съда на министъра на образованите и науката за произнасяне, който го препратил на изпълнителния директор. Анализът на правно релевантната уредба - чл. 4 и 7 от Наредбата във вр. с § 12 от Постановление № 150, установява компетентност на министъра на образованието и науката.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да се произнесе, съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 22.10.2010 г. Христо Петров подал заявление до министъра на образованието, младежта и науката за признаване на висше образование, придобито в чуждестранно висше училище - Международен славянски институт, Руската федерация. В заявлението като форма на обучение е посочено дистанционно - задочно, а като място на провеждане на обучението - Република България, гр. Враца.

1. Петров представил диплом № ВБА 0582526, издадена от Автономна нетърговска образователна организация за висше професионално образование "Международен славянски институт".

1. На 16.04.2010 г. заместник-министърът на образованието, младежта и науката, с решение № 06-00-155, отказал признаване на дипломата.

1. С решение № 3889 от 09.08.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 1497/2011 г. решението било отменено и преписката върната на органа за ново произнасяне. Решението е оставено в сила с решение № 3520 от 12.03.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 13154/2011 г.

1. На 19.09.2012 г. министърът на образованието, младежта и науката изпратил преписката по компетентност на изпълнителния директор на Националния център за информация и документация.

1. Изпълнителният директор образувал производство, провел определени действия за събиране на доказателства и издал отказ № 06-00-155 от 12.10.2012 г.

При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният отказ е издаден от некомпетентен орган. Съдът отчел разпоредбата на § 11 от Постановление № 150, съгласно която постъпилите преди влизане в сила на постановлението заявления за признаване на висше образование, за които няма издадени удостоверения или откази на органа по признаването, се разглеждат по досегашния ред. Приел, че § 12 оправомощава министъра на образованието, младежта и науката да прекрати процедурите, за които не са налице предпоставките по чл. 7а, ал. 1 и 2 от Наредбата. С оглед на това и като отчел, че заявлението на Петров е подадено на 22.02.2010 г., т. е. преди изменението на наредбата, приел, че компетентен да се произнесе е министърът, не изпълнителният директор.

Съдът приел също, че по делото не е доказано наличието на предпоставките по чл. 7а, ал. 1 и 2 от Наредбата. Представената от Христов диплома е издадена от чуждестранно висше училище, признато от компетентен държавен орган на съответната държава по местонахождението на висшето училище, за част от системата й на светско образование. По делото не са събрани доказателства, че обучението е проведено на територията на Република България, в структури, които не са открити и не функционират по законоустановения ред. Приел, че едва след установяване на тези релевантни факти и обстоятелства може да се прецени дали са налице предпоставките на чл. 7а, ал. 1 от Наредбата. При липса на тези предпоставки заявлението е следвало да се разгледа по реда на § 11.

С оглед на тези си правни изводи съдът приел, че независимо дали процедурата е следвало да се проведе по реда на § 11 или на § 12 от Наредбата, изпълнителният директор не е компетентен орган да се произнесе по заявлението. Такъв е министърът на образованието, младежта и науката. С оглед на това съдът приел, че оспореният отказ като издаден от некомпетентен орган е нищожен и обявил нищожността му, изпратил преписката на министъра на образованието, младежта и науката и осъдил Националния център за информация и документация да заплати на Петров направените по делото разноски.

Този извод на съда е правилен.

От доводите на касатора е видно, че спорът по делото е за съответствието с материалния закон на преценката на съда относно компетентността на органа и относно наличието на предпоставките по чл. 7а, ал. 1 и 2 от Наредбата.

Съдът правилно определил, тълкувал и приложил релевантната материалноправна норма. Правилен е изводът му, че заявлението, по което е образувано производството пред касатора, е подадено на 22.02.2010 г. Фактът, че е бил постановен отказ, който съдът отменил и върнал преписката на органа за ново произнасяне, означава единствено, че извършените от органа действия и издадените от него актове не пораждат целените правни последици и поради това не могат да обосноват приключена процедура по подаденото от ответника по касационната жалба заявление към датата на приемане на Постановление № 150. Това означава, както приел и съдът, че в случая са приложими преходните разпоредби на Постановление № 150. И § 11, и § 12 установяват общото правило, че започналите преди изменението на Наредбата процедури се довършват по досегашния ред. Досегашният ред - чл. 7 - 12 от Наредбата преди изменението, предвижда министърът на образованието и науката или упълномощено от него лице да е органът, който организира и се произнася по заявлението. Като получил преписката от съда със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона заместник-министърът, който към датата на постановяване на първия отказ е бил оправомощен от министъра да се произнася по заявленията и комуто съдът върнал преписката за ново произнасяне, е следвало, както сочи и съдът, да съобрази релевантната нормативна уредба.

С оглед на изложеното изводът на съда за нищожност на оспорения акт е правилен. Нещо повече. Той е подробно, точно и изчерпателно мотивиран. Касационният съд не счита за необходимо да повтаря мотивите на съда. И тъй като оспореният акт е нищожен, т. е. правно нищо, и следователно не може да породи правни последици, не следва да бъдат обсъждани доводите на касатора по съществото на спора досежно наличието на предпоставките на чл. 7а, ал. 1 и 2 от Наредбата.

Видно от изложеното обжалваното решение е правилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за неговата валидност и допустимост, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника по делото искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди Националния център за информация и документация да заплати на Христов направените по делото разноски. Същите, видно от представения по делото списък на разноските, фактура № 1000004011 от 13.03.2014 г., фискален бон и договор за правна защита и съдействие № 29 от 14.03.2014 г., са в размер на 324,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд