Решение № 8237 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11499/2020 г.

Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от С. Николова от гр. Бургас срещу Решение 868/14.07.2020 г. по адм. д. 827/20 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея против Областна дирекция на МВР - Бургас на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменени по съдебен ред, издадени от административен орган на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР две заповеди за задържане за срок от 24 часа, за размера над 200 лв. до пълния размер на исковата претенция - 2000 лв. В касационната жалба представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, като изтъква, че присъденият размер на обезщетение е несправедлив и не отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Ответникът - Областна дирекция на МВР гр. Бургас чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор обосновава становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и искат от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да измени обжалваното решение, като присъди по-висок размер на обезщетение на претърпените неимуществени вреди от касаторката. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение е допуснато нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в хода на съдебното производство ищецът е доказал предпоставките за ангажиране на обезщетителната отговорност на ответника по ЗОДОВ, а именно-отменени по съдебен ред постановени от негов административен орган две заповеди за задържане в МВР за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, причинени от това неоснователно задържане неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с отменените актове и ги е оценил по справедливост на 200 лв. Тези изводи на съда са правилни, но силно занижена е паричната оценка на стойността на причинените неимуществени вреди. Необосновани са съдебните изводи за липсата на основания за присъждане на ищеца на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменените заповеди за задържане за размер над 200 лв. По делото е било доказано по безспорен начин,че ищцата е била задържана първоначално за срок от 24 часа, без да са били налице каквито и да е сигурни данни за участието и в криминално деяние, бил и е извършен личен обиск, била е разпитвана и е престояла в ареста 24 часа. Освен това от данните по делото се установява също, че престоят по първата заповед за задържане е продължил дори повече от 24 часа, тъй като задържането е започнало в 10:30 ч. на 07.12.2017 г., и е следвало да приключи най-късно до 10:30 ч. на следващата дата. От приложената на лист 28 от адм. д. 3351/17 г. на Административен съд - Бургас докладна записка от Ст. Инсп. И. Христов от второ районно управление на МВР - Бургас се установява, че ищцата в 11:30 ч. на 08.12.2017 г. се е намирала все още в полицейския арест на първо районно управление, т.е. нейното фактическо задържане по отменената първа заповед за задържане е продължило минимум 25 часа. Въпреки, че лицето в 11:30 ч. се е намирало в ареста на първо РПУ, е била изготвена втора заповед за арест на абсолютно същото основание, но този път от второ РПУ, като за начален час на задържането е бил вписан 10:30 ч. Задържаното лице е било конвоирано под стража до ареста на това полицейско управление, където също му е бил извършен личен обиск и разпити. На тази втора заповед не е отразено и кога лицето е било фактически освободено. От анализа на гореизложеното следва да се направи извода, че ищцата е била неоснователно задържана на едно и също основание за две последователни денонощия без прекъсване, макар и оформени с две отделни заповеди, което е емблематичен пример за грубо превишаване на полицейските правомощия, била е обискирана два пъти, конвоирана под стража и многократно разпитвана. Само това е достатъчно да се приеме, че същата е изпитвала стрес, неприятни изживявания и други отрицателни емоции, които, на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост следва де се овъзмездят със заплащане на парично обезщетение от ответника в размер на 2000 лв. В този смисъл следва да се измени и обжалваното съдебно решение, като искът се уважи в пълния му предявен размер. Предвид изхода на делото на касатора следва да се присъдят и направените по делото разноски за всички инстанции, но до размера на направеното искане със списъка на разноските на лист 22 от делото в размер общо на 810 лв., за което има представени документи за извършено плащане. При извършената служебна проверка на обжалваното решение касационният съд не констатира допуснати в процеса съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съда е предоставил на страните равни възможности при спазване на правата им и процесуалните срокове да докажат твърденията си, приел е всички представени от тях писмени доказателства, изслушал е свидетелските показания, с което е извършил всичко необходимо за попълването на делото с относими за правилното решаване на спора доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,