Решение № 1487 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2007 г.

Решение № 1487 от 7.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5821/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молба, подадена от Н. В. К. за отмяна на влезлите в законна сила решение от 02.07.2003 год. на Софийски районен съд, ГК, III-го, 58 състав, постановено по гр. д. № 4594/2003 год. по описа на същия съд и решение от 25.04.2005 год. на Софийски градски съд, IV "Г" г. о., постановено по гр. д. № 97/2004 год. по описа на същия съд. С решението си от 02.07.2003 год. по горното дело, Софийският районен съд, 58 състав е допуснал извършването на съдебна делба на основание чл. 69 от ЗН и чл. 34 от ЗС между следните лица: Ц. В. В., А. В. В. и Е. Т. Д. върху описания в решението недвижим имот при делбени квоти 1/6 идеална част за Ц. В. В., 1/6 идеална част за А. В. В. и 4/6 идеални части за Е. Т. Д. Това решение е било предмет на въззивно обжалване, в частта му относно определените от съда делбени квоти и с влязлото в законна сила решение от 25.04.2005 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 97/2004 г. по описа на съда е отменено решението на СРС в обжалваната част и е постановено: определя следните делбени квоти за страните: 22090.1/75480.6 за Ц. В. В., 22090.1/75480.6 идеални части за А. В. В. и 31300.4/75480.6 идеални части за Е. Т. Д. Молителят Н. В. К. твърди, че е собственик на имота, предмет на делбата, придобит по сключения договор за покупко-продажба на 18.04.2003 г. между продавача Е. Т. Д. и Н. В. К., в качеството му на купувач, съгласно нотариален акт № 133, т. II, рег. № 1713, нот. дело № 304/2003 г. на нотариус В. Ч., с рег. № 210, с район на действие Районен съд гр. С., и към постановяване на решението по допускане на делбата и изнасяне на имота на публична продан, молителят вече е собственик на имота и съответно делбата е била допусната и извършена между ненадлежни страни, които не са собственици на процесния имот. В представената по делото защита молителят твърди, че като съсобственик на имота към момента на допускането и постановяването на делбата, постановените решения имат сила и по отношение на него, макар да не е бил страна в това производство. Навеждат се аргументи, че като съсобственик молителят е имал качеството на необходим другар по смисъла на чл. 172, ал. 2 от ГПК (отм.) и е следвало да участва в делбеното производство, като страна с другите съсобственици. Ответниците по молбата за отмяна Ц. В. В. и А. В. В. не вземат становище по молбата. Ответникът по молбата Е. Т. Д., чрез особения си представител адвокат П., счита молбата за основателна и моли същата да бъде уважена. Молбата за отмяна на горепосочените решения е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Основанието, което молителят посочва е лишаването му от възможността да участва в производството по поделото, като счита, че има качеството на необходим другар в това производство, в което е следвало да участва. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, исковата молба, по която е било образувано производството по делото, приключило с постановеното влязло в законна сила решение, е постъпила в Софийски районен съд на 27.02.2003 г. Настоящият молител е придобил правото на собственост върху целият процесен имот, по силата на прехвърлителна сделка - сключения договор за покупко-продажба на 18.04.2003 г., в хода на висящото делбено производство, в което е участвал неговия праводател Е. Т. Д., като решението, с което е допусната делбата на процесния имот е след извършената прехвърлителна сделка - постановено от първоинстанционния съд на 02.07.2003 г., изменено частично относно размера на определените квоти с въззивното решение. След като праводателят на молителя - Е. Д. е прехвърлил правата си върху имота предмет на делбата на трето неучастващо в това производство лице, последният е следвало да поиска от съда същото да бъде конституирано по делото и делбата да се допусне между тези лица, които към момента на нейното допускане са съсобственици на процесния имот и притежават съответни права, спрямо този имот. Тъй като в делбеното производство всички участници имат качеството на задължителни другари, то и приобретателят на имота в хода на процеса е могъл да замести праводателя си и без съгласието на страните по чл. 121, ал. 2 от ГПК. Безспорно допуснатата делба, по силата на посочените решения на съда, предмет на настоящата молба за отмяна е осъществена без участието на молителя, който към този момент предявява права върху процесния имот на основание осъществената покупко-продажба между него и единия от съделителите - Е. Д., поради което същата е непротивопоставима на молителя и не се обхваща от силата на пресъдено нещо спрямо него. Следователно, делбата е нищожна, но тази нищожност не води до основание за отмяна на решението, с което последната е допусната, тъй като е налице промяна в съсобствеността на общата вещ и решението за допускането й не поражда правни последици, спрямо молителя. Ето защо, молбата за отмяна на влязлото в сила решение, с което е допусната делба на процесния имот, на посоченото основание, е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, състав на пето гражданско отделение на Върховния касационен съд