Решение № 5417 от 22.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на иновациите и растежа против решение 7491 от 07.12.2022 г., постановено по адм. д. 2830/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът З. Петрова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед ЧР-МИР-017/01.03.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебно правоотношение на З. Петрова поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо държавния служител не са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Видно от оспорената заповед е, че същата е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. вр. § 14, ал. 3 от ПЗР на Постановление 20 на МС от 25.02.2022 г. за приемане на устройствени правилници на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа, като З. Петрова до прекратяване на служебното й правоотношение заема длъжност старши експерт в регионален сектор София, отдел Изпълнение на проекти в Главна дирекция Европейски фондове за конкурентноспособност на министерството на икономиката. Съгласно § 12, ал. 2 и 3 от постановлението правата и задълженията на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на преобразуваното Министерство на икономиката, в качеството й на управляващ и договарящ орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г., на управляващ орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., на Оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" 2014 - 2020 г. и на Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021 - 2027 г. и в качеството й на Изпълнителна агенция по Програма ФАР, включително по договорите за безвъзмездна финансова помощ, се поемат от Министерството на иновациите и растежа, както и правата и задълженията на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на преобразуваното Министерство на икономиката, в качеството й на конкретен бенефициент по приоритетна ос 5 "Техническа помощ" на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 - 2013 г., по приоритетна ос 5 "Техническа помощ" на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. и по приоритетна ос "Техническа помощ" на Програмата за конкурентоспособност и иновации в предприятията 2021 - 2027 г., се поемат от Министерството на иновациите и растежа. Разпоредбата на § 14, ал. 1 от цитираното постановление регламентира, че служебните и трудовите правоотношения на служителите на Министерството на икономиката, чиито функции преминават към Министерството на икономиката и индустрията и Министерството на иновациите и растежа, се уреждат по реда на чл. 87а ЗДСл. и чл. 123 КТ. Нормата на § 14, ал. 3 от постановлението, на която се позовава административния орган в оспорената заповед, регламентира, че извън случаите по ал. 1 служебните и трудовите правоотношения на служителите от дирекция "Насърчителни мерки и проекти" и Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" на преобразуваното Министерство на икономиката при постигане на определената численост на персонала в Министерството на иновациите и растежа се уреждат от министъра на иновациите и растежа при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., съответно по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че определената численост на персонала на министерството на иновациите и растежа е 399 щатни бройки, а към датата на издаване на оспорената заповед -01.03.2022 г. са налице 86 вакантни щатни бройки за заемане по служебно правоотношение. Следователно в случая не е налице изискването на цитираната норма, поради което изводът на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. В този смисъл е и решение, постановено по адм. д. 6906/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Обжалваното решение е обосновано. Направените от съда изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от събраните по делото доказателства, които съдът обсъжда и въз основа на съвкупната им преценка прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 , предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди министерство на иновациите и растежа да заплати на З. Петрова сумата 936 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като възнаграждението е под минималния размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,